Никой и нищо не е в състояние да спре сурвакарските игри в нощта на 13 срещу 14 януари. И тази година, макар и с ограничения и спазване на противоепидемични мерки, лумнаха сурвакарските огньове в десетки населени места в Пернишка област. Селата оживяха от митични създания, красиви маски, звън на хлопки, удари на тъпани, музиканти надуваха кларинети и разтягаха акордеони.
Най-вълшебната нощ през цялата година тук е Сурва. Невероятно преживяване, когато вълшебствата се сливат с реалността, когато маскирани гонят злото от миналата година и предвещават берекет, късмет и здраве през настъпващата. Дом, който не е посетен от маскираната група, се счита за прокълнат. А миналата и началото тази година има много беди, които сполетяха региона. То не бе водна криза, не бе коронавирус, наводнения… Затова и маскираните с много тъпани, звънци и хлопки гониха злото и пожелаваха доброто да се възцари по тези земи.
Хората сякаш забравиха за бедите и с надежда се взираха в отблясъците на огньовете, във факлите на сурвакарите. Надежда бе сякаш девизът на тазнощния празник. Макар да нямаше срещи на групи от различни села, ритуалът да бъде прогонено злото от тези земи вдъхваше настроение сред множеството. Традицията се предава от баща на син, от поколение на поколение и това се видя и тази нощ, където децата бяха сред родителите си с маски и сурвакарски костюми.
Сурва имаше и в Батановци, където само преди два дни пороят заля града. Маскирани танцуваха край огъня в пернишките села Люлин, Ярджиловци, в повечето села на Брезнишко, в Елов дол и Габров дол, Земенско, в Ковачевци и Сирищник.
Духът на Сурва в този край няма как да бъде заглушен.
КРАСИМИРА СТОИМЕНОВА