Магьосникът в аюрведическата кухня Юрий Ковачев: Общуването е солта на живота, хора, обичайте се

Юрий Ковачев е специалист по aюрведическа кухня и самият той от години се храни според принципите на това древноиндийско познание, включващо различни клонове на медицината, масажи, употребата на билки и други лечебни субстанции, упражнения, очистителни практики, правилно хранене – цялостна грижа за човешкото здраве и благо – физическо и психическо. Аюрведа означава знание за живота – знание, трупано и проверявано с хилядолетия.
Кротко, спокойно, съсредоточено и с пълно посвещение – така приготвя храната Юрий, в съзвучие с музиката на Рави Шанкар, която се носи в малката му кухня от стар грамофон. Бижутер по професия, Юрий Ковачев от личен интерес и, както сам казва, „за свое благо“ започва да изучава aюрведа и да прилага принципите й. Постепенно натрупва ценни знания и приятелите му изискват от него да споделя с тях опита си, особено в частта, която пряко касае храненето и готвенето. Започва да готви на семинари, а после лека полека изоставя бижутата и се захваща със сегашната си дейност – да води курсове по аюрведическа кухня.

Здравей, Юрий, може ли човек да се излекува само с храната, която приема?
Ааа, не! Може би очакваше да кажа „да“?
Нямам представа!
Не. В аюрведа, в едно от класическите произведения – Ащанга Хридая Самхита, болестите се разглеждат като два типа – такива, които са лечими, и такива, които не са лечими. Така че веднага имаме отговор „не“. Тези, които са лечими – би могло, но това е толкова комплексен подход в аюрведа, че“ Ако ядеш правилната храна, а пък живееш неправилно като начин на живот – лягане, ставане, сън, общуване с външния свят, с вътрешния свят – ако тези неща липсват като правилна нагласа, тогава храната си е много, много слаб ресурс в помощ на оздравяването. Затова и обикновено лекарят, който е аюрведа, освен че изписва необходимите неща за лечение, дава и съвети за начина на живот. Тоест, счита се, че не е правилен подходът, ако лекарят не даде наставления как да живее човекът, пациентът.
Забелязала съм, че винаги си личи в какво настроение си приготвям храната по вкуса й след това.
Да, би трябвало.
Как го обясняваш?
Ние сме свързани, даже с неодушевените неща. Свързаност означава, че си влияем.
И съветът ти е да готвим в добро настроение? С любов?
Е как да готвиш с добро настроение, когато ти е скапано“! По-скоро аз бих го поднесъл по друг начин. Доста е разпространено това да се готви с любов и т.н., но мисля, че по-важният момент в готвенето е не толкова да постигнеш някакъв зашеметяващ резултат и другите да казват „О, браво! О, колко е вкусно!“. И даже обикновено това е по-мъжкият подход в готвенето. Да получиш някакъв много добър резултат. По-скоро желанието да нахраниш, желанието да поднесеш храна. Храната е живот. Това е нещо, което се свързва с живота. Без храна няма как. Именно тук е силната страна на жената. Тя е по-силно свързана с живота. За мен това е категорично. И затова отношението на жената към поддържането на живота е доста по-практично, по-прагматично от това на мъжа. И затова тя има склонност да го смъква на земята, с конкретните неща от битието – храна, облекло, покрив. Ако я няма жената да ги вкарва тези неща в дневния ред, мъжът може да си витае някъде. В този смисъл храненето, идвайки от жената, е много важен момент, защото тя има по-отговорно чуство към това да бъде нахранен човек.
А коя храна е важна за нас?
Така мога спокойно да отида към нещата, свързани с аюрведа, и да кажа храната, която е подходяща за твоя типаж. Няма еднозначен отговор за това коя храна е подходяща. Персоналният подход в аюрведа е много важен, защото имаш определен типаж, определено тяло, определена психика. За него има точно определена подходяща храна. Същата храна за друг няма да е подходяща.
От твоя опит и общуването ти с много хора, според теб, кое тяло на човека е най-недохранено? Емоционално, физическо, енергийно?
Пак е персонално. Но въпреки това може да се говори за някакви тенденции, бих казал. За някакви общи проявления. То е банално, страхувам се да го кажа дори, но онова, което е свързано с отдаване и приемане на любов. В днешно време това е труден момент. Може и в други времена да е било така, не знам. Това, че се налага всеки ден да отделяш огромна част от времето си за труд, за да изкарваш прехрана, да поддържаш някакъв стандарт, отговорност към други хора, това отнема доста време и енергия. Забелязвам нещо такова: изначално, когато ние се свързваме с друг човек, това е на базата на някакви личностни характеристики. Имаме две личности, които се припознават една в друга и се свързват. Впоследствие битието така завърта тези личности, че те се превръщат във функции на битието. И точно тук започват да идват неприятните неща като неразбирателство, конфликти, проблеми, отчужденост и т.н. Та моят съвет е да си обръщаме повече внимание като личности – такива, каквито сме били, когато сме се запознали, видяли и привлекли един към друг. Това е по-ценното.
Какво те кара теб най-пълноценно да вкусваш от живота?
Общуването. За мен общуването е най-важното нещо. Ние като личности имаме своите характери, черти, своите таланти. Точно на това ниво да бъде общуването. Да можеш и ти, и човекът, с когото общуваш, на това ниво да разкриете качествата си по-добре.
А когато имаш пречка в общуването“ Спазваш ли тази чистота в общуването, за която казват?
Ти ме изпревари даже малко. Пречката в общуването може да бъде липсата на чистота. Чистотата е свързана със Сатва гуна, а тя дава яснота. Тя поддържа равновесието, баланса, хармонията. Когато има чистота, тогава и усещането е за хармония, за баланс.
Ако свържем Сатва със сладкото, затова ли, като си хапваме нещо сладичко с някого, и общуването върви по-лесно?
Пак е въпрос на мярка. Ние сме говорили за това на курса. Сладкият вкус като един от шестте вкуса е единственият, който е свързан със Сатва гуна. Изключително важен вкус. На български имаме много хубава дума за това и тя е благост. На сладкото му викаме благо. Да е благичко. Но да е проявено като сладък вкус, а не като количество сладко, което да набиваме. Торти, баклави“ Не, езикът да усети сладичкото. То не е вредно, както много често се внушава. Въпросът е в количеството.
А кое солта на живота според теб?
Пак това – общуването. Този момент, че ние искаме или не искаме да сме свързани, се пропуска. Това е същността на нашето съществуване. Нашата свързаност с всичко. Ние не сме самостоятелни, ние сме зависими от всичко около нас. Свързани сме, затова и сме зависими. Ако на това се отделя внимание, на нашата свързаност, мисля, че това ще бъде добре.
В тази връзка, ако свържем общуването с чиста и нечиста храна, човек, който иска пълноценно да общува с хората и с природата, може би избира по-чистата храна. А този, който избира нечистата, сякаш се отделя?
Да, съгласен съм с това, защото тук се проявява един принцип в аюрведа. Подобното се привлича от подобното. Ако човек току-що си е взел душ, пречистил се е, чистичък, свежичък, най-малкото, което ще направи, е да отиде да се зарие някъде с боклук, в някой кош. Когато човек използва нечиста храна, колкото и условно да е това, това започва да замърсява и самия човек.
Изкуствената храна прави ли ни изкуствени хора?
Не бих направил точно такава връзка. Отново чистота и нечистота. Естествената храна е чиста храна.
Какво значи чиста храна?
Храната, която носи благост в човека.
Тоест, това пак е индивидуално нещо?
Да. Там е работата, че този нашият свят, материалният свят, който ние обитаваме, той е относителен. Понякога се случва така на курса (аюрведа готвене – бел. ред.) пускаме музика от време на време, ставало е дума за музика. Да вземем хеви метъл. За някой това е кошмар, удар по ушите. Такава агресия. Да, обаче като си представим, че любител на хеви метъл като го чуе, след това му става по-леко, по-хубаво. Става по-благ от това, че е чул любимите неща. Хармонизира се. Е, може ли да кажем, че тази музика е демонична, сатанинска“! Не! Това са относителни неща. И за това е трудно да се вкарва под общ знаменател. И са, и не са.
Значи, ако ми се дояде нещо специфично, да си слушам интуицията?
Хм, нож с две остриета. Интуицията понякога я бъркаме с привличането на сетивата. Например виждаш нещо вкусничко, някакви спомени имаш за него и веднага ти се прияжда. И ще кажеш „еми то отвътре ми иде“. Това не е интуицията. Това е повикът на ума да получи своята доза наслаждение чрез сетивата.
Как да ги различавам?
Трудно. Пак е въпрос на чистота. Когато Сатва гуна, чистотата управлява човек, тя се проявява у него, тогава интуицията се чува. Един Свами веднъж каза така: „Интуицията, това е от Бога в нас. Само че той ни шепти лекичко. А онова, което идва от ума е като грохот на водопад. Водопадът се излива с огромен грохот. Това е нашият ум. Да чуеш в този грохот нашепването е много трудно. Трябва да укротиш ума, което вече става с йога, с разни трансцедентални практики“ Това е голямата работа. Да се укроти този шум, за да можеш да чуеш тихичкото нашепване на Бога в нас.
Какво е твоето послание, Юрий, към хората?
Банално. Обичайте се! Хубаво е по-честичко да осъзнаваме нашата свързаност, че сме зависими един от друг. Да, някой може да ми противоречи, да каже: „Ами ония аскети или монаси, които са в единение, те не са свързани с обществото, как тогава““. Не, те са свързани с нещо друго. Но не са „несвързани“. И понеже ние не сме в тяхната позиция, затова е добре да обръщаме внимание на това, което в ежедневието ни се проявява като наша свързаност – близките хора, не толкова роднински, други хора, природата наоколо. Да се обръща повече внимание на това – ние сме свързани. Как ние реагираме на тази свързаност, зависи общото, т.е. ние сме отговорни за това как се проявява общото.