От много години маестро Огнян Вълев от град Гоце Делчев съзнателно търси онези възможности на музиката, чрез които не само да докосва същността на човешката душа, но и да провокира желание у човека за развитие и самоусъвършенстване. Неслучайно днес той е сред светилата на китарното изкуство у нас, търсен учител и специалист. Той е създател на Школата по китара в град Гоце Делчев, а през 1987 година създава и Неврокопския китарен оркестър. И тази година усилено се готвиха за участие в Международния конкурс за класическа китара ,който се провежда от 10 до 12 април под патронажа на кмета на Кюстендил инж. Огнян Атанасов, а негов директор е Иван Андонов. Този конкурс е включен в Програмата за закрила на деца с изявени дарби на Министерството на културата. Участниците са разделени по възрастови групи.
Огнян Вълев е един от тримата председатели на журито на Международния фестивал по класическа китара в Кюстендил. Той е председател на жури „С”, което оценява децата от музикалните детски школи в страната на възраст до 15 години. Председател на жури „А” е доц. Росен Балкански – композитор и преподавател в Националната музикална академия в София. Това жури оценява студенти и по-големи ученици. Председател на жури „В” е проф. Стела Митева-Динкова – зам. ректор на Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Тук също се представят студенти и ученици от различни музикални училища в страната. Членове на тези журита са музикални специалисти от Сърбия, Косово, Северна Македония, Украйна, Дания, Италия и представители на българските музикални училища.
През месец август 2024 година Огнян Вълев със свои колеги, ръководители на големи български китарни школи, заедно създадоха и Националния общобългарски китарен оркестър „Децата на Орфей“. В основата му са и Антони Масуа и Павлин Павлов – ръководители на китарните състави в Русе и Тетевен. Първата изява на този оркестър ще бъде на откриването на конкурса за китаристи в град Кюстендил. За първи път там ще бъде изпълнен и химнът на българските китаристи, написан и композиран от маестро Огнян Вълев.
„Това е нещо ново в този конкурс и всички в залата ще свирят заедно с нас – около 70 оркестранти от националния ни оркестър – деца от цяла България, както и преподаватели и известни китаристи от страната. В изпълнението ще участват и наши колеги, много известни китаристи от Сърбия и Северна Македония. Предварително им изпратих нотите на пиесата, която ще свирим, така че на откриването ще направим вид музикален ритуал. Тази ритуалност е свързана със самото читалище „Братство 1869 ” в Кюстендил, тъй като то е построено върху античен тракийски храм. Виждат се и руините на този храм около него. Заедно ще свирим химна на българските китаристи, който е свързан с Орфей”.
Безспорно, едно от най-важните неща на този конкурс е срещата с капацитети в китарното изкуство, които споделят и важни идеи, върху които работят. Огнян Вълев е щастлив, че среща музиканти, с които работи в посока развитие и промяна подхода към състезанието.
„На този международен конкурс много отдавна се събират известни китаристи, които задълбочено и отдадено работят върху китаристиката. Този термин за първи път е даден от древногръцкия философ и учен Аристотел. Той има трактат „Поетика” и там говори за китаристиката. Още от дълбока древност, от античността, е известно свиренето на китара. Но това не е тази китара с гриф, на която ние свирим. Античната китара няма гриф и прилича на лира. Свири се по същия начин, защото се дърпат струните. Самото дърпане на струните кара енергията от човешкото тяло да влиза в струните и да превръща самата музика в емоционална енергия. Тези идеи могат да се изследват и със съвременната китара. Специалистите, с които се срещам на този конкурс в Кюстендил, приемат тази идея и задълбочено се занимават с такъв тип изследвания. Те са полезни за хората, защото такъв тип занимания с музиката хармонизират духа и тялото на човека. Те не превръщат свиренето на китара в Его музика”.
Такава е идеята и на новата книга на Огнян Вълев „Арфата на Бога”, която пише отдавна и сега издава първа част от нея. Нейното представяне е на 11 април и е част от програмата на международния конкурс в Кюстендил.
„Тя е около 1500 страници и имам намерение постепенно да я издам цялата”, споделя маестрото. „Но сега излезе първа част с около 300 страници. Тази книга е замислена и като съпътстващ практически учебник по музикална философия. Основната идея е да разгледа всички основни музикални теми по нов начин. Днес забелязваме едно ново начало в човешкото развитие. Каквото и да говорят, новите технологии до голяма степен подобряват начина ни на живот. Хората наричат вредно появата на изкуствения интелект, но в него има много позитивизъм и полезни неща за нас, хората, ако ги използваме с добра цел. Изкуственият интелект би помогнал по някакъв начин да сложим край на музиката на Егото. Чрез изкуствения интелект ти можеш да имитираш някой изпълнител, примерно Майкъл Джексън, но в твоето изпълнение ще липсва неговото его. Според музиката на Егото свириш на китара, за да се състезаваш с другите си колеги. И в това състезание ти се опитваш да покажеш някакво превъзходство и надмощие. Но изкуството не е спорт, не е като да вдигаш щанги. Ако някой вдигне щанга от 200 килограма, той е най-добър. Изкуството не се измерва с материални дадености. Там няма нещо, което да е тежко, леко, топло или студено, то е метафизика, нещо извън материята. Това са темите за душата, за разума, за менталните инструменти. А музиката на Егото е все едно да не разбираш смисъла на музикалното в музиката. В моята книга се опитвам да върна заниманието с изкуство към старата, да я наречем и нова цел. Заниманието с музика е разгледано като път за самоусъвършенстване. Музиката на Егото означава да свириш с години едни и същи пиеси. Различни хора свирят по хиляди пъти една и съща пиеса на Бах, например, и се състезават кой по-добре ще я изсвири. И тази пиеса, ако е написана през 1600 година, като я свирят всички по един и същи начин, свиреното се обезсмисля. В този вид свирене смисълът е да покажеш, че превъзхождаш другите с бързи движения на пръстите или с други физически реакции, и тогава се появява идеята за „музикалния папагал”. Това е феномен, свързан с хора, които повтарят едни и същи наизустени интерпретации, без да влагат душа в тях, без да се усеща личният им принос към тази творба. Истинското изпълнение е, когато музикантът съзерцава звука и се разтапя в него, което означава, че е разбрал смисъла на творбата и я предава така, че тя наистина да вълнува, да въздейства, да обогатява слушателя. Това ми се иска да оценявам в децата, които излизат на сцената.”
Питам Огнян Вълев коя е „Арфата на Бога”?
– „Тя е свързана с учението на Питагор. Това, което говоря за Питагор, не е взето от интернет и не е спекулация с някои източници, в които някой си казал нещо си. Има достатъчно добра информация за Питагор в „Диалозите на Платон”, особено в диалозите му Критий и Тимей, където Платон за първи път пише за Атлантида. Всъщност Тимей и Критий са питагорейци. Тъй като Питагор е едно поколение преди тях, те са по-скоро ученици на негови ученици. В трактатите на Аристотел има още повече информация за това какво са мислили питагорейците за душата. Тези трактати са „Физика”, „Метафизика” и „За душата”. В трактата „Метафизика” текстовете за Питагор са в книгата „Голяма Алфа”, „Капа” и „Мю”. Когато говорим за Питагор, трябва да знаем три основни неща: той пише за душата, за математиката и за музиката. Според Питагор всичко е хармония. Всъщност думата хармония е старото наименование на думата музика. Питагор е смятал, че чрез математиката можем да си обясним какво е това хармония. Както пише Аристотел, Питагор е смятал, че всичко е число, дори чувствата и емоциите на хората. Това може да се прочете в „Голямата Алфа” на „Метафизика”, глава пета. В трактатите на Аристотел открих как Питагор обединява математиката с учението за душата и музиката, което обединение в книгата си аз наричам „Арфата на Бога”. Според Питагор „Арфата на Бога” е нещо като музикален източник на вибрации. Той си представя арфата на Бога като музикален инструмент с една струна, или така нареченият, изобретен от него, монохорд. Моно означава едно, а хорд е струна и тази струна, както смята той, минава през цялата Вселена и е нещо като музикалния инструмент на Бога. Според Питагор при трептенето си тази струна се разкъсва на по-малки частици. В съвременната физика тези частици са познати като квантови. И точно тези частици са като песни, идващи от арфата на Бога. Тези божествени песни звучат в сърцето на всеки един човек. Чрез своята Арфа самият Източник дава възможност на субектите и обектите да се хармонизират. Това означава, че предпазват съществуващото в света от хаоса. Защото хаосът води до ентропия и разпад, а хармонията създава ред. Затова всичко в света работи като един часовник, който трепти в ритъм, т.е. в хармония. Ето защо Питагор е смятал, че светът е музика, която можем логически да си обясняваме единствено чрез възможностите на числата. Аз също споделям тази идея в книгата си. Повечето от колегите ми винаги са били учудени от факта, че знам почти наизуст диалозите на Платон и трактатите на Аристотел. Това е така, защото при моя начин на занимание с музика мотивацията в творческите ми търсения е свързана с търсене на път за самоусъвършенстване. Точно тази мотивация съм предложил в учебника ми и тя е формулирана като „Пътят към Орфей – път към себе си”.
В книгата си Огнян Вълев обяснява какво представляват психологическите музикални портали и казва: „Чрез тях можем да предизвикваме творчески процеси, полезни за изграждане на специфични музикално-хармонични основи за занимания с музика. Такова създаване би ни било полезно само тогава, когато използваме заниманията ни с музика и като начин за личностно самоусъвършенстване. За да постигнем това, ще ни е необходимо да приемем, че музиката е вид емоционална енергия. А когато осъзнато приемем това, ще трябва да използваме и специални музикални методи и начини на свирене. Например, ако искаме да разбираме как да използваме психологическите музикални портали, трябва да започнем от практическия музикален метод „Опитомяване на китарата“. Накратко казано, този метод ни дава възможност да разглеждаме класическата китара не като вещ, а като музикално-енергийна структура. Това като разбиране можем да търсим във вибрациите, излизащи от самата китара. Една от целите на този метод е китаристът по време на свирене да опитомява себе си заедно с китарата си. Как се прави това обяснявам чрез следващата творческа стъпка. Тя разглежда свиренето като „диалог между китариста и китарата“. При този диалог можем осъзнато да чувстваме вибрациите на самата китара. Тях в случая можем да приемаме и като музикално-вибрационен душ. Казано и по друг начин, чрез този вид свирене е важно да осъзнаеш, че класическата китара е музикален инструмент, на който гърбът й по време на свирене е залепен и за сърцето ти. Искам да кажа, че между нейния гръб и сърцето ни има разстояние само от едно ребро. По тази причина сърцето на китариста и китарата се сливат музикално и енергийно. Постигането на подобно сливане е всъщност нова музикална мотивация при свирене на китара. Тя е много по-творчески стойностна от традиционната, която използваме досега. Тези китаристи, които знаят как да правят музикално-вибрационни душове, най-малкото никога не боледуват, защото повишават здравословно хармонично тонуса на организма си”.
Звучи ми древно и в същото време новаторско мисленето на Огнян Вълев. Той открива една много важна мотивация със свирене на китара, която е една от основните цели на учебника му, и споделя и други подобни практически музикални методи:
„В учебника съм описал доста такива методи, не само с думи но и чрез музикални пиеси. Подобна пиеса е „Галошите на щастието“. Тя е създадена по едноименната приказка на Ханс Кристиан Андерсен. В тази приказка Андерсен ни показва различните метаморфози на човешката душа чрез приказни ситуации, в които той поставя някои от героите си. Много показателна е метаморфозата на Полицейският писар, който обувайки по погрешка „Галошите на щастието“, се преражда в поет. Тук описанието на тази метаморфоза е много интересна от психологическа гледна точка. Точно такова музикално психологическо състояние на щастие може да търси китаристът, който свири моята пиеса „Галошите на щастието“. В случая се постига свирене за търсене на връзка между музиката и Словото. Това мое дълбоко осъзнато откритие съм описал и като музикален метод, който съм нарекъл „Търсене на връзките между Словото, звукът и Светлината“.
Какво според Огнян Вълев трябва да стигне до читателите, които ще се докоснат до книгата му „Арфата на Бога”?
„Имам колеги, с които сериозно обсъждаме нашите професионални теми и непрекъснато говорим за това какъв е смисълът да бъдеш преподавател по китара. През целия си живот изцяло съм се посветил на свиренето и преподаването на китара и съвременните предизвикателства пред хората като мен, които много обичат работата си, са свързани с размишленията каква е била тази професия в античността и как хората са използвали това знание с позитивна и полезна цел. Когато седят такива въпроси пред теб, ти се опитваш реално да се развиваш като преподавател. И тъй като говорихме за едно ново начало на всичко около нас, убеден съм, че трябва да има ново начало и в преподавателската работа по китара. И къде да го търсим това ново начало? С моите колеги споделяме мнението, че децата, които идват да се записват да учат китара, вече са много различни. Паметта на 99 процента от децата е тотално унищожена. Те не могат да помнят. Има нещо като модерна детска деменция. Няма да търсим причините за това – дали е виновно училището, в което децата прекарват по 12 часа на ден – от 6 сутринта до 6 часа вечерта. Освен всичко това, главите са им претоварени от прекалената употреба на новите електронни технологии, които ги затрупват с каква ли не информация. Заради тази съвременна реалност и самото ни общество има дълбоки, трудно лечими психологически проблеми. Няма го разбирането, че в човешката личност има такива неща като достойнство и самочувствие. Искам да кажа, че когато някой твой съученик или учител в тази крехка възраст посягат на самочувствието ти, това разрушава вътрешната ти хармония. Затова учителят по китара буквално трябва да работи и като психолог и да знае как чрез музикалното обучение да помага на учениците си. Учителят по китара буквално работи със звукови и ментално-звукови вибрации. В тази връзка думите, с които музикалният учител преподава, трябва да са близки до поетичния смисъл, който се съдържа в добрите думи. В тази връзка предлагам освен да се преподава музикалният материал, да се използват и кратки беседи, свързани със специални мотивационни текстове, които да укрепват самочувствието и достойнството на децата. Такива могат да се намерят в изобилие в книгата ми „Арфата на Бога”. Те могат да бъдат полезни и за да се обяснят различни мотивации при свирене пред публика. Например, когато децата се готвят за концерт, не е нужно да учат пиесите наизуст, с които да се състезават с други деца от школата. По-важно е да разберат, че със своето представяне пред публика могат да внасят хармония в сърцата на хората и по този начин да изграждат едно по-добро, хармонично общество. Основната идея на моите учения е чрез концертите винаги да правим хората щастливи. Смятам, че такава трябва да бъде и ролята на преподавателите – да създават хармония в обществото. Подобно на цветята, които създават хармония и красота в природата, така и преподавателят по китара заедно със своите ученици трябва да създава хармонично общество, и това са новите предизвикателства, за които говоря и в книгата си”.
Маестро Огнян Вълев е много полезен и ценен учител. Тези негови идеи са споделени и подкрепени не само от негови български колеги и от приятели – световноизвестни концертиращи китаристи и преподаватели по китара. И най-хубавото е, че вече намира съмишленици и сред родителите на децата. Само по този начин е възможно да бъдат осъществени промени за преход към хармонично съзнание. В този преход учениците и преподавателите по музика имат запазено специално място. Защото чрез музиката могат да превърнат света в по-добро място за живеене.
Юлия Караджова
