Майстор по таекуон-до от Разлог защити VІ дан в САЩ, временно затваря залата си зад Океана, притиснат от повсеместния отлив на клиенти

Ню Йорк се превръща в град на духовете, трагедията с кулите близнаци през 2001 г. пасти да яде, твърди българският треньор Сл. Рачев

Майсторът по таекуон-до /версия WTF/ Славчо Рачев от Разлог, който от няколко години живее и работи в САЩ, защити VІ дан в Ню Йорк. Успешно положеният изпит за високата степен бе преди няколко дни и съвпадна с напиращата психоза около пандемията на коронавируса. Сл. Рачев е президент на клуб „Чо Елит“ /Рз/, който повече от 10 г. развива олимпийската версия на корейския спорт в България, а от 2018 г. официално има свой филиал и в Манхатън.

„След 5-годишния период, който трябваше да изчакам от защитата на V дан, дойде време и за VІ дан. За него нещата не са толкова сложни в технически и физически смисъл по таекуон-до, както да кажем за ІІ, ІІІ и ІV дан. Сега трябваше да напиша теза и изискването беше тя да бъде минимум 10 страници с по 400-500 думи на страница. Както и да е, написах я, а темата бе „Влиянието на таекуон-до върху моя живот“. Описах как успях от малкия град, от Разлог, с помощта на таекуон-до да стигна до Ню Йорк. Също и кариерата ми в отделните национални като състезател и треньор. Освен писмената част, имаше изпълнение на пумсе /форма/ за VІ дан, които знам добре и ги изпълних, направих и едно чупене. Бойната степен защитих при майстор Ким в „Ю Ес Ей таекуон-до“ – това е залата на клуба, който той оглавява. Този гранд мастър е с VІІІ дан. Реално това, че се занимавам все още с таекуон-до и оцелявам в тези тежки дни, все още се развиваме, преподаваме и ходим на състезания е много важно и не би трябвало да имам проблеми със защитаването на дана. Може би в България са двама или трима, които притежават VІ дан по олимпийско таекуон-до, ако не се лъжа. Толкова за нещата около успешния изпит. В Разлог преустановихме тренировките за момента, нямам представа точно докога. Засега до 30 март, а след това ще го мислим. Големият проблем за школата на „Чо Елит“ е при мен, в Ню Йорк. Онова, което се случи там през 2001 г. със събарянето на кулите близнаци, пасти да яде пред това, което става сега. Конспирация ли е този вирус, реалност ли е, вече не знам какво да си мисля. Много хора твърдят, че е изключително сериозно нещо, че умират страшно много. Други казват да съпоставим грипната вълна в Америка от ноември до март и да видим колко човека са загинали. Не знам на кого да вярвам, но в Щатите училищата са затворени до 15 април. Ще затворя залата и аз, може би за същия период. Все още е отворена, но има сериозен спад на хората, децата ги няма. А това рефлектира върху покриването на наемите и сметките, които тук са доста по-големи. Ще видя как ще се договоря с наемодателя. Ако влезе в положение – добре, в противен случай ще търся начини как точно да оцеляваме, ще му мислим, засега нямам представа. Страшни корпорации, фирми и магазини тук вече затвориха. Останаха само такива, които са с дребен бизнес, те все още са отворени. Но като цяло градът се изпразва жестоко. Превръща се в град на духовете. В общи линии това, което коментирам с тукашните хора е, че разликата с 2001 г. е огромна. Дали се дължи на медиите, дали на нещо друго – нямам представа. Е, има хора, но ситуацията е далеч от нормалната.

ИВАН ДЕЛЧЕВ