Случилото се тази събота (4 февруари) – 151-годишнината от рождението на великия български революционер Гоце Делчев – за сетен път доказа: отношенията София-Скопие не просто куцат. Те са парализирани от езика и юмрука на омразата: …към България и всичко българско. Видяхме по пребития до смърт македонски българин от Охрид Християн Пендиков…
За пръв път Скопие открито демонстрира нежелание да честваме заедно обща годишнина. На най-спорната личност – Гоце Делчев. Това скопските политици сториха съзнателно. Преднамерено йезуитски блокираха правото на българи да отдадат почит пред гроба на великия българин, обявен за етнически македонец. Е, от 1950 година насам. Щото между 1945-1949 година скопският комунистически диктатор-сърбоман Лазар Колишевски бе наредил да се преследва всеки, който споменава името Гоце Делчев, като опасна за сърбеещата се „македонска“ нация личност.
Преди повече от две години прoф. Трeндaфил Митeв предупреди:
МАКЕДОНИЗМЪТ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ!
„В нoвaтa иcтoрия нa cвeтa липcвa пoдoбeн прeцeдeнт: eднa caмooтрeклa ce oт бaщитe и дeдитe cи влacт дa ce oпитвa дa зaгрaби иcтoричecкoтo нacлeдcтвo нa нaй-дoбрoнaмeрeния cи cъceд! Защото сaгaтa в oтнoшeниятa мeжду Бългaрия и Рeпубликa Ceвeрнa Мaкeдoния ecкaлирa още през есента на 2020 година. Нoрмaлнo бeшe дa ce oчaквa, чe cлeд кaтo eдин члeн нa EC фoрмулирa пoрeдицa oт причини, пoрaди кoитo cмятa, чe двуcтрaннитe му oтнoшeния c eдин кaндидaт зa члeнcтвo нe ca изчиcтeни, тo кaндидaтът дa ce пocтaрae дa пoпрaви дoпуcкaнитe грeшки в минaлoтo. Нa прaктикa oбaчe ce cлучи нeщo cъвceм другo – в Cкoпиe гoря бългaрcкoтo знaмe, нaнecoхa ce лични oбиди нa бългaрcкия външeн миниcтър, дoри прeзидeнтът Cтeвo Пeндaрoвcки ce нaхвърли c oбвинeния зa „нeизживян живкoвизъм“ в Coфия „пo мaкeдoнcкoтo прaшaнe“! Яcнo e – заключи професорът – мaкeдoнизмът прeминa в тoтaлнo нacтъплeниe!“.
Още преди свалянето на ветото и подписването на френското предложение от Скопие не криеха. БГНЕС съобщи на 21 април 2022 г.: „Лидерът на Демократическия съюз Павле Траянов, чиято формация участва в правителството на премиера Димитър Ковачевски, на 20 април 2022 г. открито заяви, че стратегическата цел на РСМ е признаването на македонско малцинство в България. Само преди месец Траянов нарече България „геноцидна държава“. „Наш национален, държавен и стратегически интерес е да бъдат признати македонците в България“, каза Траянов пред местната телевизия „Сител“. Според него РСМ трябва да търси реципрочност в отношенията със София – това, което търси България за македонските българи, трябва да бъде същото и за „македонците в България“. По отношение името на Културния център „Иван Михайлов“ в Битоля П. Траянов каза: „[Иван] Михайлов е фашист, който избивал хората, които са се борили за независима Македония“.
Два месеца по-късно (юни 2022-а) София под натиск на Брюксел и Вашингтон предаде националния интерес, приемайки антибългарското френско предложение. То легитимира две „червени линии“, твърдо отстоявани от Скопие. Първо – с това Брюксел призна т.нар. македонски идентитет, базиран на кражбата на историко-културното ни наследство. Второ – на 14 юли м.г. шефката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен пред македонския парламент приравни „македонския език“ (сърбизирано югозападно българско наречие) с останалите езици. Под празния поглед на президента Радев и тогавашния „кабинет в оставка“ на харвардския патологичен лъжец и национален предател К. Петков Брюксел легитимира „демократично“ префасонирания Тито-коминтерновски македонизъм.
От „Пиротска“ 5 реагираха остро: „Защо мълчите Борисов, Петков, Василев, Бойкикев-Иванов? Вие продадохте България! Скандално е!“. Реакцията на ВМРО-БНД дойде в отговор на изказване [14.07.2022 г.] на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен пред парламента в Скопие: „От най-високата позиция в ЕС тя призна македонския език и идентичност на фона на многохилядни протести срещу документа, който ги валидира, а именно т.нар. френско предложение. Този акт, погледнато реално, сам по себе си е поредното евроатлантическо извращение на брюкселските измамници. Те не Ви искат идентитета, Вие обаче им го налагате. С това си действие брюкселските бюрократи предрешиха хода на бъдещите преговори за членството на РС Македония в ЕС, като изваждат от рамката две изключително важни условия, а именно ‐ да се признае общата ни история до 1944 г. и да не бъде легализиран един измислен от коминтерновските сатрапи език, който реално е диалект на българския. Нали уж според Борисов, Петков, Василев, Бойкикев-Иванов и компания национални предатели френското предложение гарантираше именно това, както и защита правата на македонските българи? Нали „батковците“ от Европа щяха да са гарант за защита на българския национален интерес? Къде е сега държавната реакция, която да потърси отговори от Брюксел защо едностранно изменят решение на българския парламент и къде са равните права на страните членки?“.
Шест месеца по-късно началото на новата 2023 година стартира с жесток садистичен побой над македонския българин Пендиков в Охрид. И това стана, защото – писа година по-рано Ив. Николов (директор на сп. „България-Македония“) – в Скопие след еуфорията от възникването на новата държава на Балканите ескалира онази непокътната „култура на лъжата“, която беше създадена в столицата на Югославската федерация [Белград] и която беше изваяла образа на България и българите като най-злия враг на македонския народ.
Така отношенията между България и Северна Македония навлязоха в нова, по-остра фаза, щом като на 23.01.2023 г. Външното ни министерство извика за консултации в София посланика ни в Скопие Ангел Ангелов. Мотивът: „сериозната ситуация по отношение правата на българите и ескалацията на прояви и престъпления от омраза срещу тях“. Конкретните причини са палежът на културния клуб в Битоля „Иван Михайлов“ през юни миналата година, три поредни атаки срещу сградата на организация „Цар Борис Трети“ в Охрид, включително стрелба с огнестрелно оръжие на 24 ноември 2022 г., агресивната антибългарска кампания в социалните мрежи в Република Северна Македония, жестокото нападение от 19 януари 2023 г. над Християн Пендиков, секретар на организацията „Цар Борис Трети“ в Охрид, както и приемането през ноември 2022 г. на дискриминационния Закон за фондациите и сдруженията в Република Северна Македония – посочиха от МВнР.
„Служебната власт“ обясни защо е извикала своя посланик от Скопие: „Причина за неговото временно връщане в страната е сериозната ситуация по отношение правата на българите в Северна Македония и ескалацията на прояви и престъпления от омраза срещу тях през последните месеци“. Според дипломатическия протокол това е сериозна демонстрация, чиято продължителност е оставена с отворен край. Обикновено подобни „консултации“ траят от няколко дни до няколко седмици. Това означава, че служебното ръководство на Външното министерство е решило временно да понижи и нивото на дипломатическо представителство на България в Скопие.
И какво стана? МВнР без никакви основания няколко дена по-късно върна обратно посланика си в Скопие, след като спешно долетя скопският дипломат №1, албанецът Буяр Османи. Посещението освен лицемерното свиждане в болницата с неговия съгражданин Пендиков запомнихме с поредните празни обещания. Османи декларира онова, в което сам не вярва. „Охридският инцидент не отразява ценностите на гражданите на Република Северна Македония, на нашето многоетническо общество и ние ще гарантираме нулева толерантност към насилието в отговор на всеки проблем, камо ли на междуетническото съжителство. Няма да бъде допуснато отричане на българската общност в Северна Македония, както няма да бъде позволено отричането на македонския народ, а заедно – македонци, българи, албанци, турци и други, ще живеят еднакво свободно”, написа в профила си във Фейсбук.
Северномакедонският външен министър обаче не забрави да напомни: българските клубове трябва да сменят имената си.
А мижитурството на нашенското Външно бе: не може да извикаш посланика си в протест срещу ескалирането „езика на омразата“, довел до побоя над Пендиков, и след няколко дни да го върнеш обратно в Скопие без никакъв резултат!
Какво означава „отзоваване на посланик“? По принцип обявяването на посланик за персона нон грата свидетелства за дълбока криза и може да бъде дори стъпка към прекратяване дипломатическите отношения. Затова се пристъпва към по-мека мярка: не се гони чуждият посланик, а се връща у дома собственият. Като формулировката е „за консултации“. Особеното: дава се да се разбере, че очаква македонският посланик също да се върне в Скопие, за да уточни какво точно са имали предвид българските власти със случая „Пендиков“.
Само че той не рачи!… Защото характерна черта на скопската дипломация е правенето на оглушки… Сякаш нищо не се е случило. Тъй постъпи и руската посланичка Митрофанова, която очаквахме също да бъде извикана в Москва, след като употреби груби изрази срещу тогавашния български премиер…
Извикване на посланика ни в Скопие бе сериозно предупреждение, предшестващо налагане на санкции. Но двамката нашенски обитатели на „Дондуков“ 2 (президент и полупрезидент) дори и не си и помислиха… Затова пък на „тъгъдък“ от Скопие долетя Османи, та да стори ведно с неговия колега и нашенски „случайник“ във властта (министър Николай Милков) лицемерно посещение в болницата на пребития Пендиков. Последва жалкото завръщане на посланик Ангелов в Скопие…
Минаха още няколко дни и се зададе ново напрежение. Предстоеше честване 151-годишнината от рождението на Гоце Делчев. За да станем
СВИДЕТЕЛИ НА ПОРЕДНО НАЦИОНАЛНО УНИЖЕНИЕ.
И то пред гроба на Гоце Делчев в църквата „Св. Спас“.
„Можете да победите целия свят, но докато не спечелите победата там, където се случи падението, дотогава не можете да спечелите загубеното си достойнство“, казва Йоханес Йенсен. И това падение стана именно пред гроба на Гоце. Където вместо държавния ни глава Румен Радев и служебния премиер Гълъб Донев НИ В КЛИН, НИ В РЪКАВ (т.е. неуместно) изникна вътрешният министър Деведжиев.
Гафът на президента бе вследствие елементарна липса на политическа смелост. Недопустима за държавен глава втори мандат! Очакваше се именно той да оглави делегация на най-високо ниво. Защото отдаваме почит на Гоце, българския апостол на Македония.
Не за пръв път президентът се „скатава”. Май 2022 г., публично обещал, че ще посети Париж за среща с президента Макрон, в последния момент се отказа. Отсъствието на Радев бе добре дошло за президента Пендаровски и премиера Ковачевски. Да направим паралел. Някъде в края на 60-те години Тито внезапно кани връщащия се от Будапеща Тодор Живков да се отбие в Белград. Там, пред цялото политбюро на Югославската компартия, изненадващо влиза младият партиен бос Кръсте Цървенковски, високо начетен по македонския въпрос. И почва спор между него и Живков за това къде се дянаха хилядите „македонци“ в Пиринска Македония след последното преброяване на населението. А Живков задава контравъпрос: А къде се дянаха милион и половината наши българи от Вардарска Македония? Спорът между двамата завършва тъй, че членовете на ЮКП почват да аплодират Живков.
Горният факт ни помага да обясним защо президентът Радев, така и не намерил време да вникне в същността на македонския въпрос, предпочита дезертьорството вместо защитата на българската позиция пред президента Макрон. Това обяснява защо до ден-днешен обитателят на „Дондуков“ 2 гузно мълчи и избягва да спомене френското предложение.
Ето защо пред гроба на великия Гоце се поклони само висшето държавно ръководство на СР Македония воглаве с президента Пендаровски и премиера Ковачевски, а от българска страна жалко приклекна политически неадекватният вътрешен министър Деведжиев. Той бе нелеп заложник на президентския страх, принуден неумело да „вади горещите кестени“ с оправданието: „Силно се надявам, че следващия път заедно ще поднесем цветя на гроба на Гоце Делчев. Предложих това да се случи и днес, но то не се възприе от македонската страна, но много вярвам, че следващата година няма да е така“.
Два дена по-късно, на 6 февруари, осъмнахме с новината за счупен през нощта на 5 срещу 6 февруари прозорец на т.нар. Македонски културен клуб „Никола Вапцаров“ в Благоевград. Тя даде повод на северномакедонския премиер Д. Ковачевски да го осъди като „вандалски акт“.
Несъмнено това бе нископлатена провокация. И тя постигна целта, както каза и кметът на Благоевград Илко Стоянов. Но „брат“ Ковачевски получи „аргумент“, та предоволно написа във Фейсбук: „Каменувањето на македонскиот клуб „Никола Јонков Вапцаров” во Благоевград е чин на вандализам кој најостро го осудувам. Ваквите активности не соодветсвуваат на договорената политика за унапредување на добрососедските односи, взаемното почитување и пријателство мегу две соседни држави“.
Да напомним: клубът, създаден на 30 октомври м.г., вече трети месец е мъртво пустеещо помещение. Без нито едно публично мероприятие. Нямат кадри да дадат лице на бездейната дейност на тоз клуб. Ех, как им липсва писателят бай Славе Македонски, който за жълти стотинки на заника на живота си се срина в македонизма…
А че става дума за съшита с бели конци провокация, и то в неслучаен момент, е очевадно. Да се докаже: и бугарите са вандали. Провокация на нискоинтелигентни лица, в несъмнен синхрон и по заповед от Скопие: искаме факти за вандализъм и в обратна посока. Да хвърлиш страхливо камък в нощна доба и да го наречеш вандалски акт, сравнимо със жестоко пребития достоен македонски българин Пендиков, това разкрива мизерността на акт на заешко мислене на извършителя.
А нашенския министър Деведжиев ще запомним със смешно обещание, издъно разкриващо нашенския дебилен наивитет. Става дума за информацията за технически проблем, не позволил допуск на българи в СР Македония. Деведжиев реагира повече от жалко. Заяви, че към момента нямал точна информация колко български граждани не са били допуснати в РСМ, но получил съобщение от колегата си Оливер Спасовски, че имало токов удар на граничните пунктове. „За да няма такива проблеми, в бъдеще България ще изпрати три генератора. Те ще бъдат дарени за трите гранични пункта още следващата седмица“ – обеща овластеният наивник.
На какво се дължи това жалко, безотговорно поведение на нашенските псевдодържавници?! На липсата на достойнство и ниско самочувствие.
„Когато унижавате човек, това е един вид убийство. Убиваш достойнството му“, казва Карсън Маккълърс. В нашия, байганьовски случай става дума за незрима връзка между ниско самочувствие на комплексирани български държавници, съчетано с дефицит дори и на капчица национално достойнство.
Че е тъй, цяла България видя миналата година в Пловдив на честване годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885 г.). Главни комици бяха президентът Радев, вицепрезидентът Йотова, а
ЗАД ТЯХ И НАД ТЯХ, НЕВИННО ОБЛЕЧЕНА В БЯЛО,
се открояваше посланик Митрофанова.
Тя – писаха медии – се появи изненадващо тази вечер на кулминацията на тържествата за Съединението в Пловдив. Тя стоеше сред почетните гости, много близко до президента Радев. Не е ясно по чия покана се е озовала там – на президента Радев или на кмета на Пловдив Здравко Димитров, но заемаше централно място. Присъствието й там буди негодувание по две причини – Русия е била против Съединението през 1885 г., а сега държавата, която представлява Митрофанова, обяви още в началото на войната с Украйна България като вражеска. Това обстоятелство очевидно не притесни останалите почетни гости. Там бяха също главният прокурор Иван Гешев и президентът Петър Стоянов. На част от телевизионните кадри се вижда, че до нея стои Румен Петков. На днешните тържества в Пловдив бяха произнесени особени речи. Пловдивският митрополит Николай, известен и като митрополита с „Ролекс“-а, който даде наскоро неканоничното звание архонт на местния бизнесмен и почетен консул на Русия у нас Георги Гергов, използва празника, за да обяви образованието, получено на Запад, като вредно, правейки препратка към Гаврил Кръстевич като неподдал се на „вредното западно влияние“, независимо че е учил право в Париж. А в словото си президентът Радев не спомена вредната историческа роля на Русия нито за Съединението, нито сега“.
Представляваща страната, която не само че не подкрепи Съединението на Княжество България с Източна Румелия, но и насъскваше тайно султана да прати войски и накаже България задето присъединява в нарушение на Берлинския договор (юни 1876 г.) изконни части от своята територия и народ! Да, защото на 3 март 1878 г. България не стана независима, а си остана още 30 години зависима от Османската империя държава. Не независима, а васална. Без право да има посланици по света, да сключва международни договори без одобрението на султана!
Тогава с основание гневно реагира почетният председател на ВМРО-БНД Красимир Каракачанов, сравнявайки поведението на Стефан Стамболов и държавническия кръг около него с вчерашно-днешните безлични обитатели на „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2: „Онези хора не са се притеснявали, че някой посланик ще ни се скара, защо вземате едно или друго решение, което не се харесва в някоя столица на Великите сили. Те са се водели от българския национален интерес и от въжделенията, от мечтите на българския народ и са постигали Съединението. И малко след това, именно под натиска на Австро-Унгарската империя, Сърбия ни напада, тъй като руските офицери са изтеглени от руското правителство – това е само седем години след Освобождението на България, и Българската армия е обучавана от руски офицери. В знак на протест, че ние нарушаваме нейната воля, Русия изтегля своите офицери. Българската армия успява с един подполковник – Радко Димитриев, който е в Пловдив, един майор – Коста Паница, който всъщност не е военен, а съдебен прокурор, военен прокурор, и една шепа капитани. И целият свят е изумен, че капитаните побеждават генералите на Сръбската армия. Тогава именно ни наричат в Европа „прусаците на Балканите“, т.е. символът на Прусия, която осъществява германското обединение 15 години по-рано.
Сега, ако се върнем, виждаме едни политици, които не смеят да предприемат нито едно свое действие, без да се допитат до Брюксел, без да попитат едно или друго посолство какво ще каже. Видяхте един национален идеал, който беше загърбен – идеала за Македония, само преди два месеца от същите тези политици, които днес по паметниците си правят репортажчета за предизборната кампания. Те загърбиха българския национален интерес в Македония, защото така искал Макрон, така искало американското посолство и така искала Германия. Ами хайде да ги сравним с онези политици от 1885 г., които не питаха посолствата, а действаха в правилната посока, постигайки може би заедно с обявяването на независимостта през 1908 г. най-значимите външнополитически успехи на България през последните 144 години, откакто България е независима държава. Ето това е разликата. Едните имаха кауза, имаха воля и бяха българи. Сегашните политици нямат кауза, освен да се докопат до властта, страхливци са и нямат воля, и нямат никакво желание да работят и да слушат интересите на българския народ. Това е разликата на този ден. Но ако ги нямаше онези луди глави от 1885 г., сега сигурно щяхме да говорим в Пловдив, в Пазарджик, в Стара Загора, Хасково и Бургас за „румелийска нация“, така, както се случи в Македония – македонската нация. Сега сигурно България щеше да бъде наполовина по-малка като територия и щяхме сигурно да жалим за неосъществените си възможности – така, както следващите български поколения ще съжаляват за пропуснатите възможности през последните 30 години, които България изтърва, за да реализира своите интереси и да осъществи поне една част от въжделенията на своите предци“.
Какво да се прави, когато нещата не само не вървят, но и се влошават. Къде е г-н Христо Иванов-Бойкикев, хвалещ се с македонски корени, когато на 24 юни излъга, като каза: „България не вдига ветото, а подсилва силата на своето вето“. Така съпредседателят на „Демократична България”, авер на олигархическия кръг на Иво Прокопиев, защити идеята Народното събрание да даде зелена светлина за т.нар. „френско” предложение в спора за ветото над Северна Македония“. Без да го познава и вникне в неговото антибългарско съдържание!
След като двустранният протокол бе изведен от преговорната рамка, това означава, че на Брюксел му е все едно дали някога ще се променят учебниците в РС Македония. Това няма как да стане, докато не се проведе заседание на двустранната междуправителствена комисия. Именно тя трябва да одобри постигнатото в междудисциплинарната историческа комисия съгласие за цар Самуил и други исторически личности.
Например за Самуил и неговото царство се получи пробив. „Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за българско царство с център в територията на днешната Република Северна Македония“. Това четем в официалните препоръки на съвместната историческа комисия до правителствата в София и Скопие за съвместно отбелязване на личности и събития от общата ни история, съобщава БНТ.
Но няма как да се радваме на възстановената историческа истина.
ЗАЩОТО СКОПИЕ СИ ПРАВИ ОГЛУШКИ,
а София пасува и не настоява горното становище на историческата комисия да получи политическа санкция. За да се пристъпи към написване на нови учебници, от които ще бъдат махнати обидните квалификации срещу българския народ, както и голословната кражба на история. Така, както решително направи Атина с Преспанския договор (юни 2018 г.).
Нещо повече. От най-високо Скопие на 4.10.2022 г. ясно заяви: горното няма да стане. „Македонският президент Стево Пендаровски няма никакво намерение да обсъжда с България и своя колега Румен Радев въпроси, свързани с историята и миналото“, предаде репортер на БГНЕС. „Може да преговаряме за реални европейски теми. Аз нямам никакво намерение да посещавам България и да преговарям за историята. Когато говорим за европейските интеграции, ние нямаме право да се съсредоточаваме върху историята“, каза Пендаровски пред местната телевизия „Телма“… Първоначалните предложения на София за нашето присъединяваме към ЕС включваха онези небивалици, като искането за езика, за нашия етнически произход, за периода 1941-1945 за окупацията, за администрацията и т.н. За тези въпроси нямам никакво намерение да си губя времето и да пътувам до София или пък да каня Радев при нас – за да преговаряме дали през 1941 г. те са били окупатори или администратори”, каза още той и добави: „С Радев искам да говоря за реалните европейски теми, като енергетика, икономика, за инфраструктурата между София и Скопие. За това искам да преговарям. За всичко останало не съм получил мандат през 2019 г. – да връщам родината си в XIX век, да говоря за цар Самуил, за X, за XI век“.
Но само това ли! Стево Коминтерната, както наричат Пендаровски (впрочем той се „радва“ на нисък рейтинг), лично участва в неспиращата кражба на българска история и култура. Най-пресен пример: „Паметник на „македонската“ принцеса Теодора Косара откри президентът на РСМ Стево Пендаровски в черногорския град Бар, предава БГНЕС. Пендаровски предизвика сериозна дипломатическа активност след изявлението си в Черна гора, в което посочва, че Теодора Косара, дъщеря на цар Самуил, която е била омъжена за княза на Дукля Иван Владимир, е македонка.
Изявлението му е по време на първо официално посещение в Черна гора, където Пендаровски бе посрещнат тържествено в Цетине от президента Мило Джуканович. В пристанищния град Бар се състоя тържествена церемония, на която Пендаровски връчи паметна плоча на Владимир и Косара на черногорския президент Джуканович, която по думите му в неговия профил в Туитър показва „силната символика на добрите отношения и културно-историческата връзка между Северна Македония и Черна гора”.
Този акт на Пендаровски бе изключително странен на фона на уверенията от страна на Скопие, че прави всичко за спазването Договора за приятелство и добросъседство с България, който двете страни подписаха на 1 август 2017 година.
Последиците от тази провокация и историческата истина за Теодора Косара коментира (на 19 април м.г.) историкът и специалист по средновековна история проф. Пламен Павлов: „Принцеса Теодора Косара е дъщеря на българския цар Самуил и съпруга на княза на Дукля Иван Владимир, когото българският владетел пленява по време на поход и след това оженва за дъщеря си. На пръв поглед с един невинен жест – откриването на паметен знак за любовта между „керката“ на цар Самуил и „църногорския“ княз Иван Владимир – властите в Скопие искат да покажат, че в Средновековието има македонско царство и то няма нищо общо с България, че то води някаква собствена външна политика, както днешната РСМ се опитва да го прави“.
Проф. Павлов посочи, че се експлоатира история, добре позната в Средновековието. Тя има отглас далеч извън Балканите. Според някои изследователи любовта между Теодора Косара и Иван Владимир има някакъв, макар и далечен отглас и в пиесата „Буря“ на Уилям Шекспир, защото подобни истории са били интересни за хората от Ренесанса“.
Има един член на историческата комисия от македонска страна, който тези дни предизвика гнева на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Христиан Мицкоски. Става дума за Петар Тодоров, наречен „предателски клиентелист“.
„Тежки обвинения отправи опозиционната ВМРО-ДПМНЕ към члена на историческата комисия от македонска страна, историчарот Петар Тодоров, нарекувајки го „предавнички клиентелист“. Тодоров беше гост на телевизия „Сител“ во денешниот тензичен (напрегнат) ден по повод годишнината од рагањето на Гоце Делчев, каде тој зборуваше дека политичките партии без исклучок на некој начин го „киднапираат“ (ограбват) Гоце Делчев за свои цели“. И дека бугарската историографија е поставена врз такви основи со кои не може да биде прифатливо (прието) ничие друго мислење освен нивното“.
В този смисъл Тодоров предлага, за да се постигне напредък в комисията, би било добро в нея да участват международни експерти – не да решават кой е прав, а да помогнат в методологията на работата“.
В заключение струва си да приведем мнението на един от малцината обективни македонски учени. Денко Малески, първи министър на външните работи на независима Македония. При възникването на спора с Гърция той призова публично за бързото му разрешаване. През пролетта на 2019 г., след като написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г., когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник „поради намалени бюджетни средства“. Малески е професор по международни отношения в университета в Скопие. Ето какво казва той:
„Ако обобщим, македонската интелигенция, журналистите и съдиите не са готови да ровят упорито, докато не се докоснат до истината, без значение колко усилия и време е необходимо, и независимо от дневния ред на онези, които са на власт или в опозиция. Лъжата и истината имат еднакъв статут в Македония. Никой не обяви война на лъжата, защото всичко, което е от политическа полза, бива защитавано на принципа: заедно с приятели и когато лъжат, срещу врагове и когато казват истината. Именно истината не е ценност сама по себе си, затова са малко онези, които се борят тя да достигне до онази част от гражданите, които упорито вярват на лъжата. Що се отнася до съдбата на този, който все пак отказва да лъже и говори истината, за него все още са в сила думите на Марко Цепенков: Този, който говори истината, рядко остава жив“.
НИКОЛА СТОЯНОВ
