Манярското в Благоевград – емблематично място, в което е втъкана историята на фамилия, дала на града легендарен лекар педиатър

В Благоевград все още има хора, които знаят къде е Манярското, но не знаят защо се нарича така и каква е неговата история? А то е вградено в централната улица на града „Тодор Александров”, съвсем близо до днешното Ларго.

Христония Манярска е една от наследниците на Манярския род и тя ми разказа кой е създал това имение и кои хора са го обитавали.

БАБА Й СТОЙНА И ДЯДО Й ХРИСТО МАНЯРСКИ СА ГО СТРОИЛИ И СА ЖИВЕЛИ ТАМ

Баба й е родена в Кочериново и била заможна жена. От нея е било финансирането, а от дядо Христо – трудолюбието. Христо Манярски е от село Стоймирово в община Берово, Македония. Когато се заселва в Горна Джумая и среща Стойна, той построил къщата, хотела и Горското стопанство в стар стил, както са строили някога дюлгерите – с високи тавани и дебели стени. Тези сгради и днес съществуват и са на повече от 100 години, но вече не се обитават от наследници на Манярския род, а от нови собственици и наематели. Баба Стойна и дядо Христо са били хубаво семейство и сами са се грижили за имотите, които придобиват с честен труд. Христо умира през 1933, а Стойна през 1944 година. Христония е кръстена и на двамата. Комбинацията от Христо и Стойна е направила леля й.

Христония е единствената дъщеря на известния педиатър в целия регион д-р Георги Христов Манярски. Завършил е медицина в Германия, а неговата сестра Тодора е завършила фармация в Австрия. Сестра им Анка и брат им Иван винаги са живели в България. Те не са имали специално образование, защото не са имали желание да продължат да учат. Най-голямата дъщеря на баба й се омъжва млада, само на 16 години. Била е домакиня, грижела се е за семейството и е отгледала трите си деца – Борис, Страшимир Зографски и Анка. Двамата стават професори – единият ендокринолог, другият – по инфекциозни болести.

БАЩА Й Д-Р ГЕОРГИ МАНЯРСКИ Е БИЛ БЕЗКРАЙНО СКРОМЕН, ГРИЖОВЕН, ОТГОВОРЕН И ДИСЦИПЛИНИРАН ЧОВЕК,

точен като приказка и като време, винаги чист, без излишен лукс, спомня си дъщерята. Към пациентите си се е отнасял с топлота и загриженост. Тежките случаи е обхождал през нощта, за да види дали има подобрение при детето, дали майката спазва неговите инструкции, което днес няма къде да се види и срещне. Никога не се е отнасял зле с хората. Христония не е чувала баща си никога да псува или да крещи, което според нея говори за стабилна възпитателна основа в семейството му.

Майка й се казва Лидия Манярска и е германка по произход. Със 17 години е по-млада от съпруга си. Запознават се по време на войната в Германия, където

ГЕОРГИ УЧИ МЕДИЦИНА И СЛУЖЕБНО СА ИЗПРАТЕНИ ДА ЛЕКУВАТ  РАНЕНИТЕ В КОНЦЛАГЕРА „БУХЕНВАЛД”.

Лидия  там е била медицинска сестра. През 1958 година д-р Манярски е изпратен на работа в Германия за три години, защото съпругата му се оперира в България със съмнения за рак, но тъй като тогава не е имало подходяща апаратура, са й причинили изгаряния. Наложило се в Германия да й правят пластични операции, нефростомия и други медицински манипулации. Поради здравословните проблеми майка й била домакиня, приготвяла е вълшебни сладкиши, торти за целия род, но в определен период от живота си е преподавала и немски език. Обучавала е дъщерята на Борис Шопов, а също и Валентин – сина на Борис Междуречки от Благоевград, и други. Била е жена с бодър и жизнен дух. Когато се чувствала здрава, е хуквала на екскурзии и забавления, докато баща й е бил емоционално улегнал човек. Рядко са ходели на кино и заведения заради нощните дежурства на д-р Манярски, но и заради неговия стабилен, улегнал, сериозен характер.

ОКОЛО 5 ГОДИНИ КЪЩАТА В БЛАГОЕВГРАД ОСТАВА ПРАЗНА, ДОКАТО БАЩА Й Е В ГЕРМАНИЯ.

През 1962 година носталгията надделява и д-р Манярски решава да се прибере в родния си град. Тук продължава да упражнява професията, но винаги е четял, проверявал е от различни източници болните случаи. Дъщеря му го е питала защо чете толкова много, когато си знае всичко, а отговорът му е бил кратък: „Човек трябва да се развива и да е в крак с времето”.

Когато е била на 10 години, бащата дава на дъщеря си два съвета: „Бъди вежлива, добра, скромна, отзивчива и винаги в крак с времето”, вторият съвет е бил: „От нищо няма да те лиша, но си пази вещите, защото това, което имаш днес, утре може да се случи така, че да не можеш дори да си го помечтаеш”.

От детството Христония си спомня, че баща й имал обувки с подметка от унгарски гьон, за които се грижил като за бебе. Носил ги 18 години. Но според нея те са оцелели толкова дълго не само заради любовта и грижите от негова страна, но и поради качествените стоки и бои, които е имало тогава, докато днес не е сигурна, че това е възможно да се случи.

Христония е родена в София през 1954 година. Учи в Германия и когато семейството й се прибира в България, продължава обучението си във Второ основно училище, а по-късно и в Политехническата гимназия „Св.св. Кирил и Методий” /бивша Солунска/ в Благоевград. Завършва немска филология в Софийския университет. Винаги е работила като учител по немски език, продължава да работи и днес. През 1977 година се омъжва и отива да живее в София.Запазва бащината си фамилия като благодарност за грижите, вниманието, любовта и разбирането на д-р Манярски към нея. Христония има дъщеря на 42 години и син на 35. Внучката й Яна има шанс да наследи професията на баща й, защото иска да учи медицина, но желанието й е да специализира диетология – една модерна и доходна професия днес, споделя бабата.

ХРИСТОНИЯ СМЯТА, ЧЕ Е НАСЛЕДИЛА ХАРАКТЕРА НА БАЩА СИ И ВИНАГИ Е СПАЗВАЛА СЪВЕТИТЕ МУ. ТОЙ Е ОТ ЕДНО ЗАПОМНЯЩО СЕ ПОКОЛЕНИЕ ЛИЧНОСТИ В  БЛАГОЕВГРАД – КАТО ИВАН БОГУШЕВ, БОРИС МЕЖДУРЕЧКИ, Д-Р ЧОЧЕВ, Д-Р ДАСКАЛОВ… СПОРЕД НЕЯ ТОВА ПОКОЛЕНИЕ НЯМА ДА СЕ ПОВТОРИ.

Баща й е роден през 1908 година, а умира на 86 годишна възраст на 24 октомври 1994 година в ръцете й. Погребан е в „Орландовци”, София, а майка й е погребана в струмските гробища в Благоевград.

Фамилията Манярски продължава нейният племенник Иван Манярски, който умира на 53 години и оставя наследник Емил Манярски, внук на нейния братовчед Емил. Не поддържат контакти, защото няма желание от другата страна, споделя тя. Нямат неразбирателства по повод имотите, защото са ги разделили. В началото Христония е отстъпила половината от магазина пред къщата на свой братовчед и братовчедка си Тони Грънчарова, тъй като те са живеели в Благоевград и се е надявала да развиват бизнес. През 90-те години там все още е кипял живот и е имало надежда нещо да се промени. По-късно Христония е направила заменка на своя дял в Благоевград, за да си купи малко жилище в София, където 7 години е живяла под наем. Тя е на мнение, че човек трябва да е доволен от това, което има, макар и да е по-малко.

Все още има хора, които си спомнят колко добър лекар е бил д-р Георги Манярски. Макар и вече пораснали деца, те разказват как техните родители изцяло са се доверявали на популярния педиатър. За него си спомня и известната литераторка Любима Димитрова от Благоевград. Наскоро тя ми разказа колко много е благодарна на д-р Манярски за точната диагноза, която й е поставил. Било е през 80-те години на миналия век. Имала е подкожно възпаление, което дълго време я притеснявало и тогавашните дерматолози са искали да го премахнат оперативно. Тя споделя проблема си с медицинската сестра, която е работила по това време с д-р Манярски, а той е бил училищен лекар в Седмо единно средно училище в Благоевград. Прегледал я, наредил да вземат секрет от проблемното място и след резултатите от изследването й казал, че не е необходима операция. Препоръчал й 10 дни да стои под силен душ в минералната баня, като я попитал дали знае къде се намира. А Любима е ревностен почитател на минералната вода в нашия град и не пропуска възможност да се къпе с нея. Тогава банята е работила до по-късно и тя след училище отивала под душа. На 11-ия ден раната се затворила, не останала и следа от нея. Когато преди години защитаваха лечебните качества на минералната вода в града ни, Любима даваше много интервюта, в които цитираше мненията на специалисти като д-р Георги Манярски.

Всяка човешка съдба може да бъде сюжет за роман, но историята на д-р Георги Манярски е сюжет за професионализъм, отговорност и доброта. Тези качества са нужни на всяко общество, да не ги забравяме и днес. Затова се порових в историята на Манярското в Благоевград.

ЮЛИЯ КАРАДЖОВА