Лятната ваканция навлиза във финалната си фаза, по-малко от два месеца има до старта на новата учебна година. За някои това ще е първа година като ученици, за други 15 септември означава поредната нова учебна година, за трети последната. Това е моментът, в който те трябва да вземат окончателното решение как да продължат обучението си след завършването на средното образование. Някои избират да останат в България, a на други им се въртят в главата различни въпроси, свързани с образованието в чужбина.
Поради тази причина подготвихме поредица от интервюта относно висшето образование в 5 различни държави. В случай че си задавате въпроси като: „За мен ли е?“, „Какво ли би било да съм сам/сама в друга държава?“, „Скъпо ли е?“, „Трудно ли е?“ и т.н., с удоволствие ви представяме петима млади българи, които знаят какво е да бъдеш студент в чужбина и с радост ще споделят своя опит с вас.
Мария Фроликова е родена в петрич, но завършва средното си образование в паралелка с немски език в благоевградската ЕГ „Акад. Л. Стоянов” и висше във Великобритания.
– Здравей Мария, би ли споделила какво си учила, къде (град) и как избра мястото?
– Учих „Биомедицински науки” в Шефилд, Великобритания, през 2018-2021 г. Реших да уча в университета тук поради няколко причини, най-важната от които е, че университетът е в топ 50 на най-добрите в света. Когато посетих града, преди да реша къде да уча, се впечатлих от зеленината и приятната атмосфера, което затвърди желанието ми да дойда тук.
– Защо реши да учиш в чужбина, и по-точно в тази страна?
– Oчаквах образованието в чужбина да ми даде добри възможности за реализация след завършване. Също така бе важно за мен да разширя мирогледа си и да се запозная с различни култури и начини на живот. Избрах Великобритания, тъй като образователната им система е практически настроена. Достъпът до ресурси като лаборатории и библиотеки е улеснен и насърчаван. Тези ресурси са особено важни при изучаването на научни специалности като моята. Не бих могла да задълбоча толкова знанията си без редовни практически упражнения.
– Как протича процесът по намиране на общежитие/квартира и какви са условията там?
– Нещо, с което Англия се отличава от останалите държави по отношение на място за живеене на студенти, е това, че няма такива студентски общежития, каквито са познати у нас. Тук няма огромна разлика между това дали ще живееш в университетско, или частно общежитие/квартира. Търсенето на студентска квартира започва средно около 9 месеца преди започването на академичната година. Не мисля, че намирането на подходяща квартира е толкова трудно, колкото например в Берлин, но за сметка на това наемите са доста по-високи. Стаите варират по размер, но повечето от тях са малки и тесни. По стандарт те имат бюро, стол, легло, нощно шкафче и гардероб. Живеещите в апартамент често имат собствeна баня, но делят кухня с други студенти. Студентските къщи, от друга страна, най-често имат само една баня и една кухня. В една къща/апартамент могат да бъдат от 2 до 8 студенти, но най-често са около 5. Сметките за ток, вода и интернет обикновено са включени в наема, но при някои къщи се плащат отделно.
– Какви са таксите към университета и разходите на един студент? (минимум, който човек трябва да има)
– В сравнение с останалите големи градове, наемът в Шефилд е по-нисък и започва от 300 паунда на месец за квартири с не толкова добри условия. Квартирите със средни условия са около 350-400 паунда на месец, а новите квартири стигат до 600 паунда. Обучението в Англия, което струва 9250 паунда на година, заплащам чрез студентски заем. Това е таксата за местни и доскоро за европейски студенти. След излизането на Великобритания от Европейския съюз таксата за всички чужденци, включително и за европейци, е 23 300 паунда, без право на студентски заем. Минимумът за джобни пари за храна на студент, който готви сам и пазарува от евтини магазини и/или на промоция, 200 паунда. Месечните такси за договор с телефонен оператор започват от 6 паунда, а за фитнес – от oколо 17 паунда.
– Каква е системата на обучение там? Доволна ли си и би ли я препоръчала?
– Бакалавърската степен е 3 години. Оценката на дипломата зависи само от втората и третата година. Резултатите от първата година не влияят на дипломната оценка и е нужно само да имаш минимум тройка, за да минеш годината. 51% верни отговори е еквивалентно на 3, а от 70% е 6. Обикновено се пише дипломна работа през третата година, но при голяма част от хуманитарните специалности може да се избере допълнителен предмет вместо написване на дипломна работа. През първите години изпитите са предимно с избираем отговор, а през третата година са писмени работи. Резултатите от изпитите се получават след месеци, като за съжаление често липсва конкретно обяснение за получената оценка. Липсата на разяснение е едно от най-разочароващите неща на обучението, което аз лично получих. Същевременно изискванията за дадена писмена работа могат да са изключително неясни. Разбира се, това невинаги е така, но имайки предвид високото ниво на университета, аз очаквах повече подкрепа от страна на преподавателите и по-индивидуализиран начин на обучение. Професорите, които ми преподаваха, неоспоримо са добре запознати с материята, с която се занимават, но смятам, че много от тях не достигнаха добро ниво на преподаване. Отчасти това е така, защото университетите изискват професорите да се занимават с толкова много други неща освен с преподаване (като редовно публикуване на статии) и имат по-малко време за рецензии на писмени работи и за достатъчна подготовка на лекции.
Като цяло имах доста по-високи очаквания за качеството на обучение от това, което всъщност получих. Ако можех да се върна назад, не бих дошла тук, в Шефилд, а вероятно не и в Англия. Смятам, че са вложени повече усилия в репутацията на университета, отколкото в нивото на обучение.
– Как се подготвяше за изпитите и възможно ли е студентът да работи по време на обученито?
През първата година е достатъчна информацията, предоставена от лекциите. През последната година е нужна добра самостоятелна подготовка под формата на допълнително четене на материали отделно от лекциите. Именно тук е изключително полезен достъпът до учебници в университетските библиотеки. Учебниците също могат да се „наемат” за 1 месец или повече. Някои студенти предпочитат да се подготвят за изпитите вкъщи, а други в библиотеките, където има налични компютри и групови зали. Предоставен е също онлайн достъп до определени учебни материали. Университетът съветва студентите да не работят повече от 16 часа на седмица. Аз работих почасово и през трите години, и смятам, че това е добър ориентир, но зависи от човека. За мен повече от една смяна (4-8 часа) седмично през цялата година би повлияло негативно на университетския ми успех. Професорите твърдят, че самото учене е еквивалентно на работа с пълно работно време. Затова аз предпочитах да работя повече през лятото и по-малко през учебната година.
– Как е общуването с приятели там и какво правиш най-често през свободното време?
Студентският живот в Шефилд е изключително приятен и разнообразен – като цяло има какво да се прави, единственият проблем е времето. През почти всеки ден от седмицата има определено тематично парти в центъра, университетът има собствен клуб и бар, където също се организират събития. Едно от любимите ми неща са така наречените общества („socieities”), чрез които можеш да се срещнеш с хора с подобни интереси. Аз бях част от българското общество, с което празнувахме български празници като 3 март, обществото по волейбол и хорър обществото, което организира филм-вечери. През свободното си време се събирах с приятели за разходки по града, хапване навън, готвене, пазаруване или игри като тенис на маса, билиярд и карти.
– Как са храната и транспортът там?
– Вкусът и марките на храните в супермаркетите са отчасти различни от тези в България. Честно казано, качеството на продуктите за готвене е по-ниско в Англия. Зеленчуците нямат никакъв вкус и не се развалят със седмици. Веднъж изпаднах в шок, когато оставих царевица в хладилника с месеци и тя не се промени въобще. За щастие обаче има огромно разнообразие на продукти за хора, които не ядат месо, което липсва в България. Тези продукти стават все по-достъпни и разпространени. Български продукти могат да се намерят в интернационалните магазини или онлайн, откъдето могат да се поръчат. За съжаление тук няма столова към университета. Ресторантите предлагат разнообразие от кухни, но цените често са високи. Билетът на градските автобуси е 1.20 паунда със студентска карта, а трамваят не предлага отстъпка за студенти и те трябва да платят стандартната цена от 2.00-2.80 паунда в една посока, в зависимост от разстоянието. Градът обаче не е голям и може да се стигне от единия край на центъра до другия за около 30 минути.
– Как преодоля културните различия и как се намира общ език с местните?
– Начинът на живот в Шефилд не е шокиращо различен от този в България, затова мисля, че няколко месеца са достатъчни, за да добиеш обща представа за културата им и да се приобщиш до известна степен. Разбира се, това става с активно търсене на информация чрез интернет или задаване на въпроси. Трябва да си готов да поставиш това, което смяташ за „нормално” или стандартно под въпрос, и да си отворен към нови гледни точки. Като студент си заобиколен с почти толкова чужденци, колкото и англичани, което помага с чувството на изолация, тъй като не се чувстваш толкова различен. Има културни и езикови различия дори между различните части на Англия (както и в България), затова не само чужденците изпитват културен шок. Така местната култура и особеностите й са нещо, което студентите като цяло обсъждат помежду си и учат за нея един от друг. В общи линии адаптацията става със социализиране и чрез сблъсък с културата.
– Какво от наученото в българската гимназия ти е от полза там и има ли нещо, което би било добра подготовка за университета?
– Вероятно най-важното за мен умение, което развих в гимназията, е четене с разбиране. На това се набляга в часовете по БЕЛ, английски и немски език (но и не само). Това умение ми помогна да обработвам обемни и сложни теми в университета. Макар проблемите, които ми се наложи да решавам при изучаването на биомедицински науки, да са от различна натура, смея да твърдя, че решаването на математически проблеми наистина ми помогна, като разви аналитичното ми мислене. Математическата грамотност ми помогна и по предмета статистика.
– Нещата стоят по различен начин с някои академични познания, защото стилът на учене в България е толкова различен от този в Англия. Дори в определени моменти това, с което съм свикнала в България, е обратното на това, което се изисква тук. Например трябваше да пренауча как се структурира есе и как се представя числова информация. За да се подготвиш за университета, не е нужно наизустяване и възпроизвеждане на суха теория без разбиране. Сложните дълги текстове трябва да се разделят на части и да са придружени с някакъв вид активно учене като презентация, практическа задача или дискусия. Задълбоченото разбиране е по-важно от обема на информация. Не мога да подчертая достатъчно колко важно е и насърчаването на критическо мислене. То може да се изгради например чрез активно учене и решаване/анализиране на проблеми под вид въпроси. Ако има едно умение, което е най-съществено за моята специалност (а вероятно и за много други), то това е критичното мислене.
– Ако трябва да сравниш представата си за образованието и живота в страната преди и сега, кое се промени и кое остана същото?
– Очаквах по-голяма подкрепа, по-задълбочени обяснения и по-конкретни изисквания от страна на университета. Но както очаквах, образованието е много по-практически настроено и има по-голям фокус върху анализа и разбирането на дадена тема, отколкото върху възпроизвеждането й.
– Кое според теб е най-трудното при образованието в чужбина?
– За мен най-трудна беше адаптацията към правенето на всичко по различен начин – учене, храна, социализиране, работа. Да учиш в друга държава означава да се пренесеш в различен свят. Адаптацията идва с куп предизвикателства, но според мен напълно си заслужава.
– Какви предимства и какви недостатъци дава образованието в чужбина и как би го обобщила за нашите читатели?
– Образованието в чужбина е поднесено по различен начин от този, с който си свикнал. Освен това се докосваш до чужди култури и се запознаваш с различни хора, ставаш самостоятелен и самодостатъчен, което те прави по-уверен в себе си. Като цяло разширяваш мирогледа си. Откъсването от собствената ти култура и от близките и семейството ти в България е един от основните минуси да учиш в чужбина за мен. Особено в началото, може да не усещаш сигурност и да се чувстваш объркан. Образованието в чужбина идва с много отговорности и си подложен на напрежение. Нужно е да имаш добра самодисциплина и организация, за да можеш да се справиш.
За щастие тези минуси не са нещо, с което човек да не може да се справи с времето. Смятам, че изборите, които взимаш преди и по време на обучението ти в чужбина, могат да увеличат предимствата и да минимизират недостатъците (или обратното!).
– Благодаря ти, Мария!
– За мен беше удоволствие!
Разговаря АНТОНИЯ БИКОВА
