Медът е един от най-старите известни хранителни продукти. Бил е открит дори в гробницата на Тутанкамон и все още е бил годен за консумация, защото никога не се разваля.
Лечебните му свойства при заздравяването на рани са били обект на научен интерес още в началото на XX век, но с откриването на антибиотиците, медът бил позабравен. Днес над нас е надвиснала опасността от развитието на резистентност у бактериите към същите тези антибиотици, които досега лекуваха успешно. Това отново насочва вниманието към „природните“ методи за лечение, и в частност – към меда.
Той притежава антибактериално действие, което се дължи на различни фактори, някои от които са съдържанието на голямо количество захар, ниската влажност и водородният пероксид, който влиза в състава му.
При прилагане върху наранената кожа, медът може да унищожи бактериите в раната в рамките на три до десет дни, като се маже на всеки час или само два пъти дневно. Разбира се, при хирургически и други големи рани винаги трябва да изпълняваме стриктно предписанията на лекуващия ни лекар. Може да се посъветваме с него и за приложението на меда. Самолечението може да бъде опасно!
С нарастването на заплахата от бактериална резистентност, се появява засилен интерес и към други древни методи за лечение на рани. Един от тях включва и използването на специално отгледани за целта пиявици.
