МЕСТНИ ФЕНОМЕНИ! Изследователят Николай Нинов осветлява култовите чудеса на Благоевградска област: Скалният град край Мечкул е Пиринският Перперикон, а обичаят сечене на детски рев идва от праисторическо време

Наричам го духовен конкистатор, откривател на нови културни пространства в българските земи. Николай Нинов е посетил и описал много скални култови средища в Благоевградска област, която е сред най-богатите краища на този вид паметници. Непрестанно добавя нови свидетелства за богатите и дълбоки пластове на българското културно землище.

Роден е в гр. Червен бряг. Завършил е френска филология във ВТУ „Кирил и Методий“. Работил е като журналист, редактор и главен редактор във водещи национални медии. В професионалното си битие е интервюирал много световноизвестни личности, достатъчно е да се споменат имената на писателите и режисьорите Ърскин Колдуел, Джеймс Олдридж, Сергей Михалков, на актьорите Жан Маре, Жан-Луи Трентинян, Жерар Депардийо, Фани Ардан, Пенелопе Крус, на спортистите Йохан Кройф, Гари Линекер и мн. Получавал е престижни журналистически награди. Николай Нинов има издадени свои книги, три от които са посветени на неговите изследователски приключения из скалните култови обекти на България. Често посещава Благоевградския край заради богатото му праисторическо наследство и всеотдайните местни водачи в дебрите на загадъчното.

Николай Нинов обяснява как се чувстват хората, застанали на скално култово място: Нещо космическо сякаш тегли нозете им напред и нагоре, и всеки миг ще литнат към простора

Кози камък и Богинята майка, Каялийските скали и Кара таш над Ковачевица; Градище и Прав каминь край Долно Дряново; Сватбата и Кара кая край Осеново; Грашишките карпи над Гостун; Купена край Буково; Скрибина над Крибул; Скалният град край Мечкул, наричан още Пиринският Перперикон, са част от древното духовно богатство в Благоевградско.

За изследователя помощта на местните водачи е безценна, повечето от тях са като машини за придвижване в мъчни терени, говорят само ако ги питаш, а са подвижни енциклопедии

Според него повечето култови средища са били и лечебни центрове, в Благоевградско все още има „живи” обекти, при които ходят местни хора и изпълняват обреди за здраве, останали от най-древни времена

– Николай, когато следя пътеписите ти от дива и дивна България, чувствам, че откриваш и търпеливо сглобяваш за читателите един нов свят, потънал във времето. Кои са отличителните му белези?

– Те са изолирани и труднодостъпни върхове, където мистично и магнетично си подават ръка. От тях се разкриват шеметни панорами поне в три посоки. Изсичания и вкопавания в скалите, подсказващи за обредни практики в древността – лица на полухора-полубогове, надписи, рисунки и барелефи, за чието предназначение засега съществуват единствено хипотези. Накратко: окултни зони с вероятни полеви аномалии, където на някои хора им прилошава, вие им се свят, потиснати са. Или обратното – нещо космично сякаш тегли нозете им напред и нагоре, и всеки миг ще литнат към простора.

– Имат ли роля природата и стихиите в тези храмови територии, преди да се е намесил човекът?

– Освен монументалността на скалните комплекси обединява ги и предположението, че предците ни приемали чудатите природни ваяния за подобия на своите богове и затова създали около тях култови центрове. И че вече дооформени в образи за преклонение, каменните идоли участвали като декор в обредите наред с вдълбаните наоколо жертвеници и хранилища за дарове. По-интересният въпрос е дали доработените скални лица и съоръжения са изниквали заради близостта на светилищата със старинните пътища, или пътните трасета са прокарвани заради вече съществуващите сакрални пространства, населени с култови фигури?

– Каква е твоето тълкувание на този важен въпрос?

– Въпреки липсата на проучвания склонен съм да приема първото допускане заради друга една приемлива хипотеза – че древните ни предшественици са използвали планинските светилища и за наблюдателници. Има ли са, както казах, обзор в три посоки, тоест пряка видимост с отсрещните върхове – храмови точки, и при опасност от набези са си сигнализирали. Откъде да ги налетят такива заплахи освен от пътищата, които те са виждали като на длан?

– Какви са основанията, за да подкрепиш разсъжденията си за взаимодействието на природните стихихи и човека с лични впечатления от обекти в Благоевградска област?

– Кози камък и Богинята майка, Каялийските скали и Кара таш над Ковачевица; Градище и Прав каминь край Долно Дряново; Сватбата и Кара кая край Осеново; Грашишките карпи над Гостун; Купена край Буково; Скрибина над Крибул; Скалният град край Мечкул, наричан още Пиринският Перперикон. Нещо повече: някои специалисти приемат, че повечето от тези зрелищни обекти са част от огромна система за свещенодействия, планирана и сътворена от предците ни. Други смело предполагат, че те са намирали пътища дори към тайните на Вселената заради слисващите каменни фигури на Летеца от Скрибина, на Локатора, Ракетата и звездните карти от Кози камък, които копират видимите звезди в небето.

– В какво състояние са тези обекти, знам, че част от „свалените“ върху скалата съзвездия на Кози камък са били взривени преди време?

– И иманярите, и безхаберието на институциите, и стихиите, разбира се, са в отбора на злото. Не е тайна, че ред знакови обекти и построения са неглижирани, че плачат не само за проучване и разгласа, но и за спешно опазване. Не е далеч времето, когато за някои от тях ще свидетелстват, уви, само снимките. Изключение прави фeноменалният комплекс над Долно Дряново, който вече се нарича Ландшафтeн исторически парк „Градище”. Но в желанието да излъска тази зона на древните технологии и по примера на Перперикон да я превърне във фуния за туристи, община Гърмен е надминала себе си – създала е атракцион, какъвто Градище не е.

– Как откриваш тези забравени от хората, но вярвам не и от Бога места, как стигаш до тях, помагат ли ти местни хора?

– Помощта на местните водачи е безценна. Повечето от тях са като машини за придвижване в мъчни терени. Говорят само ако ги питаш, а са подвижни енциклопедии – наясно са с всеки чукар, всяка местност, дол, махала. Тъй че любознателен ли е човек, би получил от местните удивителни разяснения – за наименованията наоколо; за нравите на птици и влечуги; как се оцелява с малкото, което имаш на гърба си, в екстремни условия; какви костилки да счупиш и с какво да ги запариш като илач; как и защо се хваща жив огън; кои уханни билки предпочитали предците ни.

Нека спомена няколко имена на хора, свързани с част от обходите ми в Благоевградска област – Йордан Ташев, Ангел Додуров и Крум Папазов от Ковачевица; Милен Марков и Павел Тодоров от Благоевград; писателят Спас Попов от Гостун; Христо Димитров от Мечкул; Иван от Бачево; Идрис от Филипово; Ирфан от Долно Дряново; Расим от Крибул. Прекрасни хора и мъже на духа!

Солидно рамо ми дават и алтернативните изследователи – така официалната наука нарича хората с различни хобита и професии, посветили свободното си време на древността. Сред тях са краеведите – тези ковчежници на обредността и традициите, от които научаваш не само за предания и легенди, но и за куп стряскащи ритуали, които и до днес се извършват в отдалечените български краища – сеч на детски рев, отваряне на гробове и пр.

– Социалните мрежи допринасят ли, за да се откриват, изследват и популяризират култовите средища?

– Те са другата възможност за информация. Там любителите на праисторията, на древните загадки членуват в различни общности (Българските скални светилища, Мистичен пътешественик, Мегалитикум Балканикум, Древни артефакти), където всекидневно се качват и разискват снимки от обходи и находки, разменят се карти и координати, информация за обекти, издирват се публикации, свързани с предназначението на мегалитните градежи, със строителните стандарти на предците ни. Така поривът към неизследваното и малко известното ражда не само приятелства, но и редовни експедиции, в които се включват хора отблизо и далеч.

– Спомена за прелюбопитни обреди. Знаеш ли някои, за които си научил, обикаляйки Благоевградска област?

– Голем камък, или Крали-Маркова стъпка, e сред петте „живи“ светилища със затихнали функции в Западни Родопи. Намира се край Долен, недалеч от Гоце Делчев. Целебният реквизит съчетава седалка и кръгла ямка, пълна с дъждовна вода. Спазвайки тайнството на обреда, болният сяда в изсеченото скално седло и като гледа на изток, измива дланите си с вода от ямката зад гърба му, без да се извърта. Трудно е, но не невъзможно. А и според поверието само така брадавиците по ръцете ще паднат след време. После по познатия начин пускаш в събраната вода монети или конец от твоя дреха и си тръгваш все така, без да се обръщаш. Здравеносният отсек в светилището не се почита отдавна. Монетите, оставени в ямката, са емисия от двехилядната година, ръждавеят.

Според друг лек (очевидна заемка от обреда на Голем камък) брадавиците се търкат със застояла дъждовна вода в стар буков пън. Връзвали ги също с копринен конец, докато изсъхнат, натривали ги с морска сол или с пръст, мажели ги със сок от млян картоф. Или ги пристягали с вълнен пояс и щом през мегдана минавали другоселци, хвърляли незабелязано пояса върху мулетата им, тросвайки: „Ха вървете, брадавици, подир тия хора“.

Изгубил значение е и друг тукашен обичай, за който отворих дума преди малко – сечта на детски рев. Дръвник се обикаля с кълчища, поставя се бебето върху него, след което баячката запалва кълчищата и над огнения кръг, в чийто център малкият юнак дере гърло, тя имитира цепене на дърва над главата му, за да спре плача.

– Има ли и други скални обекти в Благоевградско с лечебни функции? Посещават ли се и какво церят според преданията?

– Надеждата за изцеление от различни болести, за друг изход, за друго сбъдване, преминала от езическите в християнските вярвания, води хората често до тези места. Ще изброя най-популярните – Скрибина над Крибул, Градище и Прав каминь край Долно Дряново, Митровица над Осеново, Небуш край Елешница, Гергьова скала над Бачево, Пробитата скала край Слащен. Всички (без последното) привличат с култовите си арки (провиралки). Според етнолозите преминаването през тези пробити в скалите (или сглобени от монолити) отвори е наследство от дохристиянски обреди по прераждането, до които жреците допускали малцина посветени. Днес, когато същността на провирането е единствено целебна, достъпът до тези хилядолетни каменни конструкции не е привилегия. До едни се стига лесно, до други водят тягостни коловози, каменливи пресечени терени. До провиралката от Прав каминь например се върви някакви 15 минути, не повече. Представлява атрактивна мегалитна конструкция. Наместени върху изкуствено заравнена площадка, два каменни блока поемат тежестта на трети. Той хем е полегнал, хем е втъкнат в тях, хем играе роля на покрив. Получилият се П-образен проход в основата на съоръжението гледа към изгрева. Върху левия носещ блок има изсечени три ритуални ямки. Лечебният ефект се постига с провиране от изток на запад. Обредът изисква да почукате върху скалата с пръчка или камък и да изречете: „Идвам за лек. Моля да помогнеш“. После смачквате парче вестник, запалвате го и влизате в отвора. На излизане хвърляте горящия вестник пред вас на площадката и се измивате с дъждовна вода, събрана в трите скални кладенчета.

Ритуалите на другите споменати светилища са различни, общото помежду им са провирането и че за да те споходят сили и здраве, трябва да закачиш част от своя дреха на съседно дърво, така че тя да не докосва земята, да е във въздуха. Така болката и страданието стават според обреда ничии.

– Последните ти три книги са наситени с приключения из мистични, сакрални обекти. Как оценяваш интереса към тях, какво е всъщност посланието ти към читателите?

– Оказа се, че и това могат книгите – да събират и сближават съмишленици насред каменни реки, в процепни ниши, край смразяващи профили, за да създават заедно памет. Такава е и целта на тази трилогия – повече хора да научат за описаните места, повече хора да стигнат до тях, повече хора да разкажат за тези артефакти на други хора, повече хора да се насладят на впечатляващите комбинации от геоложки феномени и човешка намеса. И повече хора да си зададат въпросите, които ние, изкушените от отминалите времена, си задаваме в този свят на свръхтехнологии, в който загадките, свързани със строителните умения на предците ни, би следвало да намаляват – как, защо и с какво са постигани тези смайващи скални конструкции; как са повдигани, премествани и намествани огромни късове на труднодостъпни места; как дялани, сечени, пробивани и рязани монолити между 10 и 60 тона всеки стоят стабилно хилядолетия в един на пръв поглед невъзможен баланс като закачка със закона на гравитацията… И може би най-важният въпрос – имат ли място тези обекти във вероятността миналото да държи ключа за бъдещето.

– Николай, мислиш ли, че богатата природа на Благоевградска област крие още неразкрити паметници на човешкия дух?

– При този нарастващ интерес към отминалите времена и познания не се съмнявам, че в скоро време новооткрити култови средища ще станат достояние на любителите на праисторията.