„Микрис фешън груп“ ЕООД шие в Благоевград якета за „Монклер“ и „Армани“

Директорът на производство Л. Сотирова показва първата готова продукция

*Световните марки се доверяват на собственика инж. К. Трендафилов заради високото качество и коректност* Амбициите са за разширяване на производството* Безплатен обяд и пътните на живеещите извън града са бонусите за хората в екипа* Търсят се още шивачки*

– Г-н Трендафилов, трудно ли набрахте персонал за новата си фабрика в Благоевград?
– Напротив, доверих се на екипа на Ангел Лекин, създаден преди 26-27 години, защото знам, че екип много трудно се създава, а и когато нещо е вървяло, няма нужда да се съсипва. Познаваме се с г-н Лекин и знам, че неговите работници работят качествено. В Благоевград работят 60 души, това е 80% от персонала на г-н Лекин. Във фабриката ми в Дупница работят още почти толкова и общият персонал на фирмата е към 130 души. За съжаление трябваше с малка част от хората от екипа на Лекин да се разделя, тъй като спецификата на производството ми е по- различна. Аз шия само пухенки за „Монклер”, най-скъпата марка за якета с естествен гъши пух, и за „Армани”. Производството ми е специфично, особено за Благоевград, тъй като тук якета не се произвеждат от години. Във фабриката ми няма гладене, кроенето е малко по-улеснено и се наложи с 20-ина човека да се разделя, просто нямаше как да им намеря работа.
-Казвате го с болка…
-С болка , защото тръгнаха разни слухове, че нарочно съм ги освободил, а не е така. Но да държа на работа хора, само за да се водят на работа, не е нормално. А и все пак на 25 човека заплатите с осигуровките са от порядъка на 25 000 лв., което не е малко на месец като финансов ангажимент. Предпочитам тези 20 000 лв. да ги раздам на шивачките като допълнителни възнаграждения или бонуси и те да са доволни, отколкото да държа хора, които няма за какво да използвам. А и тенденцията ни е към увеличаване на персонала и производството.
-Миналата година Бюрото по труда в Дупница Ви обяви за работодател №1 в общината, с какво заслужихте титлата?
-С работата си по европейски проекти за обучение на персонал. Първо по програма за обучение на момичета под 29 г. наех 20 човека. Имаше още една програма за жени над 54 г. , по която също наех 12 души.
-Продължават ли тези жени да работят при Вас?
-За мое съжаление не. Останаха възрастните, но от младите оставих само едно момиче.
-Защо? Те ли се отказаха или Вие?
-Нямаха трудови навици за съжаление. Те не са свикнали да дойдат в 8.00 часа на работа и да си тръгнат в 5.00 ч. Не са свикнали да спазват работно време, а когато им се направи забележка, да я приемат, а не да я считат за обида. За съжаление младите хора нямат трудови навици, а финансовите им претенции като начинаещи са твърде големи. Програмата беше за 6 месеца, като за този период заплатата и осигуровките се поемаха от Бюрото по труда. Още първия месец предпочетох да освободя около 80% от наетите и да не се мъчим взаимно, въпреки че можех да ги задържа, все пак щях да ги използвам за някаква работа. Прецених, че няма смисъл да използвам ресурса на Бюрото по труда, по-добре тези пари да се пренасочат към нещо друго. По-добре е и за наетите, ако ги държиш 6 месеца на работа, ще си помислят, че стават, а то не е така.
-Наистина ли беше мъчение?
Да обучаваш хора, които са без никакви трудови навици, си е доста сериозен психически ангажимент. Сблъскваш се дори с нагло поведение, при забележка скачат и ти казват: „Аз не съм ти дошъл да ме експлоатираш!“, което е пълен кошмар. От младите хора съм много разочарован. Наистина много.
-Мнозина от колегите Ви в бранша се оплакват от неправомерно ползване на болнични от персонала, при Вас как стоят нещата?
В Благоевград се надявам, че всичко ще е наред, но в Дупница го имам този проблем. С болничните наистина много се злоупотребява. Оспорвал съм болнични на работници, но с процедурата влизаш в един омагьосан кръг. От НОИ спират изплащането на болничния и започват проверка на лекаря, а там трудно се доказва, че има нарушение. Така след 2-3 месеца болничният се пуска за изплащане. Да не говорим за бюрокрацията, заради която трябва да отделиш доста време. С една дума не си заслужава усилията. Системата не е измислена добре. За мен не е нормално първи болничен да е 20 дни директно.
-За какъв здравословен проблем?
-Пишат „пневмония“ например. Бих разбрал 5 дни, 3 дни, но директно 20 вече ми се струва прекалено. Имам чувството, че част от хората не са за заплатата във фабриката.
-Каква е средната заплата във фирмата Ви?
-Средната е около 550-600 лв. При мен цената на минута труд е 7 стотинки, за нашия бранш това говори доста. При 480 минути работен ден можете да направите сметка при 100% изпълнение на нормата колко е дневната надница. Говорим за чиста сума, отделно плащам осигуровките, при това не както е по закон 60:40, а изцяло ги поемам аз. От заплата на работниците не удържам и стотинка и ги превеждаме по карти. Естествено те са на нормовремена, т.е. колкото изкарат, с радост ще им го дам, защото то е по-добре и за мен. Имаме много поръчки, налага се през събота да работим с всички законови плащания на извънредния труд, разбира се. Старая се да съм коректен към работниците си и да им осигуря максимално добри условия. На хората от населени места извън Благоевград плащам пътните в двете посоки, а до няколко дни ще подсигуря на целя екип и безплатен обяд, вече съм го договорил със съсед. Често ни посещават контролните органи и досега не сме имали проблеми.
-От колко години сте в този бизнес?
-От 1995 г., вече 25 г. Започнал съм от нулата. Текстилен инженер съм, завършил съм Техническия университет в Габрово, специалност „Текстилна техника и технологии на шевното производство“.
-Какво Ви доведе в Югозапада?
-Една случайност. Бях организатор производство в една бивша вече благоевградска фирма за малко повече от 2 г. Имам дългогодишен опит като управител на доста фабрики и като организатор производство.
-А кога решихте да направите своя фабрика и от наемен работник да преминете от другата страна?
-Първо започнах с консултантска дейност. Специалист съм в организацията на производството в шивашките фабрики. Доста собственици на фирми в България не са от бранша, т.е. не са текстилци, и когато настъпи кризата през 2007 г. усетиха, че трябва да си подобрят организацията на производство, за да не фалират. Започнаха да търсят специалисти като мен. Един такъв собственик ми даде идеята да си направя моя фирма и той да наеме нея, а не мен като частно лице. От там тръгнаха нещата. След това пък „изпадна“ цехът в Дупница, в който се шиеше работно облекло. Сметките на собственика не излизаха и ми го предложиха заедно с хората и оборудването.
-А контактите с мощните чужди фирми как направихте?
-Аз ги имах, все пак над 20 г. съм в бранша, а с течение на работата се създават и контакти. Когато си коректен спрямо партньорите, качеството на работата ти е на добро ниво и сроковете се изпълняват, всички, включително и чуждестранните партньори, предпочитат да работят с теб. А оттам идва и увеличаването на производството, защото самите фирми настояват за това, като виждат, че си коректен. Дори поставят ребром въпроса „Защо не увеличиш с 40 или 100 човека производството си, ние стоим зад гърба ти? Спокойни сме, че всичко ще излезе в срок и качествено, като поемеш нашата работа.“.
-Да разбирам ли, че имате достатъчно поръчки?
-Да, предостатъчно работа. Наел съм целия етаж в сградата, а той е доста голям, около 1300 кв.м. Навремето тук са работили около 200 човека, така че има достатъчно място за още доста хора, а и перспективата ми е такава. Набирам още шивачки. Спецификата на производството ми е такава, че няма много ръчна работа и 90% от работата по изработване на пухено яке е на машина. Няма гладене, няма опаковка. Затова ми трябват шивачки, като не държа да са суперпрофесионалистки. Във всички случаи няма да имат опит с якета, но е нужно поне да имат някакъв опит на машина. А като го имат желанието, всичко се получава. Аз съм нонстоп при тях и се учим взаимно. Моделът, който съм вкарал, е доста дълга серия и ще го шием минимум 2-3 месеца. Докато тръгнат нещата, в близките 2-3 седмици ще съм плътно тук, после се надявам, че екипът ще си поеме работата и аз ще мога да се занимавам с другите си дейности.
-Работите за фирми, които диктуват висшата мода в света…
Работата за високия клас, наред с изискването за изключително ниво на качеството, означава и по-различни цени. А това дава възможност и заплатите на хората да са по-високи, а и тепърва ще се вдига минималният осигурителен праг. Според мен това е бъдещето на шивашката индустрия у нас – да се ориентираме още отсега да шием висша мода, която е по-скъпоплатена. Само така ще можем да си позволим да даваме по-високи заплати и хората да са доволни и спокойни.

Директорът на производство в „Микрис фешън груп“ ЕООД Любка Сотирова:

Естествено, че всички имахме притеснения при смяната на работодателя, това е нормално, но вече ми се струва, че всички са по-спокойни. В този цех има хора, които работят по 18-20 години. Работата е по-различна, предишната може би бе по-трудна, но за това, което в момента правим, се изисква супер високо качество. Не казвам, че преди не сме работили качествено, но едно е да шиеш за „Армани“ и „Монклер“, друго е да правиш по- нисша мода.

„Микрис фешън груп“ ЕООД търси шивачки за фабриката си в Благоевград.

Много добро заплащане, с бонуси безплатен обяд и поемане на транспортните разходи на жителите на други населени места

Тел. 0888 843740