Министърът на културата Найден Тодоров посети днес Рилската света обител и се запозна с актуалното ѝ състояние, както и с дейностите по реставрация, които вървят към приключване за този сезон и ще продължат следващата пролет. Рилският манастир, който е една от културните емблеми на България, е вписан като част от Списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО през 1983 г.
Министър Тодоров разговаря с игумена на ставропигиалната Рилска обител, Негово Преосвещенство Адрианополския епископ Евлогий. Негово Преосвещенство разказа подробно за дейностите по реставрацията и посочи, че библиотечният фонд на обителта пази над 60 000 тома литература. Негово Преосвещенство показа и интересни светини в Църковно-историческия музей на Рилската обител. Експозицията включва образци на църковното изкуство – стенописи, икони, църковна утвар, богослужебни одежди, напрестолни кръстове, ръкописни и старопечатни книги и др. Централно място в нея заема Рафаиловият кръст, изработен от монах Рафаил в началото на XIX в. Кръстът представлява неповторима творба на българската миниатюрна дърворезба.
Рилският манастир е най-значимият духовен и книжовен център на българското национално възраждане, с непрекъсната история от Средновековието до наши дни. Очаква се той да бъде привлекателен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юли 2025 г. в София.
Домакинството ни е обвързано с увеличаване на шансовете ни за получаване на финансова и техническа помощ от ЮНЕСКО за опазване и развитие на българските обекти на световното наследство и посещението на министър Тодоров в Рилската света обител е именно в този контекст.
Рилският манастир е основан през 10 век от Свети Йоан Рилски. Неговото аскетическо жилище и гробница се превръщат в свещено място и стават манастирски комплекс, който играе важна роля в духовния и обществен живот на Средновековна България. Унищожен от пожар в началото на 19 век, комплексът е възстановен между 1834 и 1862 г. Църквата е изградена между 1834 и 1837 г. от камък.
Характерен пример за българското Възраждане (18-19 век), паметникът символизира осъзнаването на славянската културна идентичност след векове на окупация.
В своята сложна десетвековна история Рилската обител е била средище на силно духовно и художествено влияние върху източноправославния свят през Средновековието (11-14 в.). По време на османското владичество (1400-1878 г.) манастирът оказва влияние върху развитието на културата и изкуствата на всички християнски народи в рамките на Османската империя. Със своята архитектура, стенописи и др. тя представлява шедьовър на творческия гений на българския народ.
В имота са запазени архитектурни стилове като исторически паметници от значителен период от време (11-19 в.). Основният архитектурен облик днес е един от върховите образци на строителното майсторство на балканските народи от началото на 19 век. Като такъв той е оказал значително влияние върху архитектурата и естетиката на Балканите.
