Подп. Кирил Спаневиков
Ефрейтори Павел Драганов, Владимир Николов и редник Николай Гетов (отляво надясно)
Многократният републикански шампион по канадска борба Симеон Марков с майка си часове преди да тръгне на първата си мисия
Военнослужещият Галин Добрев със семейството си, дошли специално за церемонията
Трима военнослужещи в благоевградското формирование бяха отличени за героизъм и спасяване на живота на възрастен мъж на път за работа
Вчера министър Красимир Каракачанов изпрати 158 офицери, сержанти и войници начело с командира им полк. Димитров на мисия в Афганистан.
На първи път в живота си с 37-ия контингент заминава многократният държавен шампион по канадска борба, благоевградчанинът Симеон Марков, който от година и половина е в редиците на Българската армия. Майка му, медицинската сестра Елена Маркова, с тревога оглеждаше строя да открие сина си. „Пожелавам здраве на всички, които ще отидат там, и живи и здрави да се върнат в родината ни“, развълнувана отправи благословията си Е. Маркова. Също като нея Величка Мангурева следеше с поглед в строя сина си Лъчезар. „Мъчно ми е и съм горда, че съм отгледала такъв син. Сърцето ми плаче, разтревожена съм, но ще цитирам стих от песен: „Вместо майка да заплаче, гордо вдигна тя глава…“. Искам да ги изчакаме всички след 6 месеца на родна земя да се върнат здрави!“, пожела на себе си и на останалите семейства Мангурева.
На церемонията на площад „Македония“ в Благоевград бяха отличени ефрейторите Десислав Йорданов и Евгени Георгиев и редник Кристиян Георгиев, които на 11 септември сутринта на път за работа забелязали гъст дим от къща в кюстендилското село Пиперков чифлик. Тримата се втурнали да гасят пожара, като успели да спасят възрастен, трудно подвижен мъж, който бил на втория етаж.
„Най-важното за българските военни, които заминават на подобни мисии, е, че трупат опит“, коментира преди церемонията министър Кр. Каракачанов и допълни:
„Едно е да служиш в казармата в спокойна атмосфера, с конфликти далеч от границите на България, да, предизвикателство са нелегалните емигранти, за които от време на време армията подпомага полицията, но друго е да служиш в район, в който бойните действия са нещо ежечасно и вероятността да се наложи да използваш уменията си и оръжието си е съвсем нормална. Както се казва, в тези мисии нашите военнослужещи обръгват. В края на краищата един войник е войник, когато е минал през подобно каляване. За мен по-важното е, че тези контингенти, които изпращаме на всеки 6 месеца, освен че изпълняват съюзнически ангажименти, трупат боен опит в реална бойна обстановка, за да може един ден, ако не дай си Боже се наложи, да знаят какво да правят“, каза военният министър.
На въпрос дали парите са основната причина желаещите да отидат на мисия да са повече от местата, министър Каракачанов отговори: „Вижте, всеки иска да спечели някой лев, в края на краищата това е съвсем естествено. Ако тръгнете по площада на Благоевград и попитате когото и да е иска ли да печели повече пари, какво ще ви отговорят?! Естествено е. Има и друга причина, че участие в мисии дава възможност за израстване. На един войник, сержант или командир, натрупал опит в 1-2 мисии, перспективата за кариерно развитие е по-добра, защото се смята, че е по- подготвен и по-трениран“, каза министърът. Той призна, че натрупани 28 г. проблеми в армията с кадровото обезпечаване и Господ да е не може да ги реши само за година.
„За пръв път обаче се прави нещо реално и това правителство 2 пъти вдига заплатите на военнослужещите, нещо, което отдавна не се е случвало. След средствата, които се отделиха за ремонт на съществуваща авиационна техника, очаквайте на следващото заседание на МС още подобни постановления, с които ще се отпуснат около 13 млн. за Сухопътни войски. Предвиждаме да започне модернизация на танковете Т-72. За пръв път тази година ще има сума, която сме предвидили общо за армията, в това число 23 млн. ще бъдат инвестирани в сграден фонд и в помещения, в които се обучават или живеят военнослужещи. Миналата година 28 млн. лв. се отпуснаха за военните училища, за да се подготвят курсантите в по-нормални условия. Тази година може би ще е единствената досега, в която няма да има отрицателен баланс на напускащите и постъпващите в армията“, отбеляза със задоволство министър Каракачанов.
В отговор на въпрос за социалните придобивки на военнослужещите министърът на отбраната отбеляза, че както при всички други професии, и военните трябва да получават добро възнаграждение и добър социален пакет, за да бъдат хората мотивирани да работят. „За мен най-важното нещо винаги е било да са добре обути, облечени и нахранени. Има опити да се правят саги около храната на войската, защото някои фирми, а и политици смятат, че от храната на войската може да се печели. Не, няма да се печели! Храненето на войската за мен е приоритет. Не може да искаш един български войник да има самочувствие, а да го храниш с боклуци“, категоричен бе министър Каракачанов и поясни: „Както беше казал полк. Дрангов: „Празна раница не пази граница!“. Всички онези търгаши и спекуланти, които смятат, че ще могат с медийни кампании да ме притиснат, за да си играят игричките, трябва да са наясно, че няма да им се получи! Имам предвид това, че години наред по не знам каква глупава логика храненето на войската и снабдяването с хранителни продукти се възлага на търговски фирми и е направено така, че една фирма да печели. Сумата е 29 млн. лв. за 3 години. Казвам една фирма, според това коя успее да се нагоди, и тя не е производител, а търговец и вкарва хранителни продукти откъде ли не. А не може ли поръчките да се разбият на 3, на 4 лота и съответните региони да се снабдяват от местни производители с прясно произведена продукция?! Защо трябва да мъкнем боклуци от Китай или някъде другаде, за да печели някой?! Няма да стане!“, крайно ясен бе министър Каракачанов в Благоевград.
Командирът на ІІІ батальон в Благоевград подп. К. Спаневиков: Тръгвам за първи път с 2/3 от хората си, притеснявам се единствено от полета
Подп. Кирил Спаневиков е командир на ІІІ батальон в бригадното командване в Благоевград и за първи път заминава на международна мисия.
– Подп. Спаневиков, как се подготвихте психологически за тази мисия?
– Смятам, че всеки един от военнослужещите в Българската армия няма нужда от предварителна психологическа настройка. По-скоро това ни е задача и мисия, която трябва да изпълним, дали ще сме в пределите на страната, или извън страната, задачата ни си е една и съща. Няма по-различно чувство за това, че ще изпълняваме някаква задача. По-скоро отделянето от ежедневните навици и семейството ще ни липсва малко повече. Но в днешно време комуникациите са на добро ниво, така че няма да имаме проблем в това отношение.
– Усещате ли страх преди заминаване и от това, което Ви очаква?
– Ако кажа, че не изпитвам страх, значи да излъжа. Естествено, че изпитвам страх, в крайна сметка всеки един изпитва в себе си, малко или много, страх от неизвестното. Предизвикателството е очаквано, личният състав е доста добре подготвен. Аз заминавам в екипа от съветници и нашата задача е да подпомагаме и съветваме офицерите от националната армия на Афганистан. Преминахме добра подготовка и в чужбина, и в България, така че смятам, че ще се справим добре, и живи и здрави май или юни да се видим отново.
– Колко съветници сте в контингента?
– Петима. Много се радвам, че голяма част от батальона тръгва с мен. 2/3 от личния състав на военнослужещите тръгва с контингента, така че ще сме заедно всеки ден и ще изпълняваме задачите си.
– От колко години сте в армията?
– От 20 г. съм офицер и пет във военно училище.
– А защо отидохте във военно училище? Защо решихте да станете военен?
– Този въпрос и аз съм си го задавал много пъти, защото в семейството ми няма военнослужещи. През 1993 г., когато завърших средното си образование в училището в село Катунци, трябваше да отида някъде да уча. Имах желанието да продължа образованието си и нещото, което ме накара да се насоча към военното училище, беше неизвестното, непознатото какво прави военният. Баща ми, лека му пръст, ми беше методически съветник и ме насочи да опитам там, независимо дали ще ми хареса, или не. Оказа се, че ми хареса, и останах в редовете на Българската армия.
– Какво Ви провокира да кандидатствате за участие в мисията в Афганистан?
– Първото бе това, че мисията беше предоставена за окомплектоване на личния състав от състава на бригадното командване, от което е част и нашият ІІІ батальон, и бях длъжен да отида с хората си, за да си даваме морална подкрепа взаимно. Това е основният мотив.
– А заплатата? Колко ще получавате?
– Искрено казано, не знам. Заплатата тук не се променя, тя ще е същата, каквато е в момента. Разликата е, че ще получаваме командировъчни, но точният им размер не знам колко ще бъде. Като се върна, ще ви кажа какво ми е било заплащането (смее се).
– Близките опитаха ли да Ви спрат, като им казахте, че сте решил да ходите на мисия.
– Със съпругата ми сме от 20 г. заедно и досега никога не се е опитвала да ме спре, където и да съм решил да ходя, каквото и да правя. Единственото нещо, което я смути, бе, че когато дойде решението, че съм определен за участие в мисията, тя беше бременна в 6-ия месец. В момента имаме бебе на 2 месеца и заради това имаше известни притеснения.
– Че по-трудно ще се справи сама ли?
– Няма как, ще се справи, а и не е сама. Голямата ни дъщеря навърши 14 г. и тя ще помага, разчитаме на нея.
– Тежка ли беше подготовката Ви преди заминаването?
– Подготовката беше много функционална и практична, имаше неща, по-различни от обичайните ни от гледна точка на спецификата на работата, която ни предстои зад граница. Имахме целенасочена специализирана подготовка в друга държава от ЕС и смятам, че сме добре подготвени да представим Българската армия.
– Все пак има ли нещо, което Ви притеснява преди заминаване?
– Искрено Ви казвам, притеснява ме полетът. Защото имам страх от височина (смее се). Нищо друго не ме притеснява.
– Какви съвети Ви дадоха колегите, които вече са били там?
– Имам доста колеги, които вече са участвали в мисиите в Афганистан, но всяка една от длъжностите, които заемаме, е различна по същество и интересна за практикуване. На мен за първи път ми се налага да практикувам работата на съветник. Интересно ще ми е работата в международна среда, аз нямам такъв опит и за мен това ще бъде най-голямото предизвикателство. И същевременно работата с афганистанската армия.
– Очаквате ли проблеми в комуникацията с колеги от другите държави? Как се оправяте с чуждите езици?
– Добре се оправям с английския като работен език, френски също използвам, а и основните неща на пащу сме ги научили
– Как ще поздравите колегите си от Афганистан?
– Салям алейкум.
– Вие сте и запален ловец, председател на ловното сдружение в Сандански, и ще пропуснете този ловен сезон…
– Да, за съжаление. Ловът определено ще ми липсва. Започнахме в Сандански да правим Ловния дом и се надявам, че като се върнем, той ще е изграден и ще са останали само довършителни работи. От сега ви каня на откриването.
М-р д-р М. Георгиева преди петата си мисия: Тежко ми е, че ще пропусна дипломирането на големия ми син
Майор д-р Мария Георгиева, борден лекар в сектор
„Авиационна медицинска евакуация на ВМА“. Тя е от Пловдив, заминава с контингента на петата си мисия.
– Д-р Георгиева, разкажете ми за предишните мисии, в които сте участвала
– В рамките на изминалите 10 г. съм била в Ирак, в Босна, в Кабул и за втори път в Кандахар, Афганистан.
– Къде беше най-страшно?
– Мисия с мисия не си приличат и се радвам, че всъщност винаги сме се връщали толкова, колкото сме отивали. Това е най-важното и си пожелавам и сега да се приберем всички.
– Какво Ви накара да станете военен лекар?
– Работила съм и цивилна специалност, но го реших заради сигурността.
– Моля?
– Заради сигурността. Преди 12 г. взех това решение, защото се чувствах по-сигурна в армията. След това по време на военната служба съм придобила още една специалност и ходенето на мисии ми дава възможност да натрупам повече опит в работата с колеги от други нации.
– Изпадали ли сте в критични ситуации?
– Чак критични не, просто през цялото време човек е нащрек и трябва 24 часа да очаква да бъде повикан и да си свърши добре работата. Радвам се, че на мисиите, на които съм била, не е имало тежки инциденти, свързани с военни бойни действия. Всичко, което се е случвало на състава в контингентите, са били спортни травми или обикновени заболявания и се надявам и този път да се приберем всички живи и здрави.
– Заради парите ли отивате на тази мисия? Каква е разликата с тукашната Ви заплата?
– Това е определена сума командировъчни, които се дават за мисии зад граница, плюс заплатата, която остава за семейството, защото и то трябва да живее тук по някакъв начин. Всеки, отивайки на мисия, знае, че ще получи някаква сума пари, която предвижда за нещо, но не смятам, че това е основната и единствена причина. За всяка позиция, независимо каква е, е важен натрупаният опит и възможностите за повишение и квалификации и затова нещата не могат да се сведат само до пари, те са комплексни.
– Имате ли семейство тук?
– Имам двама синове и не бих казала, че се свиква с раздялата заради мисиите. На мен ми е криво винаги, когато заминавам, на тях също. Големият ми син е на 25 г., току-що завърши медицина и нещото, което сега на мен като родител ми е изключително тежко, е, че аз ще пропусна неговото дипломиране. Малкият е на 23 г. и е студент в V курс „Стоматология“.
– Опитвали ли са да Ви спрат да не заминавате?
– Не, никога. В момента разчитам на тях и за помощ на родителите ми, които вече са възрастни.
– Бихте ли насочили синовете си да облекат униформа?
– Това винаги е личен избор. А и твърде рано е още за тях, защото тепърва им предстоят специализации. Поне се радвам, че предпочетоха България.
Ефрейтори П. Драганов и Вл. Николов и редник Н. Гетов: Изпускаме най-хубавите семейни празници, обещали сме подаръци
Ефрейтори Павел Драганов от Кюстендил и Владимир Николов от Дупница, които служат в бригадно командване Благоевград, и редник Николай Гетов от формированието във Враца също са част от новия ни контингент в Афганистан.
– За първи път ли отивате в Афганистан?
Павел: На мен ми е за втори.
– Защо отивате?
– Нужда. Заради парите.
– Много повече ли са?
– Същите са отпреди 10 г., не са се променяли.
– И все пак в сравнение със заплатата Ви в България доста повече ли са?
– Да.
– Не се ли притеснявате?
– Притеснявам се единствено за малката ми дъщеричка, за жена ми и за майка ми. Все пак идват най-хубавите празници в годината: Бъдни вечер, Коледа, когато семейството е заедно. Това е най- голямото ми притеснение, друго няма.
– От мисията не се ли притеснявате?
– Не, бил съм, отивам с голям хъс и не се притеснявам.
– Какво беше най-странното или необичайното при първата мисия?
– Отиваш в съвсем друга държава от третия свят. Беше ми интересно, защото виждаш други националности, други обичаи. По време на мисията ни тогава беше техният Рамазан Байрам и доста се съобразявахме с местното население, защото ние работехме през цялото време с тях.
* Кое беше най-важното, което разказахте на колегите си от опита, натрупан там, което трябва да знаят?
– Честно казано, не се сещам, но по време на подготовката си говорехме за много неща. Трябва най-вече да се държим, да се подкрепяме и да си помагаме. Това е най-важното. Ако нещо не знаят, да питат. Сега, като отидем, момчетата, които ще сменим от Плевен, ще ни вкарат в обстановката. Въпреки че съм бил, това е било преди 9 г., и разлика със сигурност ще има.
– А Вие за първи път ли отивате, ефрейтор Николов и редник Гетов? И какви са най-големите Ви притеснения?
Вл. Николов: Аз отивам за първи път. Притесненията ми основно са за семейството ми. Имам малко момиченце в І клас и е нормално да се притеснявам за нея, за съпругата ми, за майка ми, сестра ми… Надявам се всички да сме живи и здрави, да се подкрепяме и да се приберем отново заедно.
Николай Гетов: Аз отивам за втори път на мисия. Миналата година бях на същото място в Афганистан. Тогава задълженията ми бяха различни. Сега отивам като охрана на КПП и ще контролираме пропускателния режим.
– Звучи доста опасно…
– Миналата година мисията ми бе по-опасна, защото задачите ми включваха да излизаме извън базата за срещи с афганистанци. Сега ще имам малко повече работа като цяло, ще бъдем вътре в базата, но опасността си дебне винаги.
– В подготовката имаше ли нещо по-различно от обичайната в България?
П. Драганов: По-различното е , че трябваше да учим фрази на афганистански.
Вл. Николов: Аз винаги съм се интересувал от мисиите на Българската армия, заради това и влязох да служа. Да отида на мисия ми е било мечта. Друг е въпросът, че в началото, когато влязох в армията, не бях семеен, сега вече съм и нещата са различни. Точно това коментирахме преди малко, че 10 години чакаме тази възможност, а сега не ни се тръгва заради семействата
(смее се). Но ще се справим.
– Какво ще им донесете като подарък?
П. Драганов: Преди 9 г. , когато за първи път бях (и аз не бях женен тогава), донесох на близките и приятелите наргилета, шапчици специални имат там, шаловете им са много специфични…
Н. Гетов: Миналата година се върнах с различни сувенири на близките ми и опит за себе си.
Блока подготви ДИМИТРИНА АСЕНОВА
