Мисия „Доброволец“! Благоевградският лекар д-р Ивайло Богомилов: Дадох обет в църквата „Въведение Богородично” да помагам на другите, ако бъда приет медицина

28-годишният лекар от Благоевград Ивайло Богомилов бе избран за доброволец на 2019 г. в конкурса „Мисията доброволец – (не)възможна“ на Министерството на младежта и спорта. Инициативата, която се проведе за четвърта поредна година, е насочена към изявени млади доброволци от цялата страна. Сред номинираните бяха хора и организации, които активно са се включвали в доброволчески инициативи и кампании през изминалата 2019 г. Участниците бяха разпределени в 3 категории – „Доброволческа организация“, „Доброволец“ и „Доброволческа мисия“, а победителите бяха избрани чрез онлайн анкета. Д-р Ивайло Богомилов бе награден заради безплатните прегледи, които заедно с негови колеги, млади медици, успя да организира в повече от 10 различни населени места, в това число Благоевград, Симитли и Банско. Безплатните медицински прегледи – измерване на кръвно налягане и кръвна захар, обхванаха над 1500 души. Кампаниите са осъществявани напълно на доброволчески начала, като дори част от средствата за консумативи и материали са били заплащани от доброволците в кампаниите.

За връзката между медицината и доброволчеството и проблемите пред младите лекари разговаряме с д-р Ивайло Богомилов, който специализира ендокринология във ВМА.

– Как се запали по доброволчеството? Имаше ли конкретен случай или някой те насочи?

-Доброволчеството е кауза. И дори да е клише, понякога в клишетата се съдържа най-простият отговор на въпроса. Но ако оставим клишираните фрази и трябва да отговоря много накратко какво ме запали, кое ме мотивира да бъда доброволец (колко и трудно да е това), бих започнал така. Преди години бях увлечен в това да бъда част от младежка организация. Оттогава до днес се научих на много неща, освен така известните вече „меки умения“, цялото това пътуване в дебрите на младежките и доброволчески инициативи ме накара да мисля извън границите, да разширя мирогледа си, да развия себе си. Въпреки изминалите години обаче, винаги ще си спомням един момент, още в самото начало, когато майка ми ме попита защо го правиш, защо си доброволец? Тогава се почувствах странно, от една страна, защото не можех да дам конкретен отговор, от друга, защото собствената ми майка не можеше да види смисъл в това, което правя! Тогава си казах, че без да й обяснявам, ще й покажа какъв е смисълът! Днес, 7 години по- късно, майка ми вече не ме пита защо го правиш, не ме пита защо си доброволец, защото знае отговора, без да иска той да бъде мотивиран в думи. Облечеш ли доброволчеството в слова, ще загубиш смисъла, защото да бъдеш доброволец е чувство, усещане, движеща сила.

– Кои са твоите учители в тази сфера?

– Доброволчеството е една такава област, в която се учиш от всеки и от всичко. Разбира се, всяко нещо си има правила, важното е да имаш умения и знания, когато организираш различни инициативи или акции, когато менажираш доброволци, когато помагаш на хора. Всички тези умения научих от различни хора и събития, но може би най-точно мога да кажа – преживях с различни хора и събития. Доброволчеството е нещо, което се усеща до голяма степен и се преживява, като трудно може да му се сложат рамки и да му припишеш учители и измерения.

– Какви бяха първите акции, в които участва като ученик ?

– Първите доброволчески акции бяха малки и дори още ненапълно осъзнати. Отначало като доброволец към БМЧК, след това заедно с Ученическия парламент на ПМГ „Акад. С. Корольов“, на който бях председател, правихме различни дребни инициативи по празници – събиране на книги, пари за благотворителност, продукти за нуждаещите се, но онова, което е важното при доброволчеството, е, че всяка, дори и най-малката инициатива, може да има огромно влияния и да променя средата, в която живеем.

– Често виждаме доброволци на БЧК, които събират дарения по време на празници. Само тогава ли са щедри българите?

– Щедростта е начин на мислене… поне за мен. Разбира се, до голяма степен се определя от нагласата на обществото като цяло, от писаните и неписаните закони – кога и за каква кауза би трябвало да си щедър и какво струва щедростта. Разбира се, това е дума, която има силно въздействие и често бива употребявана лекомислено. Това, което мога да кажа е, че българите променят мисленето си, когато са обединени от кауза, трагедия или празник, и именно тогава започват да мислят за думи като щедрост. Това, което обаче виждам през последните години, е, че нагласата на обществото като цяло се променя, мисленето се променя, средата се променя и всички тези промени водят до едно, до това да се намират все повече хора, които да са щедри. Щедростта тук не е само във финансово измерение, защото да отделиш от времето си и да помогнеш със своя труд също е щедрост, понякога много по-важна и ценна. Дори за някои хора това да е загуба на време, важното е, че в обществото се случва една промяна в мисленото и думите на Марко „Лудите, лудите, те да са живи“ са все така истински.

– Има ли връзка между доброволческата ти дейност и решението да следваш медицина?

– Никога не съм се замислял върху този въпрос, но пък мога да споделя нещо много лично, за което сега се сещам. Преди кандидатстудентския изпит по медицина отидох да запаля свещ в църквата „Въведение Богородично“ в кв. „Вароша”. Там предпоследната икона от дясната страна е на братята Св. св Кирил и Методий. Именно там запалих моята свещичка преди години и си обещах, че ако успея да вляза да следвам медицина, ще помагам на другите по един или друг начин.

– Как медицината ти помогна да продължиш да бъдеш доброволец?

– Невинаги помага, дори в повечето случаи е много трудно, защото медицината е професия, която взима много от теб. Рядко хората се замислят каква саможертва правят лекарите, за да упражняват своята професия, колко лишения и трудности трябва да преминат по време на своя път. Болното е, че днес в обществото битува схващане, че лекарите са крадци, мислещи само за пари, убийци и мошеници. Трудно е човек, който не е лекар, да може да разбере какво е да изпиташ болката на 30-40 човека, които ще прегледаш днес, когато имаш и своя. Медицината е отдаденост, която заслужава ако не друго, поне уважение.

– Разкажи за някои от твоите доброволчески каузи. Коя е каузата, която те е разтърсила и направила щастлив?

– Те са много и различни. Това, за което се радвам, е, че имах възможността през всички от тях да срещна много и прекрасни хора. Все пак може би работата с деца винаги е била най-разтърсваща, но и най- радваща. Преди време работехме по проект за трафик на момиченца ( 8-10-годишни) като бели робини и за съпруги в част от страните от Близкия изток. Може би именно това беше един от най-силните и разтърсващи проекти, защото болката и страданието в детските очи не се забравя. А когато говорим за щастливи моменти, те са хиляди – благодарните хора, които си прегледал, щастието на децата, с които си играл, увереността на младежите, които си обучавал. Никога няма да забравя как преди години едно момче ме спря в София, аз не го познах, но се оказа, че е бил на обучение за личностно развитие, което са организирали безплатно и аз съм бил лектор. Момче от малко село, на което родителите му гледат основно тютюн, беше станал студент по право, защото на онова обучение беше повярвал в себе си. Ето в това е магията да предаваш добро.

– Как успя да убедиш майка си, че има смисъл да си доброволец?

– След тези години не мисля, че трябва да я убеждавам, тя сама вижда колко е важно да си доброволец и как с това може да променяш средата, в която живееш. Знаете ли, в повечето страни в Европа доброволческата работа допринася за огромна част от брутния вътрешен продукт, например около 15% от БВП на Австрия се образува от доброволческа дейност. Това, което ние трябва да разберем като общество, е, че ние сме тези, които може да променяме средата, и то днес и сега.

– Как приемаш наградите, които си получил досега? А те звучат доста респектиращо – наградата „Карл Велики” на Европейския парламент, наградата „Носители на просвета“ на МНО.

– Всяка една от наградите, които съм печелил през годините, имат различна тежест и значение за мен. Тези награди обаче водят и до отговорността да продължавам да бъда активен и борещ се за различни идеи и каузи.

– Какви са твоите идеи за приемане на Закон за доброволчеството?

– От 5-6 години се опитваме да прокараме Закона за доброволчеството, но въпреки редицата предложения, въпреки широкото обществено обсъждане, дискусии, въпреки осъзнаването от много хора, че такъв закон е необходим, той още не е факт. Закон, който би трябвало да обединява по своята същност, винаги е стигал до етапа на поляризиране мнението на различни политически сили. Това е закон, който трябва да регламентира доброволческата дейност, различни видове доброволчески обмени, да стимулира доброволчеството (в България то е около 12%, при средно европейско ниво около 25%), да регламентира доброволчески дейности, особено онази, при която става въпрос за големи групи доброволци, които по един или друг начин могат да бъдат изложени на риск (пожари, бедствия и прочие). Различни други нормативни директиви уреждат тази дейност, но без това да бъде включено и регламетирано в ясен закон. Това, което мога да си пожелая за 2020 г., е най- накрая да се намери волята и решителността такъв закон да бъде приет.

– В какви неправителствени организации участваш?

– Бил съм част в различни неправителствени организации, но най-близката до сърцето ми е AEGEE – София -Асоциация на обединените eвропейски студенти е онази организация, която ми даде най-много и която ме разви като човек. Разшири хоризонтите ми, научи ме да се уча от всяко нещо, всяка случка, всеки човек. Надявам се повече и повече млади хора в България да намерят своята организация, своята среда, своята група от хора, които да ги променят и да ги накарат да израснат, за да станат активна и движеща сила, случваща промяната в България.

– Каква е дейността на Националния младежки форум?

– Национален младежки форум е най-голямата младежка платформа в България, която обединява в състава си 50 младежки организации от цялата страна. НМФ е пълноправен член на Европейски младежки форум и активен партньор на национални и европейски институции в изграждане и застъпничество за младежки политики. Мисията е да представляваме интересите на младите хора в България и техните нужди, извеждайки на преден план значението и важността на младежките организации, тяхното развитие и участие в социалните и обществено-политически процеси и да осигуряваме ефективен структурен диалог чрез сътрудничество със съответните заинтересовани страни и институции, взимащи решения в младежката политика. Преди 3 г. имах възможността да бъда заместник-председател на тази платформа, която ми даде много знания и ме научи на много. Такива организации променят реално средата, в която живеем, защото младите не са бъдещето на България, те са настоящето.

– Кои са твоите учители в медицината?

– Много хора са ми помогнали в това да стана лекарят, който съм днес. Разбира се, трябва да благодаря на всички мои учители, но може би тук трябва да спомена и проф. Бояджиева, научен ръководител на моята докторантура, и д-р Весела Михнева, която е ръководител на специализацията ми и мой добър приятел. Не мога и да не бъда благодарен и на още много хора, които са ми показали пътя в медицината, както в Медицински университет – София, така и във ВМА, където работя, и особено в Клиниката по ендокринология. Медицината е от онези професии, където знанието се предава и невинаги може да се научи само от учебниците. Защото ако хората бяха еднакви, медицината щеше да е наука, а не изкуство.

– Какви са твоите амбиции като млад лекар?

– Като всеки млад човек искам да се развивам, искам да покорявам нови върхове, да уча нови неща, защото младостта е времето да се градиш като човек, като един ден се надявам да бъда достойна част от обществото.

– Ще останеш ли да работиш в България?

– Това е една от най-големите ми надежди. До този момент съм имал редица предложения да замина в чужбина и да работя там, не само в сферата на медицината. Въпросът е, че понякога в България, колкото и да се бориш, срещаш твърдоглавието на едно закостеняло мислене, което може да спре всеки устрем. Надявам се обаче, че аз ще бъда от тези, които ще променят именно тази закостенялост.

– Каква е твоята диагноза за здравеопазването у нас?

– Това е една огромна и безкрайна тема и би било трудно в няколко реда да бъде отговорено, но ще използвам отговора на предишния въпрос, за да отговоря и на този, като кажа закостенялост, инертност… Докато това битува в която и да е сфера, винаги ще говорим, че в нея има някакъв проблем. Лошото е, че в медицината тази закостенялост някак си става начин на живот за лекарите и след хиляди търсения, след като са се бутали в хиляди врати, особено младите медици, просто избират пътя към чужбина или се примиряват и стават част от статуквото, което облагодетелства само определени хора.

– Не е ли парадоксално в регионални болници да се поддържат формално щатове в отделенията, след като пациентите предпочитат лечение в столицата?

– Това е поредният сложен въпрос. Няма как да се лишат хората от достъп до здравеопазване, защото не всеки пациент има възможност да отиде в столична болница. Друг съществен проблем е лошото региониране на здравната помощ и това, че в доболничната помощ има все по-малко пари. От своя страна парите за превенция и промоция на здраве почти липсват, а се залага на инвестиране на средства само в големи болници и в поддържане на един модел на клинични пътеки. Нещо просто, което може да бъде направено, е здравно обучение на пациентите и обществото, като заложим на превенция, преди да трябва да се лекуват заболяванията в болнични условия. Именно тогава много отделения и звена ще станат излишни, болничните лекари ще могат да осъществяват дейността си и ще има правилно региониране на специализираната медицинска помощ.

– Какво трябва да се промени, за да се задържат младите лекари и медицински кадри, чийто дефицит сериозно се усеща?

-Мисленето! Младите лекари не ламтят за пари, въпреки че и те са важни, особено за млад човек, който сега ще гради живот и семейство. Те искат възможности и достъп до реализация, която често бива спирана от закостенялостта на системата и част от кадрите в нея. Трудно е да живееш с 680 лв. на месец, както част от колегите ми. Още по- трудно е да плащаш между 300-400 лв., за да работиш и да специализираш, като друга част от тях. Въпреки че си плащаш да даваш дежурства по 12 часа, да работиш през нощта, да носиш отговорност, но….. НАЙ-ТРУДНО е да не ти дават път, защото може да станеш по-добър!