МИСИЯ! Кмет на село с 20 жители ремонтира храма със собствените си ръце, с помощта на дарения освежава сам и стенописите

Кметски наместник в Бобошевско ремонтира със собствените си ръце черквата в селото, което управлява втори мандат. Материали купува с дарения от местното население, което наброява едва 20-ина жители. Сам реставрира и иконите.
71-г. Огнян Велков е втори мандат кметски наместник на малкото селце Висока могила в община Бобошево. По професия е геолог-геодезист, но голяма част от живота му минава като майстор строител. Ето какво разказа той пред „Струма“:
„Наложи се да изоставя професията на геодезист и започнах работа в строителството. По времето на социализма беше така, за да станеш жител на града, трябваше да работиш 4 г. в строителството. Със съпругата ми живеехме в Кресненско. Решихме да се преместим в Благоевград и аз започнах работа в строителството, работих 8 г. по строежите в Благоевград. Две години работих, за да ми дадат апартамент, който си го платих.


През 1980 г. имаше републиканско състезание по лепене на фаянс, състезателите бяха от цялата страна и се класирах на първо място сред колегите. Състезанието бе за 8 часа колко плочки ще налепиш. Аз налепих 36 кв.м. Сам си бърках сместа и лепях плочките. Взех първо място и ме наградиха с 10 дни почивка на Слънчев бряг в резиденцията на Тодор Живков. Ходихме със съпругата ми, но още при влизането ахнахме, обзавеждането беше прекрасно, невиждано от нас, и хубава храна, плаж…


Ходили сме преди това на море, но станциите бяха далеч на по-ниско ниво от резиденцията. Персоналът там беше усмихнат, приветлив… с една дума – лукс и отлично отношение.
Изоставих професията си и започнах да работя в строителствота, където ме потърсят. Като майстор изкарвах много повече пари. През 1986 г. построих къща в с. Горна Брезница, Кресненско.
След пенсионирането решихме да се преместим да живеем в село Висока могила, Бобошевско, откъдето е съпругата ми. Селото е прекрасно, намира се на един баир, от който се вижда чак до Дупница, виждат се с. Бистрица, Кюстендил, Рила, Пирин… красота и спокойствие. До 1989 г. в селото са живели около 600 души. По време на демокрацията е обезлюдяло. Всеки е тръгнал да си търси късмета за по-добър живот по големите градове и в чужбина. Много къщи са безлюдни. През последните няколко години се купиха къщи от софиянци, които търсят спокойствие от големия град. Последната къща беше продадена за 22 000 лв., но не случи на добри стопани, препродава се няколко пъти. Купят я и след месец-два я препродадат. Мъж от селото изкупува старите къщи и после ги преподава, намерил е печеливш бизнес. Изоставените къщи имат много наследници, които трудно се откриват и това е проблем при продажбата им. Но почти всички празни къщи са продадени, издирват се наследници до „девето коляно“, както се казва, но търговията с имоти върви. Сред заселилите се има представител на световната организация, свързана с фармацевтиката, бивш шеф в Метро – Благоевград, който в момента е на друга работа, пак на висок пост. Млад мъж, който си направи вила в селото, ми изпрати 1200 долара от САЩ за ремонта на черквата, която е на около 130 г.


В селото постоянно живеят над 20 души, но за жалост не сме единни, злобата и завистта е навсякъде. Като се пенсионирах, ходих на работа – 4 г. бях в Германия, в Мюнхен, и там има завист и злоба, в Португалия работих, в Лисабон, в частна фирма. Там стандартът на живот е много висок, но и там злобата е завладяла хората. Имат всичко, добри заплати, качествена храна, висок стандарт на живот, но и там злобата е намерила добра почва да вирее. Завистта и хулите са се превърнали в световна пандемия. Преди да отида на работа в чужбина, си мислех, че завистта и злобата са само при нас, но съм бъркал, това е световна болест.


Бившият кмет на община Бобошево Крум Маринов ме назначи да се грижа за стадиона, да го поливам…
Един ден ме извика и ми заяви: „Назначавам те за кметски наместник на село Висока могила, ако не се съгласиш, те уволнявам от стадиона“, беше категоричен. Харесваше ми работата, но се съгласих, щях да остана без работа. Цял живот съм работил и съм свикнал все да се занимавам с нещо. На последните избори преди около година Стефан Тачев ме назначи отново за кметски наместник, втори мандат.


Живея близо до черквата и като гледам как се руши, покривът беше тръгнал да пада, отвътре мазилката и боята по иконите се руши, реших да я реставрирам, нали съм майстор. Преди 5 г. се захванах сам, първо помолих съселяните си всеки да дари по някой лев, като всяка стотинка съм описал, имам и счетоводителка, която е от София и има вила в селото. Тя води финановите дела на храма. Скоро имахме събор, събрахме 600 лв. от курбана, всичко е описано. С тези пари ще купя материали за олтара на храма, който е за ремонт.
Първоначалната ми идея беше да ремонтирам черквата отвън и покрива, който течеше. Измазах, където имаше опадала мазилка. Търсих спонсори, за да започна ремонт и вътре в храма, но богатите не дават пари. Шеф на голяма превозваческа фирма ми обеща да даде пари за ремонта, но повече не се появи. И други обещаваха… Един бизнесмен от Сандански, той вече е покойник, дари 2000 лв. Някои са дарявали по 200, 300 лв., кой колкото може. Тези пари са за вярата, да се възстанови храмът. Да, някой ще каже защо за 30 души в селото да се харчат пари за черквата. В селото няма магазини, поне черква да има, където миряните да запалят по една свещ и да успокоят душата си, да се помолят за здраве… В черквата се влиза и да се благодари на Бога за нещо добро, което се е случило на мирянина. Благодарение на вярата сме оцелявали като нация през вековете.
Затова искам да ремонтирам храма. По едно време, за да събера пари за довършване на ремонта, обикалях предприятия, магазини, където имах познати, и търсех дарения, а те се криеха… Не се обезверих. Исках черквата да се изографиса като всички храмове. Фреските, рисувани преди 130 г., когато е създаден храмът, са избледнели, други са се разрушили. Намерих един зограф от София. Дойде, огледа и поиска иконите да ги носи в София в ателието си, аз не му ги дадох. Попитах го колко струва реставрацията на една икона. Той ми отговори, че може без пари да изографиса иконата на св. Николай, защото той така се казвал. Като ми каза сумата от 50-60 хил. лв. на икона, аз се отказах. Откъде ще намеря толкава много пари? Цяла седмица не спах и мислех откъде да се намерят пари. Една сутрин станах и нещо ме осени и си казах: Ще ги нарисуваш ти, Огняне! До този момент бях рисувал само като ученик. Отидох в Благоевград, купих четки, малки кутийки с различни цветове бои специални за стенописи.
Направих скеле в храма и започнах от стенописите, които са се разрушили от влагата вътре. Може би не е по канона на черквата нелицензиран зограф да рисува икони, но като няма пари… Някак си от само себе си започнах да рисувам. Рисувах по 2-3 часа на ден. Сутрин съм в кметството, следобед рисувах.
Храмът има втори полуетаж, на който е стоял черковният хор по време на службата, когато селото е наброявало 600 души, сега всичко е обновено, остана само олтарът да се отремонтира.
Жалкото е, че няма свещеник, който да се съгласи да дойде да служи в черквата, била далече от Бобошево, имало малко миряни и нямало да има приходи, това се изтъква като причина да не идва свещеник в селото. Някога е имало и училище, сега живеят хора на над 70 г., но те имат необходимост от черква. Храмът е на самообслужване. Сложил съм свещи на една маса и всеки, който влезе, може да си запали свещички, като остави стотинки. Някои са недоволни, че се ремонтира храмът. Други се радват, че има къде да запалят свещичка. И в малките населени места е като в големите, има опозиция на кмета, има и негови поддръжници. Едни са доволни от работата на кмета, винаги има и някой недоволен.
До селото няма превоз. Децата им им докарват храна, лекарства, грижат се за тях. В деня за пенсия ги качвам в моя автомобил и ги откарвам в Бобошево. Купуват се лекарства, каквото им трябва… и ги връщам. Когато се наложи, слизам в Бобошево и пазарувам на жители, които имат необходимост от нещо. На мен не ми пречи, за няколко минути съм в Бобошево.
С упорит труд всичко се постига, това е моето мото. Благословена да е тази ръка, която дава, съм написал на стената в храма, където са сложени свещите да се продават.
Записа ЙОРДАНКА ПОПОВА

loading...


Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *