Неправителствена организация с помпозното име „Национална агенция за граждански и стопански инициативи“ /НАГСИ/ с дупнишка регистрация и замразен сайт от 20 месеца се опитва да получи от община Бобошево игрището в с. Слатино, където играят местните деца, за да го застроява.
3-ма представители на НПО-то се изсипали на последната сесия на местния ОбС и дали на съветниците доста странно описание на намерението си – да направят „една защитена къща за възрастни хора“, без да имат яснота постройката една ли ще е или няколко, какво ще представлява социалната услуга, кой ще може да се ползва от нея и т.н.
Според единия от представителите на НАГСИ – Владимир Георгиев, членовете на сдружението били „хора с различни професии, реализирани до един и водени от убеждението, че обществото има нужда от тях“.
Досега сдружението се занимавало главно с обучение, пояснил на съветниците и колегата му в НПО-то Лъчезар Лазаров, представил се за директор на Центъра за професионално обучение към НАГСИ. После разказал, че през 2008 г. с решение на управителния съвет НПО-то се лицензирало към Националната агенция за професионално образование и обучение да извършва обучение на възрастни лица и до 2016 г. обучили около 800 души, успоредно с това участвали с проекти по Програмата за развитие на селските райони, мярка 111 /за земеделски производители/, като по тях усвоили около 1,1 млн. лв. Сега обаче предстоял нов програмен период и в него едно от перата, които се отпускали, било за социални услуги, затова се решили да строят старчески дом, пояснил Лазаров.
Третият член на сдружението – Десислава Георгиева, се представила като учителка по български език и литература, която работи напълно „доброволно за каузата“. Нейна била и най-горещата реч на сесията в Бобошево колко тази услуга – за отглеждане на възрастни хора, е слабо застъпена в България и в същото време колко много липсва.
Гостите дали и много странно обяснение как се насочили към община Бобошево, и още по-конкретно – към игрището на китното с. Слатино.
Вл. Георгиев обяснил, че по неизвестно каква класификация община Бобошево е приоритетна и при участието й в такава социална програма за външно финансиране ще получи повече точки от Дупница, Благоевград, София или Кюстендил. Тя разполагала с предпоставки за географското разположение, близост до здравни заведения и др. А на игрището гостите попаднали, когато „си направили една екскурзия до Благоевград“ – видели го и мигом го харесали.
Членовете на НПО-то са на мнение, че е много по-лесно и евтино да се изгради нещо ново, отколкото да се преустройва стара сграда, затова точно игрището искали. Освен това между Кочериново и Перник друг старчески дом нямало.
Членовете на НАГСИ не успели да отговорят на нито един конкретен въпрос на общинските съветници – домът за болни или здрави хора ще е, хоспис за прекарали инсулт ли ще стане, защитена зона или стандартен старчески дом, откъде ще са хората, които ще бъдат настанявани вътре, какъв ще е капацитетът му. Не могли да отговорят и на основния въпрос – по какъв начин ще участва общината, домът нейна собственост ли ще остане или на фондацията, както и кой ще го издържа. Били категорични обаче, че общината ще трябва да сключи с тях договор най-малко за 10 години, за да може защитената къща да стъпи на здрава основа.
Гостите ни най-малко не се смутили от изказването на съветничката от ГЕРБ Гергана Виделова, която дебело подчертала, че мястото, което са си харесали, е стадион за децата на Слатино, там те играят футбол, тичат, организират състезания, футболни срещи и турнири. „Ами тогава предложете ни нещо по-добро”, парирал я Вл. Георгиев.
На въпроса на колежката й Даниела Стоянова сдружението има ли вече реализирани такива проекти в България и къде са те, софиянци неохотно, но със самочувствие отговорили: „Не, за пръв път ще ни е, но на базата на опита, който сме натрупали, ще се справим“.
След презентацията тримата си тръгнали и обещали скоро да дойдат отново, защото въпросната програма, по която ще строят старческия дом, започва през ноември т.г. и всъщност дотогава договорните им отношения с общината трябва да са уредени.
В интернет на сдружение „Национална агенция за граждански и стопански инициативи“ търсачката Гугъл сочи само страницата на НПО-то, която обаче не е актуализирана от януари 2016 г., тоест няма никакви новини за нея след тази дата. Всъщност новините и преди януари 2016 г. са само за ръководството на сдружението – управителния съвет, в който са посочени 3 имена. Едното е на Елица Александрова Занчева, която е и член на съвета на директорите на малко известното „Ен Ен Пенсионноосигурително дружество“ с мандат до декември 2017 г. Капиталът на дружеството е 11,6 млн. лв., а негов собственик е нидерландска компания. Дупнишката връзка на сдружението освен адреса на фирмената регистрация на ул. „Драгой Болярин“ №2 е вторият член на СД на НАГСИ – Димитър Александров Шопов. Той е изпълнителен директор на дупнишкото шивашко предприятие „Мастра БГ“ ООД и преди няколко години прокуратурата повдигна срещу него обвинение за присвояване на 11 000 лв. от държавата по проект за преквалификация и обучение на 87 шивачки.
Настояването на НПО-то да строи старчески дом в Слатино е втори опит тази година на външно за общината лице да открива тук такъв дом. Първият е от пролетта, когато отново на сесия се появи млад мъж, представил се като Стефан Йорданов, председател на фондация „За толерантност към младежкото общество”. Йорданов обяснил, че фондацията му има инвестиционни намерения за училището в Слатино, където иска да прави Дом за стари хора. Искането на Йорданов било общината да му направи нова данъчна оценка на сградата, нещо средно между 40 000 и 70 000 лв., защото изготвената предишна данъчна оценка от 90 000 лв. била много висока за състоянието на сградата. В цената, естествено, трябвало да влезе и земята под нея, която е 6 дка.
Младият председател на фондацията обяснил на съветниците, че фондацията му е направила вече няколко такива дома в Северна България, но не отговорил на въпроса в кои точно населени места са те. Не бил многословен и за самата фондация – казал само, че тя е основана от „млади хора“, на които той е председател. За разлика от членовете на НПО-то, хвърлили око на селското игрище, Йорданов обаче не пожелал общината да му стане партньор – говорел само за продажба на сградата и земята.
Тъй като за училището вече има разрешение за продажба от просветното министерство, сега съветниците трябва да решат откъде да заделят пари за нова оценка на сградата и как да заобиколят задължителната процедура с наддаване при продажба, ако искат точно тази фондация да купи затвореното селско училище. Друг е въпросът, че въпреки многобройните ни опити не успяхме да открием регистрация на фондация „За толерантност към младежкото общество“ в нито едно от българските съдилища.
Най-близко по звучене е фондация „Младежка солидарност“, която е регистрирана в Горна Оряховица, но в ръководните й органи няма лице с имената Стефан Йорданов.
Не е ясно от какво точно е предизвикан интересът на НПО-то и фондацията към малкото бобошевско селце, но най-вероятно това е близостта му до София – 103 км, минералната вода в селото, където дори има малък плаж, както и аксиоматичното правило малките общини да реагират по-бързо на всякакъв род намерения за инвестиции в тях и да съкращават максимално проучвателния период на евентуалните бъдещи инвеститори.
БОРЯНА ЦОНЕВА
