Михаил Лозанов Иванов, с прякора Танка, футболист, централен нападател през 30-те и 40-те години на ХХ век в „Левски“ и националния тим. Той е и първият професионален български футболист, когато заиграва в германския „Байерн“, като става и негов капитан. В представителния отбор на страната играе в първите световни квалификации. Автор на първия български гол в квалификации за световно първенство през 1934 г.
Най-големият му брат Тодор е един от основателите на футболния клуб „Кракра“ в Перник през 1919 г. Другите му двама братя също са футболисти – Никифор играе 12 години в „Левски“ като ляв полузащитник, има 88 мача и 6 гола. Георги играе защитник в „Кракра“ и „Славия“.
Михаил Лозанов е роден е на 15 юни 1911 г. в пернишкото село Църнел, днес Люлин. Семейството има четири деца, все момчета. Баща им работи в Перник и семейството се премества там. Основно образование Михаил завършва в минното училище „Св. Ив. Рилски“. Още тогава проявява интерес и данни за футбола и 8-9-годишен вече играе в юношеския отбор на „Кракра“. След 1925 г., като ученик в Държавното средно техническо училище „Цар Борис III“ в София (днешната строителна гимназия „Хр. Ботев“), започва да тренира към юношите на „Левски“ и бързо влиза в представителния отбор на клуба. През 1934 г. заминава да следва строително инженерство в Бърно (Чехия). Там играе две години в професионалния отбор на „Моравска Славия“. Премества се да учи във Висшето техническо училище в Мюнхен, където играе в периода 1938-39 г. в „Байерн“. След завръщането си в България отново е в „Левски“ (1939-1941).
След края на спортната си кариера се установява в Перник и работи дълги години като инженер в минното дело. През 1943 г. се жени за Людмила Симова. Имат две дъщери – Здравка (1944) и Магдалена (1950), които завършват ВМЕИ.
Прозвището Танка на Михаил Лозанов идва от физическите му данни и мощната игра на терена, неудържим нападател, майстор на играта с глава. Известен е случай, в който чупи гредата със здрав шут с топката. Танкът на българското нападение е любимец на публиката.
Михаил Лозанов играе за първи път за националния ни отбор на 19 април 1931 г. срещу Югославия (0:1), а последният му мач е на 22 октомври 1939 г. срещу Германия (1:2). Общо има 38 мача и 10 гола за националния отбор. Двукратен шампион на България и носител на купата на страната (1933, 1937) с „Левски“. За сините играе общо в 79 мача и има 43 гола. Носител на Балканската купа (1932 и 1935 г.).
Нападателната тройка Михаил Лозанов-Танка, Асен Пешев-Капуй и Асен Панчев е заплаха за противниците на „Левски“ и националния отбор. През 1932 г. нашият отбор вече е балкански шампион в Белград. Но тогава Турция не участва и за да се утвърди като абсолютен победител на Балканите, България трябва да победи и турския отбор. Играе се приятелски мач в Истанбул. В първото полувреме играта върви зле за нашия отбор. Резултатът е 2:1 за Турция. Напрежението расте и нашите играчи са потиснати и разколебани. Преди началото на второто полувреме Лозанов ги събира около себе си и извиква: „На тия джегали ли ще се дадем? Дайте да покажем какво можем!“, и запява химна „Шуми Марица“. Това влива сили и вяра у нашите играчи, те атакуват самоотвержено пред притихналите турски трибуни. Мачът завършва 3:2 за България.
Ето как тогавашният вестник „Спорт“ описва посрещането на българите в София: „Едно хилядно множество е задръстило перона. Град от цветя се изсипва върху националните герои. Хиляди гърла цепят въздуха с неудържимо „Ура“. Мнозина плачат. Играчите са понесени на ръце. Хиляди целувки се засипват по челата им. Всеки се притиска да ги доближи, да ги прегърне. Скъпи, славни деца на България! Колко радост, колко утехи и надежди донесохте вие!“.
В Мюнхен Лозанов е централен нападател на „Байерн“ (1938-39 г.), бележи гол след гол и става шампион на Бавария. По това време Германия се управлява от Адолф Хитлер, чийто любим отбор е „Мюнхен 1860“. На финала за Купата на Бавария Лозанов вкарва два гола във вратата на „Мюнхен 1860“.
В края на сезон 1993-94 г. „Левски“ е шампион и капитанът на отбора Наско Сираков, поел купата, се отправя към ложата на стадион „Георги Аспарухов“ и я предава на един възрастен мъж, непознат за болшинството от феновете. Това е Михаил Лозанов, който преди шест десетилетия е триумфирал с първата шампионска титла за „Левски“.
Умира на 83 години през 1994 г. в Перник.
Стената на славата на германския клуб
Детският отбор на „Кракра“ през 1920 г., Михаил Лозанов е третият отдясно
Лозанов /с тъмната фланелка/ е скочил за висока топка
Националният отбор на България през 1933 г., Лозанов е прав, третият отдясно
