Младата надежда на СК „Патриот“ – Дупница Р. Пишимаров: За мен кикбоксът е изграждане на характер, любов

Радослав Пишимаров е роден в Дупница през 1998 г. От малък се увлича по спорта. На 12 години започва да тренира класическа борба при треньора Виктор Бонев. Продължава в Спортното училище в София. Завършва специалност „Национална сигурност“ в София. След борбата започва да тренира кикбокс в СК „Патриот“ – Дупница с председател и старши треньор на клуба Кирил Чакъров. Личен треньор на Радослав Пишимаров е помощник-треньорът на клуба Красимир Сулев. От 6 години Радослав Пишимаров живее със семейството си в Сапарева баня. Имат транспортна и строителна фирма. С Радослав Пишимаров разговаряме преди тренировка в градската градина в Дупница.

– Г-н Пишимаров, Вие сте една от младите надежди на СК „Патриот“ – Дупница. Преди да започнете да тренирате кикбокс, близо 12 години сте тренирали борба. Откъде идва любовта Ви към спорта?

– Роден съм в Дупница, но от 6 години живея със семейството си в Сапарева баня. Нашата фамилия Пишимарови съществува още от 19 век. Сплотено семейство сме, борим се за всяко нещо заедно, подкрепяме се. Имаме семейна фирма в сферата на транспорта и строителството. Сестра ми е три години по-голяма от мен, учи „Право“.

Близо 12 години съм тренирал борба, класически стил. Първият ми треньор е Виктор Бонев, на когото съм много благодарен. Даде ми голям старт. След това ме приеха в Спортното училище в София. Оттам тръгнаха доста успехи. Републикански първенства, международни турнири, европейски, световни първенства, национални отбори. Там треньор ми беше Стефан Тошев, на когото съм също доста благодарен. Доста голяма част от живота ми мина там. Доволен съм от борбата, защото изгради характера ми. След това завърших специалност „Национална сигурност“. В момента помагам на баща ми.

Към кикбокса също се насочих сам. Имах едно прекъсване от 2-3 години, в което не стъпвах в залата. Миналата година ми се случи един инцидент, една злополука, която доста ме накара да се замисля за нещата. Потърсих треньора ми по кикбокс Красимир Сулев, който ме прие сърдечно в клуба и започнах да тренирам.

– На галавечерта по кикбокс в Пазарджик се изправихте на ринга срещу боеца на КБИ „Раковски“ – София Латин Барсанов. Как протече мачът?

– Нашата среща бе в стил К-1 в категория 91 кг. Загубих мача. Излязох на ринга, първия рунд си тръгна супер, взех си мача. След това – пречупих ли се, не мога точно да кажа. Не съжалявам по принцип, но ме е яд, защото от началото знаех, че мога да го спечеля този мач.

– Играхте с хъс, но загубихте… Дали това не се дължи на липсата на спортно самочувствие на ринга?

– Спортно самочувствие имам. По скоро имах едно притеснение от непознатото. Излязох за първи път там, не знаех какво ме очаква. Общо взето, това е, но както казва моят треньор Красимир Сулев: „Загуби мача, но направи една много по-голяма победа в характера си, което е по-важно“.

– Ако попаднете в агресивна среда, как ще преодолеете ситуацията – със сила или с ум?

– Няма как да ям бой. Има една стара българска поговорка: „Каквото почукало, такова се обадило“. Ще опитам нещата да се предотвратят – възпитано и цивилизовано.

– Според Вас как днес младите хора могат да се спасят от съвременните зависимости – като цигари, алкохол, наркотици?

– Всичко зависи от семейството, възпитанието и характера.

– Имали сте възможност да пътувате в Италия, Франция… С какви впечатления сте от тези страни и как ни възприемат нас, българите?

– Имал съм възможност със семейството си да посетя Франция, Испания, Монако, Италия, Гърция, Австрия… Доста интересно беше във Венеция. Там бях през септември миналата година. Националната им кухня е уникална. Нас, българите, ни приемат добре навън. Много са дружелюбни към нас.

Франция също е много красива държава. Французите са много дружелюбни и възпитани хора, но с французите и италианците си приличаме само по това, че сме хора, по нищо друго. Българите сме силен и могъщ народ. Повечето хора, които са навън, са смирени.