По време на изкачването
Цялата група на връх Митикас
Цялата група на връх Скала
Групата на хижа Spilios Agapitos Refuge A, 2100 м.н.в.
Г. Караджова, Б. Кузманова и В. Тренчева на хижа Spilios Agapitos Refuge A
Най-младият любител планинар в Разлог, 13-годишната Борислава Караджова, сбъдна мечтата си и заедно със своята майка Гергана и група приятели, също запалени планинари, изкачиха първенеца на Олимп – връх Митикас, висок 2917 метра.
„Дори планината да е почти същата като Пирин, чувството там е много по-различно. Докосваш се до боговете, усещаш някаква мистичност в нея“, споделя Борислава, която е ученичка в СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“ и тази година ще бъде в седми клас.
Борислава може да бъде пример за всяко дете. Нейният избор е да бъде сред природата, а не пред компютъра. Дори и през зимата тя отново е в планината. Тренира в ски клуб „Разлог“, но голямата й страст е изкачването. Прави я щастлива и я зарежда положително. Борислава вече е обходила Пирин и голяма част от Рила, изкачила е и много български върхове, а сега мечтата й е насочена извън пределите на България – връх Триглав в Словения, а в по-далечно бъдеще погледът й е насочен към първенеца на Западна Европа – връх Монблан в Алпите, висок 4810 метра.
Миналата година тя е удостоена с грамота за най-млад планинар.
С ентусиазма си и с любовта си към планината Борислава зарази и другите в групата, като идеята й се превърна и в тяхна мечта. Нейната майка Гергана Караджова, Богдана Кузманова, Веселина Тренчева, Николай Фарфаров, Живко Попов и Коста Саев са хората, които прегърнаха идеята на Боби и доказаха, че няма невъзможни мечти, те се случват, стига човек истински да го желае.
– Г-жо Караджова, само преди дни изкачихте първенеца на Олимп, защо избрахте точно него?
– Това е една наша мечта да отидем на някой връх извън България. Подкрепиха ни и нашите приятели от групата. Помогна ни много Коста Саев, който беше наш водач. Бяхме общо 7 човека. Изкачването беше планувано за юни месец, но лошото и дъждовно време тогава ни принуди да отложим пътуването. Този път времето беше с нас. Леко мъгливо, но на моменти се откриваха невероятни гледки. За съжаление заради мъглата не можахме да видим Бяло море, но и това е достатъчно.
– Срещнахте ли някакви трудности по време на изкачването?
– Малко трудно ни беше преодоляването на денивелацията, защото тръгваш от кота 0 и се качваш на близо 3000 метра надморска височина. Това беше едно от предизвикателствата, с които трябваше да се справим. Аз също усетих неразположение, но за кратко. Боби не се оплака нито веднъж, дори напротив, през цялото време се усмихваше и беше много щастлива. Станахме в 04:00 часа, за да тръгнем. Маршрутът ни беше през хижа Spilios Agapitos Refuge A, която е на 2100 м.н.в. и е една от отправните точки към Митикас. Маршрутът е леко труден, с доста стръмни участъци, изкачвания, зъбери, пропасти, имаше доста екстремни места, където трябваше да бъдем добре обезопасени и да се привързваме. От връх Скала (2886 м.н.в.) се открива уникална гледка към Митикас.
– Кой беше най-трудният ви участък?
– Преди връх Скала имаше един участък, който беше доста труден. Притеснявах се за Боби през цялото време, но тя се справи, направо е герой. Нито се измори, нито каза, че й е трудно, дори напротив, каза, че е много щастлива. Всички бяхме заредени положително и преди да тръгнем, не се притеснявахме въобще. Подкрепяхме се при изкачването, особено в трудните участъци. Много сме щастливи, че сбъднахме тази мечта, и се надявам да успеем и по-нататък.
– Какви са впечатленията ви от пътуването?
– Аз още не мога да повярвам къде сме били. В тази планина наистина има нещо мистично и ненапразно е наречена Планината на боговете. Обиколили сме почти цял Пирин и голяма част от Рила. Досега никога не съм се чувствала така, дори още не мога да се отърся от преживяното и видяното. Такава красота не сме виждали. Въпреки че не успяхме да видим изгрева над Бяло море заради мъглата, пред нас се откриваха невероятни гледки. Тези зъбери, пропасти, времето, което се променя много бързо – на моменти пада гъста мъгла и нищо не виждаш, в следващия момент се тя вдига и се откриват невероятни гледки. Просто чувството е неописуемо, всичко изглежда мистично и магично. Чувстваш се невероятно, различно, все едно наистина се доближаваш до боговете.
– Други върхове в България изкачвали ли сте?
– Да, разбира се. В Пирин сме изкачили почти всички – Вихрен, Джано, Даутов връх, връх Пирин, който е доста труден, и естествено – Вихрен. Ходили сме и в Рила. Там сме изкачили Мусала, Мальовица. На мен лично ми е мечта да изкачим първенците в България и се надявам да успеем да я осъществим. По-нататък дори се надяваме да изкачим и върхове извън България. След изкачването на Митикас Боби започна да мисли кой ще бъде следващият връх извън България. Дори вече знае кой точно.
– Откъде тази любов у Борислава към планините?
– Аз също обичам много планината и от малка я водя със себе си, още от 6-годишна. Използваме всяка възможност да сме там. Правим и много преходи. Кончето например сме минавали четири пъти. И двете сме много щастливи, когато се сме в планината, това ни мотивира и се радвам, че и Боби я обича. Две години вече ходим на Джулай морнинг. Не всяко дете би станало да тръгне по тъмно в планината, за да посрещне изгрева, но тя го прави с желание и любов. Тази година го посрещнахме на Кутела. Беше невероятно красиво. След това минахме за пореден път Кончето, а там си е доста трудно и опасно.
– Кой е първият изкачен връх от Боби?
– Вихрен. Беше на 6 години, когато го изкачи. Планината ни е страст и винаги сме искали да прекарваме повече време там, но не е имало с кого. Сега сме много щастливи, че намерихме приятели от Разлог, с които да ходим. Освен хората, с които изкачихме Митикас, с нас са и Гергана Калоянова, Боби Цеков, председателят на туристическото дружество в Разлог Радко Божинов също. С него миналата година ходихме на Тевно езеро. Правили сме заедно доста преходи Той много се радва на Боби, защото гледа, че обича планината и е много ентусиазирана.
– Срещате ли подкрепата на семейството си?
– Да, разбира се. Съпругът ми винаги ни подкрепя и много се радва, когато сме в планината и сме щастливи. Той не идва с нас, защото не обича да се катери, но ни подкрепя и ни стимулира. Винаги, когато сме на някой връх, му звъним и той много се радва. Много съм му благодарна за всичко, което прави за нас и че винаги ни е бил опора, защото подкрепата на семейството е много важна. Без нея мечтите щяха да са просто мечти.
– Боби, теб лично какво те впечатли най-много?
– Дори планината да е почти същата като Пирин, чувството е много по-различно. Докосваш се до боговете. Най-голяма беше емоцията за мен в най-трудните участъци, където бях вързана. Много хора ги беше страх и се връщаха, но лично на мен там ми беше най-хубаво, защото обичам екстремните преживявания.
– Не изпита ли поне малко страх?
– Не, беше ми много хубаво и нямах търпение да стигна до върха.
– Майка ти спомена, че вече мечтаеш за друг връх, кой е той?
– Мечтая следващото лято да имам възможност да изкача връх Триглав в Словения. Той не е много висок, но е доста труден и опасен. Има повече трудни участъци, което още повече ме мотивира. Монблан в Алпите също ми е мечта отдавна, но знам, че това в момента не е възможно, защото трябва доста сериозна подготовка. Най-напред трябва да изкача някой и друг трихилядник и по-нататък вече да отида и на Монблан. Обожавам да бъда в планината и мечтая след няколко години да съм изкачила много други върхове и се радвам, че с това, което правя, родителите ми се чувстват горди с мен и винаги ми го показват. Щастлива съм, че това е моето семейство, че съм се родила точно в него. Баща ми ме подкрепя изцяло, а майка ми ме придружава. Има много деца, които искат да ходят, но няма с кого. Аз съм им признателна за всичко, което правят за мен.
ЯНА ЙОРДАНОВА
