Петричанинът Борислав Рупанов все по-често застава под светлината на прожекторите, след като намери себе си при преотстъпването в „Септември“ (Сф). Добрите му изяви за формацията на Николай Митов-Жадното не останаха скрити и за националния селекционер на младежите Александър Димитров, който го пусна титуляр в заключителните европейски квалификации с Германия и Израел. 20-годишният нападател направи ретроспекция на представянето си в кратката си кариера дотук, разкри и любопитни подробности около футболното си житие и битие.
„В „Септември“ сме много млади футболисти. Амбициите са да останем в елита, всеки да се развива и да вървим нагоре. Колективът ни е на отлично ниво. Това е най-силното ни качество. Всички ме приеха топло, започнах да играя по-добре. Срещу ЦСКА дадохме над 100% и спечелихме трите точки. Не е бил по-специален за мен този мач. Във всеки двубой излизам и искам отборът да се развива и да побеждава. Да, силата ми е на върха на атаката, мога и зад нападателя“, обясни младият голмайстор. „Стискам палци на „Левски“, вярвам, че сините ще останат докрай в битката за титлата, заедно с „Лудогорец“ и „Ботев“ (Пд). Загубихме от „Лудогорец“, но те разполагат с отлични играчи, бих отличил Ивайло Чочев и Руан Круз. Левскар съм от много малък. От Петрич съм, там всички сме от „Левски“. Още от малък ходя по мачове. На 6-7 години започнах с футбола в ДФК „Мечетата“ в родния ми град, в 7-ми клас отидох в „Пирин“ (Благоевград). След двегодишен престой в академията на орлетата се преместих в столичната частна школа „Витоша 13“, където много помогнаха в развитието ми. След Ковид-19 Радослав Комитов от „Лудогорец“ ме потърси и заминах за Разград, където играх за третия отбор във „В“ група. През 2022 г. тогавашният директор на школата на „Левски“ Йончо Арсов се свърза с мен и повече нищо не ми беше нужно, за да си събера багажа в посока „Герена“. Под ръководството на Елин Топузаков вкарах около 20 гола за дубъла на „Левски“, а 5 месеца по-късно дебютирах за първия отбор при Мъри Стоилов срещу ЦСКА 1948 пред 12-13 хиляди на стадион „Георги Аспарухов“. Това беше специален момент за мен, приятел съм с всички в „Левски“ от оня период, но Андриан Краев е човекът, който най-много ми помогна за интегрирането при сините тогава. Сега следя изявите му в Португалия, той мен тук, обсъждаме всичко. Изобщо Анди е много важен човек за мен. Непосредствената ми цел, след като помогна на „Септември“, е да се върна в „Левски“ и да се докажа в любимия отбор, а после да изляза в чужбина. Бих играл в Испания, ако ми се отдаде възможност. Много харесвам „Реал“ (Мадрид) заради Тони Кроос. Тук и сега Алекс Колев също много ми помага, въпреки че сме в различни отбори. Бих искал някога да играем заедно при сините. С г-н Генчев не сме говорили, надявам се, че следи изявите ми. В мача с „Левски“ няма да се покрия, със сигурност ще играя, но ако вкарам гол, няма да се зарадвам. Искам да играя и в националия отбор, честно казаноq повиквателната за младежката формация наскоро ме изненада. Срещу Германия не трябваше да загубим, дузпата дойде след мое замахване, при което нямаше контакт, но пък в следващия мач победихме Израел“, припомни младежът от петричкия квартал „Дълбошница“.
Той призна, че в момента е сам на любовния фронт, няма приятелка. „Бяхме заедно с момиче от родния Петрич около 6-7 месеца, но така се стекоха обстоятелствата, че сега съм сам. За мен на първо място е футболът, там съм концентриран, но ако се появи ново момиче, не можеш да върнеш Съдбата“.
Боби се върна на последното издание на вечното дерби, където е бил на трибуните в синята част на ст. „Васил Левски“. „Стана хубав мач, с много положения пред двете врати и само 1 гол, за моя радост „Левски“ спечели. Най-радостното всъщност беше, че дербито мина без инциденти, за което и сините, и червените привърженици заслужават комплименти. Разбира се, че искам да играя в най-големия мач на България, но не бързам, търпеливо изчаквам времето си. Любимият ми български футболист е Христо Стоичков, той е велик българин. При възможност не пропускам да видя на живо накъде върви и „Беласица“. При комитите има добри футболисти, познавам ги и се радвам, че се движат добре в класирането. Вече свикнах с живота в София, но съм далеч от нощните преживявания на връстниците ми. Не съм ходил в Студентски град, по-скоро в Петрич на рождени дни на приятели, когато съм в почивка, съм бил в заведения. Това лято не успях да отида на море, нямах време между ангажиментите с дубъла и старта на подготовката с първия отбор на „Левски“. Иначе предпочитам гръцкото море, у нас на морето се наслаждават на други неща. Не съм опитвал модерните „балони“ с разни субстанции, далеч съм от тези неща. София не е за всеки, помага ми, че обкръжението ми тук е само от спортисти“, завърши голаджията от крайния Югозапад.
СТАНЧО СТАНЧЕВ
