Младият ветеринар от Кресна д-р Б. Андреев 6 години скача за кръста на Богоявление, четири пъти го вади от ледените води

Доктор Борис Андреев е роден в Кресна. Завършва ветеринарна медицина в Тракийския университет в Стара Загора през 2015 г. Започва кариерата си в родния град. През 2016 открива амбулатория в село Струмяни. Негови пациенти са домашните любимци на голяма част от хората в общините Кресна и Струмяни, кaкто и селскостопанските животни в района. Миналата година младият ветеринар сключи граждански брак с дългогодишната си приятелка Стела, която в края на годината го дари с прекрасна дъщеричка – Йоана. Д-р Андреев е един от смелите ентусиасти, които всяка година на Богоявление скачат в ледените води за кръста.

• Д-р Андреев, какво те кара за шести път да се хвърляш в студените води на Богоявление за кръста?
• Аз съм християнин. Човек, който обича и почита тази вяра. Влизам във водите за кръста не с нагласата на всяка цена да го хвана, а за здраве. Както поверието гласи – всеки християнин, който е влязъл в ледените води, ще бъде здрав цяла година, и мисля, че е така. Тази година нямах такава нагласа да влизам да се боря за него, но то ти идва отвътре. Като традиция в моето семейство е да ходим на черква на Йордановден, да почетем празника, да запалим свещичка за здраве, може би защото баща ми е Йордан. Когато се събра групата за кръста, сякаш кръвта ми закипя и тогава аз реших – и този път трябва да се хвърля. И така вече за шести път, четири пъти вадя кръста от водите.
• Как мислиш, помага ли ти в живота това, че си хващал толкова пъти кръста?
• Е, да. Но най-вече ми помага това, че съм упорит, последователен, и не на последно място е подкрепата на семейството ми.
• Ветеринарен доктор, защо избра тази професия?
• Много деца мечтаят да станат ветеринари, представяйки си, че ще се грижат за пухкави котенца, но професията е много по-тежка, а пътят до нея не е никак лесен. Моите дядо и баба живееха на село и отглеждаха различни животни – крави, коне, овце, кокошки. През ваканциите ходех при тях, за да им помагам. Още от малък обичах животните и за мен ходенето на село беше удоволствие, с нетърпение чаках почивните дни и с баща ми тръгвахме за село. Спомням си с умиление дните по това време на годината, когато се раждаха агънцата, правех се на доктор и помагах на малките да засучат за първи път. Всичко това ми харесваше и още тогава бях решил, че ще стана ветеринарен лекар.
• Имал ли си някога колебания, че това не е твоята професия?
• Още щом започнах да уча ветеринарна медицина в Стара Загора, разбрах, че съм на правилното място и никога не поставих под съмнение, че съм направил правилния избор. Когато кандидатствах след средното си образование, подадох единствено документи в Стара Загора, и то само за една специалност – ветеринарен лекар. Моите родители тогава много настояваха да се пробвам и в друг университет, но аз твърдо държах, че ще бъде само този и тази специалност. Много се радвам за избора си. Преподавателите ни бяха действително професионалисти, като гледам реализацията на моите състуденти, мисля, че са си свършили добре работата.
• Поддържаш ли връзка със състуденти?
• О, да. Приятелството, което създадохме в студентските години, продължава и днес. Търсим се не само по работа, защото нашата професия го изисква да имаме контакт един с друг, да обсъждаме различни случаи, които минават през нашата практика, но и по празници, всички сме заедно на 14 декември – празника на ветеринарите.
• Какво е твоето хоби?
• Време за хоби не остава. Моята работа предполага 24-часов ангажимент. Както при хората, така и при животните лекарят трябва да е на разположение денонощно. Никой пациент не може да чака. Като цяло обичам разходките из природата и чакам с нетърпение всеки удобен момент, за да се насладя на приказните й гледки.
• Помниш ли какъв беше първият ти пациент?
• Още като студент предприех лечение на кучето на съседа ми, което беше почти отписано от стопаните му. Когато го видях, мислех, че няма да се справя с тази задача да го излекувам, но когато успях, бях много горд и удовлетворен от себе си. И днес, когато минавам покрай него, се чувствам щастлив от работата, която върша.
• С какви случаи най-често се сблъскваш в практиката, за какво те търсят най-вече хората?
• В нашата практика всеки случай е различен, всяко заболяване протича с различна тежест и усложнения. Повечето случаи са със сезонен характер (трудни раждания, пневмонии, кастрации, недоимъчни заболявания). Често срещани в последно време при домашните любимци са панлевкопенията при котките, която също се проявява по-често в този период от годината. Друг проблем, с който често се срещам, е парвовирозата при кучетата, засягаща най-често 4-5-месечните.
• Срещал ли си случаи на насилие над животни?
• Насилието над животните може да се тълкува различно от всеки. Животните не разбират нашия език, затова се използват различни методи за приучване към дадени навици и команди, много хора смятат и това за насилие, но то става такова, когато се извършва с груба несъобразена сила. За мен най-голямото насилие над животни остава, когато те са поставени в условия на глад и мизерия. Това се наблюдава често, когато стопаните не са запознати с условията за отглеждане на дадения вид животни или нямат възможност да им осигурят такива.
• Какво мислиш за последните епидемии – африканска чума, чума по овцете, и за реакциите на хората, с които се срещаш в работата си?
• Епидемиите при животните и хората съществуват от дълги години. Има изготвени планове за действие при възникването им, които спират тяхното разпространение. Изходът от такива ситуации е бърз и благополучен едва тогава, когато всички звена по веригата са наясно със случая и работят като едно цяло. Както африканската чума, така и чумата по овцете са заболявания, които са пагубни за икономиката на една страна. Още по-страшно е за обикновения човек, който цяла година с много труд отглежда своите животинки с надеждата, че те ще изхранят семейството си през идната година. Въпреки това трябва да са съпричастни с проблема и да се включат в бързото му разрешаване.
• Какво трябва да знаят хората, преди да си вземат котка или куче?
• Преди да си вземем домашен любимец, независимо какъв, трябва да научим малко повече за него и отглеждането му и да преценим дали сме способни да му осигурим необходимите условия и да се грижим за него.
• На какво да обръщат внимание хората с домашни любимци – признаци за заболявания, кое е най-важното да се знае – ваксини, обезпаразитяване… какви грешки допускат?
• Навременната ваксинация е много важна за нашите домашни любимци. Чрез нея имунната система на животното изгражда бариера спрямо дадени заболявания и при среща с тях нашият домашен любимец не боледува или заболяването протича много леко. Редовното обезпаразитяване е друг важен момент, тъй като много от паразитните заболявания се предават и на нас. Някои от паразитите могат да бъдат много опасни както за животните, така и за хората.
• А за селскостопански животни?
• Най-важното при селскостопанските, или така наречени продуктивни животни, са профилактичните мероприятия, добрата храна и оптимални условия на отглеждане. Когато осигурим тези важни точки в отглеждането на животните, те компенсират с добро здраве, висок добив и качествен продукт.
• Колко изкарва един ветеринар и достатъчни ли са тези средства за нормален живот?
• С моята професия човек може да изкарва достатъчно пари, за да живее нормално в България, но това е професия, свързана с много работа на открито в студ и жега, в кал? Повечето хора си мислят, че работата ми е в кабинета на топло през зимата и на хладно през лятото, но не виждат работата ми извън него, посещението на пациентите ми в кошарите и оборите. За да се спечелят пари, трябва много труд.
• Привлекателна ли е тази професия за младото поколение?
• За тази професия трябва любов. Не обичаш ли животните – тя не е за теб. Любовта е водеща.
• Какво ще си пожелаеш да ти се случи през настоящата 2020 г.?
• Може клиширано да звучи, но си пожелавам преди всичко здраве. Всичко останало получих през изминалата 2019 г. – ожених се за любовта на живота си Стела, която ме дари с прекрасна дъщеря Йоана. Затова си пожелавам на мен и на цялото ми семейство да сме здрави и да имам повече свободно време да им се радвам.
  МАРИАНА БЕЗИНСКА