Той е млад, нахъсан да промени света и е най-младото попълнение в гилдията на зъболекарите в Кюстендил за последните три петилетки. Д-р Георги Симеонов има кабинет в града само от месец, но вече има доста редовни клиенти, както млади, които го предпочитат заради възрастта му, така и по-възрастни. „Обикновено всеки от младите ми клиенти праща поне още един”, пресмята медикът.
На влизане в кабинета му се сблъсквам с две млади момчета, които не само не изглеждат като редовите 25-годишни българи, но и оживено разговарят на английски. Оказва се, че те са от Швеция, за него научили от разговори с приятели в интернет и го потърсили, за да излекува кариес на единия млад мъж… Оказва се, че докторът владее не само английски, но и немски, тъй като е учил в столицата на Германия – Берлин.
„Ами да си призная, колебание по въпроса къде да работя – тук, в България, или в Германия, никога не е имало. Върнах се не само защото родителите ми са в Кюстендил, но и защото исках освен да работя да имам и социален живот. В Германия, докато учех, само за да стигна до университета пътувах час и половина в едната посока, след това още толкова, за да се прибера в квартирата. Като сложите и осем-девет часа работа, от деня какво остава”, риторично пита младият зъболекар. „То там вярно е, че манталитетът на хората е по-различен, но и да не беше, ако искаш да отидеш на гости на приятели например и те живеят на около час от теб, отиването и връщането „изяжда” времето за гостуването. И то ако са те поканили, разбира се”, разказва д-р Симеонов.
„Като отидох в Берлин, бързо си намерих приятели, аз обичам да спортувам, играя баскетбол още от ученическите години в Кюстендил и покрай спорта намерих компания. Според мен обаче тези българи, които се връщат в родината, след като са учили или работили в чужбина, го правят заради носталгията и най-вече заради липсата на социални контакти, на каквито сме свикнали тук. Парите не са всичко, приятелите, родителите, възможността да се забавляваш и да имаш свободно време, да се разхождаш в планината са нещо, което не можеш да намериш в чужбина”, казва Георги.
Имал възможност да работи в Хамбург, при приятел, но предпочел родния си Кюстендил.
„Като се върнах в България, дълго се колебах да се прибера в родния град, или да започна работа в Пловдив, тъй като там имам доста приятели, но реших, че семейството е по-важно, а и тук бързо възстанових старите познанства, създадох нови, а и София и Пловдив са на два часа път, колкото да отида сутрин и да се върна вечер от работа в Берлин”, пресмята младежът.
Върнал се в края на 2016 г. и първоначално стажувал при майка си, известната кюстендилска зъболекарка д-р Маргарита Симеонова, след което решил, че трябва да има собствен кабинет. Иначе младият зъболекар е от семейството на доктори. От години баща му д-р Пламен Симеонов е председател на структурата на Българския лекарски съюз в региона.
„След Германия специализирах в Пловдив, там университетът е изключителен, открит е само преди няколко години, преподавателите са млади и много напредничави, но ми направи впечатление, че апаратите и машините, на които се обучават младите лекари в България, са много по-модерни, отколкото тези, на които се учих в Берлин. И друго ми направи впечатление. Разликата между немската и българската образователна система в моята област. В Германия е по-лесно да учиш медицина, тъй като там каквото правиш на упражненията, на това те изпитват. На практика няма разминаване, не е учене само от учебник и най-вече не се учи нищо излишно. Това, което си научил на теория, след това задължително си го направил и на практика. Докато тук, в България, студентите учат такива огромни обеми, че да завършиш е много по-трудно.
След като положих последния изпит от специализацията си в Пловдив, излязохме да се разходим с една колежка и се оказа, че освен хората, с които съм учил, не познавам много други хора. Може би защото последните две години прекарвах по 12 часа в университета и той за мен бе не втори, а първи роден дом”, обяснява Георги.
„Аз бях оптимист между другото, че ще успея да се реализирам, защото повечето младежи бягат от града, а хората търсят иновации, искат нови и модерни неща”, казва Георги и допълва, че преди 10 години, когато излязъл от Кюстендил, за да учи, се кълнял, че никога, по никакъв начин няма да го накарат да се върне в родния си град. След две петилетки, когато седнал да направи равносметка на живота си, установил, че за социални контакти е по-подходящ Пловдив, но като специалист и професионална реализация Кюстендил е по-добрият избор, защото градът има нужда от млади и иновативни кадри.
„Вярно е, че след удовлетворението от работата на дневен ред е въпросът – а сега какво да правя вечерта? Нещата се оправят през пролетта, лятото, та чак до късна есен. Тичам, разхождам се по Хисарлъка, карам колело, играя баскетбол, срещам се с приятели. Въобще не ми е скучно. По-трудно е с вечерите през зимата, но тогава наблягам на курсове в столицата или Пловдив, където се срещам с много нови хора”, обяснява младият медик.
А на въпроса кога ще ги настигнем германците и трябва ли въобще да ги настигаме, Георги е категоричен, че първо трябва да си променим мисленето, а германците не трябва да опитваме да настигаме, просто защото не можем.
„Мисленето е в основата на всичко, не може всеки поотделно, трябва всички да се променим. За мен лично е притеснително, че много хора бягат в чужбина, а и не само младите. Но ги разбирам. Когато нямаш реализация, трудно е. Младите хора нямат избор. На тях също не им се ходи в чужбина, но нямат друга възможност, там като работиш, изкарваш добри пари. Всичко се върти около парите. За да водиш един добър начин на живот и да не се притесняваш утре как ще се справиш, трябва да имаш пари”, казва младият зъболекар и посреща с усмивка следващия си пациент.
ЖАНА ХРИСТОВА
