Д-р Йордан Христов е роден в Благоевград. Завършва Медицински университет – София през 2015 г. От 2015 г. до 2019 г. д-р Христов специализира в Клиниката по вътрешни болести при УМБАЛ „Св. Анна“ – София. През 2019 г. придобива специалност по кардиология. През 2020 г. става част от екипа на спешно отделение в Университетска болница „Лозенец“. Отскоро решава да обърне поглед и към общата медицина, като започва дейност и като общопрактикуващ лекар в Медицински център „Лозенец“ и вече има над 2000 пациенти, пише zdave.net.
- Д-р Христов, повече от три години сте кардиолог, имате опит в спешно отделение и въпреки това се насочвате и към общата медицина – в пациентската Ви листа вече има записани над 2000 пациенти. Защо взехте това решение?
- Като кардиолог винаги съм смятал, че трябва да се развивам и да давам максимума от себе си. Ежедневната практика ме научи, че медицината е многокомпонентно предизвикателство и мисля, че по този начин мога да бъда максимално полезен и ефективен на работното си място. Практиката по обща медицина, която стартирахме с моя колега д-р Станислав Иванов, благодарение на неговия дългогодишен опит в тази област ни позволява да помагаме на голям брой пациенти.
- Кое е особеното в работата Ви като личен лекар, в сравнение с работата Ви като кардиолог и спешен лекар?
- Работата като общопрактикуващ лекар е огромна по обем. Тук се проследяват пациентите с едно или повече заболявания. Личният лекар отговаря и за тяхната терапия, профилактика и дори психическо здраве, тъй като се изгражда много специална връзка лекар-пациент. Това се отличава от работата ми като спешен медик, където настройката е да си подготвен за най-лошото във всеки един момент, без преди това да познаваш пациента, който е срещу теб, при това се налага да взимаш бързи решения. Кардиологията, от трета страна, е една ежедневно развиваща се специалност в технологично и фармакологично отношение, която винаги ме е удовлетворявала.
- Вече познавате хората, за които се грижите. Какво е общото между тях, което предопределя и фокуса на усилията Ви като техен лекар, към който могат да се обърнат първо при нужда?
- Общото е, че това са интелигентни хора, които са отговорни към здравето си и това на близките им. Моят фокус е основно насочен към провеждане на профилактика, тъй като тя е в основата на по-малкото хоспитализации, по-малкото инвалидизации и смъртност. Също така контролът на хроничните заболявания и медикаментозните терапии. Ние имаме 24-часова връзка с пациентите си, които при нужда най-малкото могат да бъдат насочени към съответното звено в зависимост от спешността.
- Не криете желанието си да участвате в изграждането и развитието на медицинския център към болницата. Как виждате перспективите на тази структура?
- Медицинският център разполага с висококвалифицирани специалисти. Големият брой на пациентите, които търсят помощ при нас, говори, че той ще продължи да се развива, за да отговаря на все по-големия брой граждани, които търсят медицинска помощ при нас.
- И тъй като сме в разгара на студения сезон с преобладаващо респираторни заболявания, посочете кои лоши навици и рисково поведение предопределят високата заболеваемост?
- През студените дни ограничаваме двигателната си дейност, диетата ни се променя. Това води до влошаване на хронични заболявания. Голяма част от пациентите ни са полиморбидни, което означава, че са с повече от едно заболяване. Най-често това са респираторни остри и хронични заболявания, като хроничната обструктивна белодробна болест, астмата, дихателната недостатъчност и честите, продължителни и тежки пневмонии.
Съветваме пациентите си, които поради една или друга причина неглижират хроничните си заболявания, по-често да следят за обостряне на симптоми на основното заболяване, да посещават специалисти или личния си лекар.
loading...
- Вашият сблъсък с Covid пандемията беше съвсем пряк – и като лекар в спешно отделение, и като специалист кардиолог. Какъв спомен оставиха у Вас тези трудни дни и месеци?
- Първото нещо, за което се сещам, беше напрежението и объркването както от страна на пациентите, така и от тази на лекарите. Нямаше почти никаква информация за протичане или специфично лечение. Нямаше ваксини или проведени проучвания с този патоген. За щастие, хората сме много адаптивни и мисля, че в момента контролираме тази зараза. Дори към днешна датата тя е изместена от грипната инфекция. В спешно отделение основно се сблъсквахме с пациенти в тежко състояние, водещи бяха дихателната недостатъчност и тежките пневмонии, засягащи повече от 70-80% от белия дроб. Като кардиолог основно лекувах усложненията от тази инфекция – миокардити, перикардити, ритъмни нарушения, сърдечна недостатъчност и белодробен емболизъм.
