Николай Генадиев Ганчев е роден на 16.10.1999 г. в Дупница. От 10 години тренира футбол във ФК „Марек“. В момента е офанзивен халф. Тази година Ники беше абитуриент. Завърши ПГ „Акад. Сергей П. Корольов“, специалност „Икономическа информатика“. Голямата му мечта е един ден да бъде част от националния отбор по футбол на България.
– Ники, ти си един от младите футболисти във ФК „Марек“, как и при кого започна да тренираш?
– Баща ми Генади Ганчев е строител по професия, но е тренирал футбол като малък. Майка ми Елица работи в шивашка фирма, имам по-голям брат, който също работи като строител. Започнах да тренирам футбол на 8-годишна възраст при Иван Капитански. Той ни възпитаваше да бъдем добри, да бъдем хора. След това тренирах при Анжело Кючуков. Той ми е като втори баща. Учеше ни да бъдем сериозни, да обичаме футбола и най-вече, че за да успеем, трябва да бъдем като едно семейство. Сега треньор ми е Цветан Видински, той ме научи, че в живота искаш ли нещо, трябва да се бориш за него докрай. Всички мои треньори ги обичам и ги уважавам, защото те са ми дали много, за да се изградя като футболист. Първият турнир, в който участвах, беше в Несебър, за съжаление завършихме четвърти. Но най-важното, което разбрах тогава, е, че не е толкова важно да бъдеш първи, по-важното е да се научиш да играеш правилно.
– Имаше възможност да участваш със своите съотборници в Младежката шампионска лига в Швеция. Разкажи повече за вашето посещение там?
– През 2014 г. с моите съотборници и нашите треньори Анжело Кючуков, Янек Кючуков и Иван Капитански участвахме в т.нар. Младежка шампионска лига в Гьотеборг. Там бяхме настанени в пансион заедно с млади футболисти от 16 школи. Условията бяха прекрасни. В първия мач победихме с 2:1 „Елсборг“ /Швеция/. Най-вълнуващото за мен беше, когато след първата ни победа на другия ден ни поканиха да представим България на стадион „Улеви“ пред 60 000 зрители. Това беше за мен нещо невероятно и много вълнуващо. Когато излязохме и съобщиха, че сме от България, целият стадион започна да ни аплодира. Направихме обиколка на стадиона и хората искаха да се здрависват с нас, прегръщаха ни, радваха ни се…
– Според теб по какво си приличаме и по какво се различаваме българите от шведите и какво ти направи най-силно впечатление в Швеция?
– Това, което ми направи впечатление в Швеция, е, че цари чистота. Няма светофари по улиците, хората за никъде не бързат, спокойни са. Гледат да ти помогнат, ако си в нужда, независимо че си чужденец. Храната е почти като българската. Това, което ни различава от шведите, е, че те са по-дружелюбни, спокойни.
– Като млад футболист спазваш ли диетичен режим?
– Да, разбира се. Храня се предимно с пилешко месо и салати, не консумирам тестени храни.
– Един може би неудобен въпрос, опитвал ли си наркотици и според теб на какво се дължи агресията сред младите хора?
– Не пия, не пуша и никога не съм и няма да опитам наркотици. А днешната агресия сред младите хора според мен се дължи на домашното възпитание. Родителите трябва още от малки да възпитават децата си на добродетели, да им казват какво трябва и какво не трябва да правят.
– Тази година беше абитуриент. А сега накъде?
– Тази година завърших средното си образование в ПГ „Акад. Сергей П. Корольов“ – Дупница, специалност „Икономическа информатика“. Все още не съм решил къде да кандидатствам, дали в НСА, или в УНСС. Голямата ми мечта е да стана един ден известен футболист.
– Кой е твоят идол във футбола?
– Димитър Бербатов.
– Съвсем скоро започва Световното първенство по футбол 2018 в Русия. За съжаление България не участва в него. Кой е твоят фаворит?
– Моят фаворит на Световното първенство по футбол в Русия е Бразилия и се надявам те да спечелят купата. Мечтата ми е един ден да бъда част от националния отбор на България по футбол.
Интервю на
НИКОЛАЯ ИВАНОВА