В трънското село Зелениград, в непосредствена близост до полите на Руй планина, се намира къщата и зеленчуковата ферма на Екатерина Николова и семейството ѝ.
Дълги години те живеят в София и идват на вилата си само през почивните дни. Това бързо се променя, а тогавашното все още четиричленно семейство загърбва забързаното ежедневие на големия град, заживявайки за постоянно сред спокойствието и тишината на природата. Към момента трите им деца, едното, от който родено след установяването им на село, са записани да учат в близкия град Брезник. Рискованият на пръв поглед избор се оказва правилен и те не съжаляват за миг, че са го направили.
Екатерина, която е кметски наместник на четири села в Трънско – Зелениград, Ярловци, Лешниковци и Забел, се занимава и с отглеждане на сезонни зеленчуци. Всичко започва на шега със засаждането на малка хоби градина. Към момента в имота на семейството са разположени три оранжерии, в които се отглеждат салати, лук, домати, краставици и др. В двора им успешно съжителстват куче, голям брой котки и кокошки. Последните се отглеждат само за яйца и като домашни любимци.
Младата жена казва, че хората проявяват голям интерес към произведената от нея продукция и сами идват на място, за да си закупят. Зеленчуците достигат до потребителите и по куриер, а семейството често прави доставки и до близки населени места.
Производителката е на мнение, че да се занимаваш със земеделие днес е трудно. Според нея както във всяка сфера, така и тук няма достатъчно персонал, които да помага и да има базови познания. Изискват се още голям финансов ресурс, труд и време. Въпреки това тя е на мнение, че усилията си заслужават.
Като кметски наместник Екатерина коментира, че все още има доста неща, които трябва да се подобрят в селските райони. Сред тях са проблеми с пътищата, канализацията и прилежащата инфраструктура. Спокойствието, природата и чистият въздух обаче оправдават всички неприятни аспекти, отбелязва тя и съветва хората, които се колебаят дали да се преместят да живеят на село, да го направят. За жителите на поверените ѝ села казва, че умеят да разказват интересни истории от миналото, от които всеки може да извади поука и мъдрост за себе си.
„Хората, които са целогодишно по селата са възрастни. В интерес на истината те нямат много проблеми. Те живеят със спомените от старото време, като ходя при тях, слушам разкази. На тях им е приятно някой да ги слуша и попивам различни истории, които са наистина интересни“, разказва жената.БТА
