Преди два месеца Любима Христова и Крум Крумов станаха многодетно семейство с появата на третия им син Марко. Така към батковците с евангелските имена Йоан и Лука се присъедини и младенец, кръстен на още един от християнските първовестители – Марко. „Ние още като гаджета мечтаехме да имаме много деца, тази мечта първоначално беше моя, после стана обща, изповядва Любима“.
Необикновената им приказка започнала от Испания,
където се запознали с Крум. Съпругата уточнява: „Докато чакахме нашия полет на летището в Аликанте, гледахме английски, немски, френски многодетни семейства, които пътуваха с децата си и всяко от тях си къташе куфарчето. Това много ни хареса“.
И защото Крум и Любима много обичали да пътуват, обещали си, че един ден ще бъдат семейство, ще имат много деца и по същия начин ще обикалят България и света, за да показват красотите на своите чеда.
В Испания Крум Крумов работил три години. Любима била на море, гостувайки на вуйчо си Георги Стефанов, който от доста години бил икономически емигрант в Испания. Любовта между младите пламнала бурно, като „фламенко“, както я определя Любима. Не особено разточителният в думите Крум разкрива: „Мога спокойно да кажа, че имам необикновена жена“. А на въпроса ми дали третото отроче ги е изненадало, таткото не се колебае: „При нас няма случайни неща, бебето беше планирано, желаехме го“. Любима не пести емоциите си: „Марко не просто бе желан, той е мечтан“.
Семейството е известно в Благоевград и не само в родния им град. Любима Христова е дългогодишен служител в сектор „Сигурност“. Завършила е ПМГ „Акад. Сергей П. Корольов“ – Благоевград през 1999 г. Връзката й с Крум пламнала през 2007 г. През 2010 г. се омъжили, същата година се родил първият им син Йоан. Седем лета по-късно се появил вторият – Лука. И на 12 октомври 2021 г. съдбата им поднесла Марко. Любима Христова е магистър по право, завършила е Академията на МВР със специалност „Национална сигурност“. Нейната приятелка Цветана Цървишка споделя: „Бях много впечатлена, че тя се готвеше да кандидатства медицина, а в последния момент реши, че нейното поприще е грижата и защитата. Грижата, която познавам още от първи клас. Грижата към ближния, към онеправдания, грижата да се справя с неправдата“. Учителката й от Математическата гимназия Вера Цонева прави интересна връзка: „Ненапразно нейното име е Любима, любима на своите учители, приятели и семейство“.
Крум Крумов е роден през 1980 г. в Благоевград. Израснал е в с. Рилци, където днес е кмет. Средното си образование завършва в Техникум по икономика „Иван Илиев“ – Благоевград. В ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград се дипломира като икономист. През 2011 г. защитава магистратура по стопанско управление. Създава своя счетоводна къща. От 2019 г. поема нелекия кръст на селски кмет. Известен е с новаторвския си дух, с градивните си идеи, с действията си да превърне Рилци в село с европейски облик.
Питам двамата какво е чувството да имат три деца: „За мен ще кажа, подема Любима Христова, че след раждането на третия ми син се чувствам цяла, завършена, сякаш досега нещо ми е липсвало. Животът ми е изпълнен с много положителни емоции“.
Крум Крумов се въодушевява: „Усещането е прекрасно, просто къщата е пълна, има постоянна детска глъчка“. Семейството е обединено около девиза „Един за всички, всички за един. Няма невъзможни неща“.
Любима и Крум кръщават чедата си на евангелските първоучители. Любима осветлява: „Всяко от имената носи и символизира нещо, например Йоан на арамейски означава милост Божия, Лука е нашата светлина. А Марко е нашата сбъдната мечта, той е пътешественикът и неслучайно е роден на 12 октомври, това е денят на мореплавателите, национален празник на Испания и празник на цяла Латинска Америка. На тази дата Христофор Колумб открива Новата земя“. Крум разкрива: „Аз също съм роден на 12 октомври, така че появата на Марко е най-големият подарък, който съм получавал за рождения си ден“. Любима обобщава: „С тези имена им даваме първото упование във вярата и пътя, по който да вървят“.
Но освен радост и романтика отглеждането на много деца носи и трудности.
Любима има свое разбиране по въпроса: „Винаги е било трудно, в различните епохи, тежкотиите са различни. Ако преди 60 години те са били чисто битови, то днес са повече в недостига на време. Днес не леем вода от бунар, за да се изперем или сготвим, но пък сме изправени пред изпитания, свързани с духовното и нравствено израстване“. Крум е непоколебим: „Засега не виждам трудности. Като цяло, с появата на най-малкия станахме още по-отговорни“.
След общите си разсъждения за проблемите при отглеждането на повече рожби, с усмивка Любима уточнява как по-точно стоят нещата в тяхното семейство: „Трудностите са, че трябва да увелича капацитета на пералнята и обема на съдовете за готвене. Спането не е проблем, Марко плаче като всички бебета, но като цяло е спокоен“. После разказва как с появата на бебето големите момчета са станали много отговорни, по-организирани, всеки има своите ангажименти и се справя с тях. Батковците са станали по-самостоятелни, Лука е особено активен при помощта със смяната на памперси, той осигурява новия и изхвърля употребения. С такъв помощник няма как мама Любима да не е доволна. „Това е добре, защото на неговата невинна 4-годишна възраст си създава полезни навици и отговорности“.
Освен радостта да имат още едно братче, Йоан и Лука мечтаят и за сестриче. Нещо повече, след като се родил Марко, Лука замечтал за момичета близначки. Не личи татко Крум да се притеснява от тези желания на големите момчета: „Ние с Любима сме с големи сърца, така че можем да увеличим семейството с още един член“. В същия дух са и мислите на майката: „Смятам, че всяко дете е Божия благословия и явно Господ за нас е имал плана да имаме трима синове. Естествено, всеки иска да има това, което си няма, но нека да не се бъркаме в Божиите дела“. Крум дава израз на общото настроение: „Аз съм много, много щастлив и доволен, че имам трима синове“.
Роднините и приятелите на семейството се радват заедно с Любима и Крум на третата рожба. Крум пояснява: „Когато им казах, че чакаме още едно бебе, всичките бяха много въодушевени“. Така откликнали и близките на Любима. Братовчедки и приятелки й се обадили, за да споделят, че събитието ги насърчава и те да осъществят същата мечта, която са таили в себе си, притеснявайки се от общественото мнение. „Обикновено у нас многодетството се свързва с по-ниските слоеве на обществото и етносите – убедена е Любима Христова. – Но според моите наблюдения все повече млади семейства се решават на трето, дори и на четвърто дете“.
Колкото и възторжено да гледаме на смелостта млади български семейства да се сдобият с повече от две деца, почти е немислимо да се случи без помощта на бабите и дядовците. Така е и при Любима и Крум. Таткото признава: „Да, включват се и бабите и дядовците, едни с готвене, другите с гледане“. Любима го допълва: „Моята майка участва дейно. Ние сме „ля гранде фамилия“, винаги има някой, който да се отзове в случай на нужда. Родителите на Крум ни помагат с биопроизводство. Баща му цяло лято въвеждаше в земеделието и нашия голям син Йоан“.
Днес повечето млади български семейства виждат много причини, действителни или пресилени, за да не желаят повече деца. Според Крум Крумов, за да се преодоляват колебанията, най-важно е партнъорите да гледат в една посока. „Съществува ли напрежение между двамата, невъзможно е да предприемат нужната крачка. Аз много съм доволен, че Любима е мой спътник в живота и всеки ден благодаря на Господ, че ми е съпруга“. Любима сочи някои от причините, които спират младите семейства да се решат на многодетство: „Някои от тях са с объркани ценности. Другото е несигурността, влиянието на общественото мнение – да не би случайно да ги нарочат за ниско интелигентни хора.
А дали с опита си Любима и Крум имат виждане какво трябва да се направи, за да се въздейства положително върху пагубните процеси с намаляването на населението в страната? „Трудно ми е да кажа какво трябва да се направи – признава Крум Крумов. – Ние не чакаме помощ от държавата, не сме свикнали да паразитираме, сами се справяме“. Доскоро Любима Христова не е била запозната с насърченията, които държавата оказва на многодетните семейства.
Сега знае, че помощта за родено трето дете е 300 лв., което за нея е позорно.
„Няма как да се решава демографският проблем, когато с тези пари стимулираш едно семейство“. Но тя вярва, че има и други възможности. „Непрекъснато се говори за обезлюдяването на българските села. Може да се помисли да не се дават пари на ръка, а да се предоставят общински имоти на млади семейства, които да се връщат в селата и там да отглеждат децата си. В нашата община има много обезлюдени селища, които са в непосредствена близост до Благоевград, където родителите могат да се възползват от детски градини, училища, медицинска помощ. Правителството трябва сериозно да мисли върху този проблем“. Крум не отрича тази възможност, но предупреждава: „Дори тези семейства да се насочат към земеделието, ако държавата не гарантира изкупуването на тяхната продукция, това няма да е решение“. Любима продължава разсъжденията си: „Би могло да се предоставят общински имоти, на които млади семейства да си изграждат жилища. Има практика в редица европейски държави, където държавата или общината частично поемат финансирането на такова строителство , както и осигуряването на безплатно образование за децата“. Тя знае, че в миналото е имало привилегии за многодетни семейства – получавали са жилища с предимство, пенсионирали се по-рано. „Съществуват достатъчно инструменти, с които може да се работи, стига да е налице политическа и държавна воля за това“.
Каквато и любов, желание, отговорност да обладават едно младо семейство, пред двамата неизменно се изправя въпросът за професионалната и житейска реализация – отглеждането на повече деца не изсмуква ли много сили и време? Крум Крумов има твърдо мнение: „Изобщо няма проблем за професионалното ни осъществяване. И Любима се справя добре“. Съпругата също не се оплаква, признателна е, че като служител получава подкрепата на държавата, за да отглежда спокойно децата си. За нея е достатъчно, че две години ползва отпуск по майчинство, от който първите дванадесет месеца са платени на 90% от заплатата. „За по-нататък не знам, защото винаги съм ползвала само това време. Мисля си, че тези социални придобивки, които имаме, като ясли и детски градини, също са истинско богатство и винаги съм се възползвала от него“.
Каквито и искания да отправяме към държава и институции за възпитанието на подрастващите, то си остава първа грижа на семейството.
Двамата родители са убедени какво е нужно да получат трите им деца. „Като семейство искаме да дадем най-доброто възпитание и добрия пример на родители и граждани – заявява Людмила. – На първо място да създадем от нашите деца добри хора, добри християни и добри граждани, отговорни към себе си и околните“. Към тези ценности прибавя и качествено образование, което да им помогне освен за професионалната кариера, но и за изграждането им като личности. За майката е важно възпитание и образование да бъдат в хармония, в тази спойка вижда пътя за изграждане на пълноценни хора. Но има и една съществена опора в семейството на Людмила и Крум и тя е неизменна: „Семейството е водещо по отношение на религията, на вярата – убедена е майката. – Щастлива съм, че моята баба ми даде солидно християнско възпитание и наученото от нея, което ми помага през годините, го предавам на моите синове“. Крум не скрива: „Любима предава това не само на синовете ни, но и на съпруга й, защото моето семейство не бяха вярващи, не са ме водили на църква“. Любима и Крум не спазват стриктно християнските канони, но след седемгодишна възраст големият Йоан пости, взима причастие и се изповяда. Когато в дните на въздържание посещава училище, децата и някои от учителите с недоумение го разпитват защо, какво се прави и той им обяснява. Но определено не среща подкрепа, изтъква Любима – защото му се казва, че не трябва да се лишава от храни в тази възраст. Според мен един кратък пост не би се отразил на здравословното състояние на детето“.
Смисълът на тези ми срещи с многодетни семейства е да търсим най-верните отговори и решения на демографската криза в България, дали трябва да вярваме на апокалиптичните заклинания, че българската нация изчезва, или като разумни и отговорни родолюбци да видим благотворния изход? Досега, всъщност, говорим за това, но да обогатим темата и с последиците от бурната емиграция на сънародници в чужбина, което е естествено като членове на европейското семейства и на общия отбранителен съюз с развитите държави. Любима смята, че много българи избират да живеят в чужбина заради социално-икономическите проблеми в нашата страна, които все още оказват неблагоприятното си влияние. „Ние имаме много връстници, които са се установили в чужбина, там раждат децата си, там създават своите семейства. Сред тях има немалко многодетни семейства. Би било добре да се работи за връщането на тези хора в родината, те вече са утвърдени и могат да допринесат за България както в сферата на своята професия, така и да отгледат децата си като български граждани. Получава се така, че техните деца са българи, но не усещат България като своя родина“. Крум продължава мислите на съпругата: „Самият аз три години съм живял в Испания, всъщност ние с Любима се запознахме там, но се завърнахме в България. Има стара поговорка: „Камъкът си тежи на мястото“.
„Често ни питат кога ще живеем, не пропуска и този въпрос Любима. Отговаряме, че живеем с децата си, пътуваме, спортуваме, споделяме всеки миг, а всеки миг с децата ни е вълшебство. Децата не пречат на живота, те го правят още по-красив“.
Дали Любима Христова и Крум Крумов все пак ще спрат до трите си синове или семейството ще продължи да нараства? Таткото има солидно мнение: „Споменах, че сме с достатъчно големи сърца, така че винаги има място за още едно дете. В този дух е и признанието на майката: „В нашата къща, на нашата маса и в нашите души винаги има място за още един. Ако е рекъл Господ, ние сме насреща“.
Двамата насърчават и други да последват стъпките им. Крум се обръща към тях: „Ще им кажа, че изобщо не е страшно да имат повече рожби. И както се гледат две, така се гледат и три деца. Смeло да дeйстват и много- много да не се замислят“. С присъщата си емоционалност на жена Любима уточнява: „Всичко може да се постигне, всичко е преодолимо и да не забравят, че те са държавата. Всеки един от нас е държавата и искаме ли нещо да променим, то е в нашите ръце.
С оптимизма на Любима и Крум естествено се налага въпросът дали желаят възможната четвърта рожба отново да е момче, за да й дадат и името на евангелиста Матей. Нямат претенции, но когато подхвърлям на Любима, че не звучи зле и името Мария-Магделена, тя тънко се усмихва… После проговаря: „Бих желала след Рождество Христово и в навечерието на Нова година да поздравя младите български семейства и им пожелая с вяра и убеденост да раждат повече деца, за да работим за по-доброто ни бъдеще!!“
ВЛАДО КАПЕРСКИ
На Дуранкулак с кемпер
Йоан и Лука към поредното си пътешествие осъществяват мечтата на родителите си да им показват красотите на света 
Любима и Крум с първата си рожба Йоан
Йоан и Лука в женското роднинско царство
На рождественските празници в пълен състав – родителите Любима и Крум с момчетата Йоан, Лука и най-малкия Марко
Татко Крум с двамата батковци на площад „Сан Марко” във Венеция с непоявилия се още Марко
На хижа „Македония” с Йоан и Лука
