Mona е на 20 години и се занимава с музика от 8-годишна. Първоначално започва да ходи на уроци по народно пеене, а година по-късно започва и с курсове по пиано. Участвала е в множество фолклори конкурси и винаги печели големите награди. Тя завоюва първи места, специални награди и статуетки, също както и записи в БНР
(през 2017 година). През 2020 година, когато е все още на 15 години, тя става част от хор ,,Ваня Монева” с диригент Ваня Монева и се превръща в най-младия изпълнител в историята на хора. Mona е лауреат на фондация „Димитър Бербатов“ и два пъти годишен стипендиант към Министерството на културата. Mona дебютира на българската музикална сцена през август 2021 година с песента „Галени“. Тя получава златен бутон от Катето Евро в предаването „България търси талант“ през 2022 година и е един от най-обичаните и запомнящите се участници в шоуто.
„Искам младите хора да обичат фолклора толкова, колкото и аз го обичам”. Това е мечтата на 17-годишната Симона Петрова-Mona – певица, музикант, при това със специално отношение към модния дизайн…. или както тя самата се определя тогава – човек на изкуството.
Българската фолклорна песен си проправя път към сърцето на Симона, когато тя е съвсем малка, и остава там завинаги. Днес певицата вече е част от прочутия народен хор „Ваня Монева“, чиято музика може да се чуе както на големи международни сцени, така и в саундтрака на продукции като филма „Соло: Историята на Междузвездни войни“ и сериала „Тъмните му материи“ на HBO.
Mona е приета в състава, когато е само на 15, и това я превръща в най-младия изпълнител в историята му досега. Талантът й е безспорен, а доказателството за него са множеството отличия, които получава на фолклорни конкурси. През лятото на 2021 г. обаче причината за ентусиазма й е друга – появата на първия й сингъл.
„Галени“, както се казва парчето, е модерна обработка на автентичната родопска песен „Галени га се не зьомат“. С нея Mona започва постигането на една от мисиите в живота си – да популяризира българската народна музика.
Това е и поводът да се чуем в един динамичен и изпълнен с младежки оптимизъм разговор – само за няколко дни „Галени“ събра хиляди гледания в YouTube, а Mona не спира да получава поздравления и окуражаващи съобщения от слушатели. Неслучайно когато говори за осъществяването на целите си, в гласа й се долавя цяла лавина категоричност, оставяща те с усещането, че няма какво да спре младата музикантка.
Но защо едно момиче е запленено до лудост от българския фолклор и какво я кара да иска да предаде тази любов на останалите?
Mona е родом от Кюстендил. Учи в Природо-математическа гимназия, където проявява талант и в компютърните науки. Но любовта й към изкуствата – и по-точно към българския фолклор – се появява много по-рано. Спомня си как още като съвсем малка стои в двора на село, а нейната прабаба често й пее народни песни.
„Радвах се на нейния глас и смятам, че нося частица от него в себе си. Той наподобяваше този на Надка Караджова, която ми е най-любимата народна певица. Обичам да изпълнявам песни от нейния репертоар“, споделя Mona.
На осем младата певица започва да се занимава по-сериозно с народна музика, а на девет – да свири на пиано. Междувременно рисува и обича да претворява обикновени неща, за да ги превръща в нещо уникално. Всички тези занимания предполагат малко време за игри навън, поради което детството на Mona не е като на другите деца. В гласа й обаче не се долавя никакво съжаление, защото всяко от заниманията й се превръща в нейна страст.
Такива са и репетициите в хор „Ваня Монева“, известен доскоро като „Космически гласове“, а сега носещ името на диригента си. Там Mona придобива съвсем друг опит – все пак колективното изкуство изисква особено внимание, не е като да се качиш сам на сцената и всичко да е единствено в твоите ръце.
„Мога да го разгранича по едно главно нещо – когато пееш сам, знаеш, че ако оплескаш нещата, ти си си го направил, докато отговорността в хора е друга. Емоцията за мен обаче е една и съща, защото когато пея, усещам, че излъчвам някакви вибрации, които са неописуеми“, споделя младата певица.
Един ден, докато двамата с баща й пътуват с колата към репетиция на хора, се появява и идеята за самостоятелна песен. Тъй като тогава преживява любовна раздяла, Mona бързо се спира на песента „Галени га се не зьомат“.
„В песента се говори за несподелената любов, за тъгата, за болката. Тогава текста го свързвах с моите емоции и това ме вдъхнови да я направя“, споделя певицата.
Избира да работи с композитора Петър Алексиев, на когато се доверява напълно, като иска звученето на „Галени“ да бъде модерно, да те накара да станеш от стола и да затанцуваш. Така Mona смята, че може да достигне по-лесно до връстниците си и да ги запали по фолклорната песен.
„Младото поколение днес слуша много некачествена музика. Казах си, че трябва да се направи нещо, и реших да се опитам да вкарам народната музика в съзнанието им. Според мен тя възпитава, дава ни сведения за миналото, а всеки човек трябва да уважава културата си“, обяснява Mona.
По отношение на музикалното изкуство Mona звучи толкова категорична, че човек не би си представил да се занимава с нещо друго. Но интересите й не могат да бъдат поставени в рамка, защото преди всичко самата тя се определя като творец.
Новата песен на Mona „Жива“ показва една по-нежна, по-неподправена и уязвима страна на младата певица, защото в нея тя разкрива своите духовни търсения, трудности и неравности по пътя на музиката.
„Смело мога да кажа, че „Жива“ е музикален разказ за живота ми. Чувствам всяка една дума от текста в нея“, казва Mona пред „Телеграф” и признава, че това е песента, която е създавала най-лесно и бързо.
– Мона, представихте новата си песен „Жива”, какво се крие зад вдъхновението на този смел и откровен „музикален разказ”?
– „Жива” е моята изповед. Винаги съм се борила за правдата. Осъзнах, че твърде дълго съм се опитвала да помагам на другите хора, а резултатите от това понякога нараняваха мен самата. Живеех в свят, изпълнен с идеализиране на образи, съобразяване и вечно примиряване с моите чувства. В един момент реших, че е време да изразя това, което наистина усещам. Не е страшно да споделиш за болката си. В „Жива” изпях истината и благодарение на тази песен успях да манифестирам хубави неща в живота ми. Вече знам, че когато пребориш един страх, се ражда нова любов.
– Посвещавате проекта на една от най-важните фигури в живота на всеки човек – майката. Каква е ролята на родителите Ви по пътя на мечтите?
– Аз съм невероятна късметлийка, защото имам подкрепата на моето семейство. Всяко едно дете има крила, просто трябва да има възможност да ги разпери. А моите родители са от тези хора, които полетяха с мен в света на мечтите. Те са и моите най-добри приятели и са информирани за всичко, което се случва с живота ми. Мама е моят пример за жената чудо. Тя ме вдъхновява всеки ден и ми помага да изградя образа на дамата в мен.
– Споделяте, че това е и Вашето ново начало, защо?
– „Жива” даде старт на моето ново начало, без изобщо да беше планирано такова. Процесът се случи по съвсем естествен начин. Оказа се, че когато започнеш да изразяваш истинските си чувства и мисли, творчеството придобива различен вид. Вид, който първоначално малко ме шокира, но пък ми хареса. Истинско е това, което извира от сърцето. А Мона вече не се притеснява да говори за реалните неща от живота. Това е новото начало на смелата Мона.
– Вярата и любовта като движеща сила, надеждата, силата, непримиримият дух… Посоките в текста са много и различни, има ли действителна случка, която провокира палитрата от чувства?
– Дори не една случка, а целия ми живот до момента. Минала съм през много и различни трудности за крехката ми възраст. Много пъти съм падала, но винаги ставах и след това се чувствах по-силна отпреди. Още от дете нося в себе си революционерски дух. И реших, че искам да бъда революционер в моя собствен живот. Желанието за промяна и победа над вътрешните страхове провокираха създаването на новата ми песен.
– Каква е историята на Мона преди „Жива” и какво се надявате да се случи след нея?
– Историята преди си беше историята на Симона. Тя носеше в себе си артиста Мона, но не знаеше как да го изкара на показ. Не знаеше как да се изрази, страхуваше се от вътрешния си глас. Това, че хората ме наричаха Мона или че някъде изписваха името ми като Мона, не ми помагаше да я усетя. В създаването на “Жива“ се прероди Мона. И знам, че сега в душата ми живее един творец, който вече умее да използва силата си и е безстрашен. Пожелавам си този творец винаги да живее в душата ми.
– Реализирахте първия си самостоятелен концерт, какво остави у Вас вихрушката от срещи и емоции?
– Предложението за първия ми самостоятелен концерт дойде при мен, когато никак не се чувствах подготвена. Тогава все още нямах цялостна визия за това как искам да изглежда моето музикално бъдеще. Създаването на „Жива” ми помогна много и започнах да гледам на творчеството ми като нещо, което искам да остави следа в света. А не просто музика, която е актуална точно в този момент. И когато стигнах до този извод, разбрах, че най-актуалната музика е тази, която извира от душата ти. Това ме вдъхнови и за концерта, който направих под формата на една голяма изповед. Разказвах истории за живота ми, които никога не са чувани. И най-важното за мен – усетих, че има хора, които ценят това, което правя. Усетих, че силата е с мен и няма какво да ме спре. В момента се готвим и за следващия ми концерт, който ще бъде на 4 декември тази година, в столичен клуб.
– Усмихвате се, носите пъстри дрехи… Кое обаче провокира мрачната страна на един артист, неговия гняв и тъга. Срещу какво се бунтувате?
– Вече съм изпълнена само с положителни мисли, вяра и надежда. Преди усещах, че твърде много се вкарвам в „мрачните” състояния, и това ми пречеше да продължа напред. За мен една от най-силните емоции, която може да те вкара в тези състояния, е разочарованието. Осъзнах, че съм имала прекалено големи очаквания и това е било предпоставка за разочарование. Научих се да не очаквам нищо от никого, само от себе си. Сега приемам „цветността” на всеки един човек и съм напълно окей с това. Бунтът в душата ми се изразява в това, че постоянно искам добрата страна на нещата да побеждава лошата. И няма да спра да се боря за това. Смело превръщам всеки страх в нова любов и съм сигурна, че един ден ще стана истинска кралица на емоциите ми.
– Имате ли човек до себе си? Какво може да провокира любовта Ви?
– Все още не съм открила тази любов. Аз съм многопластов човек. Имам много интереси. Не е много лесно да открия човек, подобен на мен. Но пък съм с отворени обятия и бих дала възможност на нова любов.
– Какво правите в свободното си време, извън света на мелодиите? Кои са Вашите хобита?
– Сега съм студентка в Нов български университет и уча две специалности. Създавам музика. Ходя на репетиции и участия. Опитвам се да бъда добър и пълноценен човек, но свободното време, което ми остава, е вечер след 22,30. В края на деня съм толкова изтощена, но и заредена с положителни емоции заради това, което ме очаква на следващия ден. За момента нямам достатъчно време за допълнителни дейности, но пък когато свикна с рутината, със сигурност ще измисля нещо ново!
– Веган сте. Лесно ли се справяте с кулинарните предизвикателства?
– Обичам да готвя. Това ме отпуска, но живея сама и постоянно тичам напред-назад. Често се случва да нямам време да готвя и може би заради това толкова много обичам да имам гости. Когато дойдат приятели вкъщи, приготвям голяма веган вечеря. По тяхно желание. Според мен това е нещо ново и различно за тях и ми казват, че така навлизат в моя свят още по-сериозно. Вече съм специалист във веганската кухня и няма ястие, което да ми се опре.
– Семейна вечеря или парти с приятели – от кой вид сте?
– Определено съм от хората тип “семейна вечеря“. Ценя свободното си време и искам да го прекарвам пълноценно.
– Посетихте последното издание на „Евровизия”, разкажете ни за преживяването.
– Каквото и да кажа за това мое приключение, ще бъде малко и чувствам речника си беден, когато говоря за „Евровизия“. През месец май станах свидетел на това огромно музикално събитие и не просто бях свидетел, а го преживях. Видях артисти, които използват най-силните си страни по най-добрия начин. Дадох си сметка, че са посветили живота си на тези три минути, които имат, докато са на сцената. Жертвали са много от личното си време, много ресурси и усилия. И не само артистите, но и целият им екип. Благодарение на тези ми прозрения успях и аз самата да си дам сметка коя е моята най-силна черта и какъв невероятен екип имам зад себе си. Мога само да кажа: ,,Смело напред, към върха!”.
– Идват едни от най-светлите християнски празници, имате ли план?
– В момента силно си мечтая Коледа да дойде по-бързо. Винаги се събираме в къщата на баба и дядо. Цялото семейство. Тези светли празници ни обединяват и всички се връщаме към корените. Независимо от това къде точно по света се намираме.
– За финал – ако трябва да се опишете с една дума, коя би била тя?
– Колкото и преувеличено да звучи, в момента бих се описала като жива. Жива не в смисъла на това просто да съществуваш, а жива, защото усещам и осъзнавам абсолютно всичко, което ми се случва. Сетивата ми помнят старото, но са готови и отворени да приемат новото. Наслаждавам се на всеки един момент и го романтизирам. А това ми дава сила, с която да продължавам напред.
