„Много повече практически и междупредметни задачи ще има още от тази година на изпитите за национално външно оценяване на учениците, които завършват 10 клас. От следващата учебна година за първи път подобен формат изпит ще се проведе и за децата от 4 клас. Учениците, които в момента са в 5 клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на изцяло нов формат за изпита след 7 клас през 2025/2026 г. Това обяви министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков вчера на брифинг в МОН, на който бяха представени мерки за промени в училищното образование.
„Знаем колко важен е изпитът след седми клас. Затова искаме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне децата да бъдат ефективно подготвени за новия формат“, подчерта министър Цоков.
Той акцентира и върху мерките, които се взимат, за да се променят учебните програми и да се изработи визия за изцяло нови, за да може образованието да подготвя хора с компетентности и умения за живота.
Във връзка с предстоящите промени репортер на „Струма“ потърси за коментар директора на благоевградското 7 СУ д-р Лилия Стоянова, която е член на управителния съвет на Съюза на работодателите в системата на народната просвета.
„Новите външни оценявания всъщност не са нови, защото вече от няколко години се говори за интегрирани учебни програми и за това, че изпитните формати не бива да се ориентират само към българския език, литературата и към математиката. Така се обезценяват другите учебни дисциплини. Това е една промяна, която е подготвяна дълги години. За мен готвените промени са за добро“, посочи д-р Стоянова.
Предвижда се да бъдат въведени входни равнища за учениците, завършващи 8 клас и започващи 9 клас, по математика и природни науки. Ще се търси установяване уменията на учениците за живота и решаване на проблемите, а не само възпроизвеждане на знания.
На въпроса необходимо ли е такова входно ниво за 9 клас, д-р Стоянова акцентира: „Всички входни нива са показател за това колко много са забравили учениците през лятото“.
Големият въпрос е как точно ще бъдат направени тези входни нива и какво ще измерват. По този повод директорът на 7 СУ припомни, че осмокласниците от паралелките с интензивно изучаване на чужд език всъщност учат само няколко предмета, сред които математика, БЕЛ, първият чужд език, информационни технологии, ФВС… При тях ще има „дупка“ в географията, историята, химията и физиката по простата причина, че тези предмети не се изучават в 8 клас, а са заложени от 9-и.
Друга новина, съобщена от министър Цоков, е, че ще се разработи визия за по-рамкови учебни програми, ориентирани към компетентностите.
За това говори и зам. министърът на образованието Мариета Георгиева, която присъства на работното съвещание, проведено в началото на учебната година между директорите на училищата от областта и експерти от РУО начело с началника Ивайло Златанов. Тогава зам. министър Георгиева разясни, че чрез рамковите програми ще се даде повече свобода на учителите и ще се върви в посока от учене от учебник към учене с очаквани резултати и умения.
Коментирайки тази тема, д-р Стоянова се опита да обясни иначе сложната материя по достъпен начин. Тя посочи, че идеята е един вид да се унифицира образованието в целия Европейски съюз.
„Става въпрос за т.нар. Европейска квалификационна рамка, по която е направена и нашата Национална квалификационна рамка, за да може да следваме европейските стандарти. Именно заради това се унифицират програмите”, обясни директорът на 7 СУ и допълни, че една от идеите е да се намали обемът на материала и да не се учат излишни неща /фактология/.
По време на вчерашния брифинг бе съобщено и че екипът на МОН вече е готов с разработването на визия за стандарт за качеството в училищното и предучилищното образование. Подобен нормативен документ е трябвало да бъде разработен с приетите законови промени през 2016 г., но досега са липсвали действия в тази посока.
„За пет месеца и половина успяхме да създадем концепция, която ще обсъдим в детайли със социалните партньори, работодателите и заетите в системата, за да предложим за обществено обсъждане и конкретните нормативни текстове“, каза министърът.
Според стандарта качествено образование означава приобщаващо и насърчаване на възможностите за учене през целия живот за всички деца и ученици. Придобитите знания и развитите отношения, нагласи и умения следва да допринасят за успешното личностно и професионално развитие на учениците. Качеството в образованието е постигане на разумен баланс между осигуряване на благополучието на децата и учениците и развиването на техните компетентности. Министър Цоков допълни, че се предвижда този стандарт да има подкрепяща роля и да насърчава образователните институции сами да правят самооценка на силните и слабите си страни и да планират мерки на тази основа. По думите му това е една от най-дълго отлаганите и нужни промени на нашата образователна система.
С помощта на експерти от МОН, учители, директори, социални партньори, бизнес и граждански организации са определени показателите за качество в 4 направления: преподаване, управление на институцията, взаимодействие с общността и резултати на учениците и училището.
Проф. Цоков отбеляза, че когато се говори за качество, то трябва да се измерва според спецификата на отделната институция. Затова училищата и детските градини ще могат да се фокусират върху онези области, които в най-голяма степен ще им помогнат да напредват, като се самооценяват. Към системата като цяло обаче ще бъдат зададени минимални очаквания: за обхват, осигуряване на безопасна среда, индивидуализиран подход при обучението и решения, базирани на данни.
„Целта ни е механизмът да започне да действа през 2025-2026 година за всички институции. Планираме той да се изпробва първо чрез национална програма през 2024-2025, за да се усъвършенства, ако трябва, а ще бъде въведен през 2025/26 учебна година“, разясни проф. Цоков.
Самата д-р Стоянова е част от екипа специалисти, разработили новия стандарт. Тя е „в час” с всички готвени промени, затова още в началото на разговора уточни, че всяка една от промените би следвало да е обект на отделен коментар и разглеждане. Що са касае до новия стандарт, директорът на 7 СУ разясни, че наредбата за качеството е под формата на едно голямо ISO, тоест стандарти, които са международни и са резултат от дългогодишен анализ на добрите практики в дадена сфера.
„Това е все едно да се сертифицира образователната институция по ISO“, каза д-р Стоянова.
Във връзка с така важния компететностен подход и интегрираните учебни предмети д-р Стоянова сподели, че въпросът е бил обсъждан на управителен съвет на Съюза на работодателите в системата на народната просвета, на който е присъствал и министърът на образованието.
„Аз дадох пример с нашия учебен предмет „СТЕМ интеграция“. Тоест интегрираните предмети ги има, те са възможни и се случват в българското училище. Децата усвоят знания на практика, а не просто да наизустяват теория“, заключи директорът на 7 СУ.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
