Морето при социализма: за българи и за кучета – забранено

Незабравими спомени – топла бира, един нож за цялата маса, мъртвопияни скандинавци и купон

„Абе мене никой не ме е прецакаал досега, той ще ме цака с топла бира“, тази реплика на белотаджията Антон Радичев към Велко Кънев във филма „Оркестър без име“ е вечна и будеща носталгия винаги. Топлата бира беше толкова популярно явление у нас, че дори бе обезсмъртена в култовия кино хит.

Мястото, където тази реплика е произнесена, естествено, е на Българското Черноморие. Нямаше друго място, където споменатото явление да бъде срещано толкова повсеместно. Хладилникът се е развалил, бирата е докарана току-що, персоналът е зает с обслужване и няма време да изстудява бутилките… Всичко това бе използвано като оправдание за липсата на студена бира.

Топлата бира дотолкова бе част от всекидневието по морските курорти, че сред най-редовните въпроси на клиентите в ресторантите беше: „Имате ли студена бира?“.

Но това, разбира се, е само един щрих от картината по българските курорти във времето на социализма, пише clubz.bg.

„Ние ще видим ръката на възмездието, написала върху един картон, закачен на алеята зад казиното „За българи и за кучета – забранено“, пише Георги Марков в своите „Задочни репортажи за България“.

Убитият през 1978 г. писател дисидент е посветил няколко глави на туризма у нас в онези години и на унижението, което българинът търпи само защото е дръзнал да почива в собствената си родина (не че можеше да отиде на море в чужбина освен в СССР).

Курортите ни се бяха превърнали в рай за шведски безработни, служители от австрийската чистота, работници в консервни фабрики във ФРГ, нидерландски стругари и др. Но в името на валутата (най-вече долара и западногерманската марка) те бяха почитани у нас като царе или поне роднини на Круп или Филипс. Докато българи с по два доктората само подсмърчаха при вида на далеч по-необразованите си събратя от човешкия род, имали късмета да се родят и израснат на Запад и да дойдат в социалистическа България. При това, без да искат разрешение нито от МВР в западната си родина, нито от партийното бюро по месторабота.

Едва ли има българин, който днес да е на 50 години или повече и който да не е бил подложен на унижение в родните курорти. Историите са милиони – в буквалния смисъл на думата. Ако някой тръгне да пише книга с истории на потърпевши от „Балкантурист“ българи, „Илиада“ би била детско книжле в сравнение с нея.

АДЪТ

Тук няма да говорим за почивките на къмпинги или веселите младежки компании, където в стая за 4-ма души се тъпчат поне десетина. Там бяха важни компанията и купонът. Ядете по капанчета, а всяка вечер разпивате на плажа с купен от магазина алкохол под звуците на китари или касетофон.

Ще се опитаме да опишем организираната почивка на хора на възраст 30+, с висше образование, семейства и деца, без връзки, които да осигурят някакви луксове.

Вие сте средностатистически български гражданин, служител в държавно предприятие. Успели сте да се сдобиете с карта за почивка на море във ведомствена станция или скромен хотел, сключил договор с вашето предприятие.

С нетърпение очаквате заветния отпуск. Не спите от вълнение и от жега. Но най-накрая вълшебният ден идва. Натоварвате се цялото семейство на колата и потегляте към морето. Пътуването трае 6-7 часа поради липсата на магистрала (до 1989 г. „Тракия“ стигаше само до Пловдив).

Пристигате привечер, сдъвкани от каране, умора и от жега. Колата ви е „Лада“ или „Москвич“ и, съвсем естествено, няма климатик. Затова сте пътували с отворени прозорци, в резултат на което съпругата ви и/или детето ви са настинали и кихат. Колкото повече приближавате морето, толкова повече се усилва женското мърморене, че почивката е отишла на кино заради настинката.

Все още не подозирате колко права ще се окаже жена ви. Но по съвсем други причини.

„Съжаляваме, другари, но се налага да ви преместим. Дойдоха чужденци от фирмата, която докара оборудване на завода, и разбирате – няма как да не ги настаним“, чувате от портиера на станцията или хотела.

Освен че киха, детето иска да гледа криминалния филм от рубриката „Студио Х“. Допълнителна екстра – телевизорът във фоайето не работи, тъй като нещо в него е изгоряло, частта я няма в момента в цяла България и май дори в СССР е привършила и се чака да бъде произведена нова партида.

ДОБРЕ ДОШЛИ НА ПОЧИВКА!

Ако сте късметлия с резервация в хотел, ще ви преместят в друг, още по-мизерен хотел. Но не сте. И ви местят в станция, където според администратора ще бъде само малко по-тясно, но нищо повече.

Детето плаче отчаяно, че няма да успее да гледа криминалния филм. Успокоявате го, че на другия ден ще види на плажа звезди от „Невидимият прицел“ и „Комисарят Молдован“. Само преди два дни тук е бил чехословашкият майор Земан – онзи с 30-те случая¹.

Мърморенето на съпругата ви се усилва с всяка минута. Но тя е предвидлива и е направила сандвичи за из път. Точно сега те ще свършат работа. Докато ви преместят, докато се регистрирате, докато пренесете багажа…

Пък и вечерята ви в столовата на станцията е дадена на чужденците. За сметка на това в станцията, в която ви местят, изобщо не са ви предвидили за вечеря – не само за първата вечер, а за цялата почивка. Това обаче ще разберете по-късно.

Преместените от един в друг хотел късметлии ще обитават стая на шестия етаж. Но и двата асансьора не работят. И за тях в момента няма налични резервни части в цяла България.

Но поне тук имате късмета, че ако катерите стълби с багажа, ще е най-много един етаж. Както се и случва.

Но преди това задължително висите близо час във фоайето, тъй като на рецепцията няма никого. Никой не знае къде е отишла другарката, както наричат администраторката.

Все пак тя се появява по някое време и с досада хвърля ключа от стаята ви. На 2-3 курса пренасяте багажа и се настанявате. Не е толкова зле стаята. Георгиеви са почивали при много по-лоши условия и са ги лазили хлебарки, припомня съпругата ви.

Столовата е затворена. Вечерята ви не се пази, защото, както вече стана дума, изобщо не сте предвидени да се храните там – нищо че сте си платили предварително и тази услуга влиза в картата за почивка. Когато са ви местили, са забравили да ви заявят за хранене. Все пак ви обещават на сутринта да оправят въпроса. Другарката лично поема ангажимента да се обади на другаря Петров – очевидно важна клечка.

Залъгали глада със сандвичите, се готвите да спите. Но преди това искате да се изкъпете. От душа обаче тече само студена вода. Кранът за топлата е развален. Другарката от рецепцията с досада ви обещава да го оправят утре, сега няма кого да намери.

Банята се наводнява, тъй като каналът за оттичане е запушен. Оказва се, че вода е проникнала и в спалнята. Съпругата ви отказва да се къпе, тъй като ще настине още повече, и забранява на детето да прави същото.

Жегата е изпепеляваща и, съвсем естествено, тръгвате да отваряте прозореца. Да, ама не. Дръжката я няма. И оставате запечатан като в консерва, но все пак с изглед навън.

Опитвате се да заспите с мисълта, че Георгиеви са прекарали още по-зле. Но само се опитвате. Явно една от централните алеи на курорта минава покрай вас. Чуват се крясъци на най-различни езици, после група пияни младежи демонстрира певческите си способности. Условията за алкохолен туризъм за шведските безработни са идеални. Пиенето е толкова евтино, че скандинавските гости дори не могат да си похарчат месечните социални помощи.

Крясъците стихват около 5 часа сутринта. Тогава и най-издръжливите на алкохол северняци сдават багажа. Успявате да поспите 2-3 часа.

Сутринта започва с приятна изненада. Грешката е оправена и ви известяват, че ще се храните в столовата на новото място. Следва нова изненада – буците със сирене, маслото и по една лъжичка конфитюр са сипани в една обща чиния. За цялата маса има само един нож. Обясняват ви, че почиващите крадели приборите и затова са прибегнали до тази мярка. И на обяд, и на вечеря ножът пак ще е само един. Но поне за всекиго ще има отделни чинии. Така ще продължи до самия край на почивката.

Иде и най-прекрасният миг – потапянето в божествените води на морето. То е топло като чай, водата е кристално чиста. Нищо че съпругата ви решава да стои на пясъка, тъй като е настинала. С много рев детето я умилостивява и го пуска да плува с вас. Какво му трябва повече на човек?

Нова приятна изненада – по обед заварвате прозореца в стаята ви с дръжка. До края на почивката през него вечерта в стаята ще нахлува морски въздух.

Е, за запушения канал в банята ще почакате още 3-4 дни. Единият обслужващи района водопроводчик се е разболял, а другият е в отпуск (болният всъщност се е напил и си е навехнал крака при падане, казват злите езици).

Нещата изглеждат поносими, особено в сравнение с преживяното от Георгиеви.

ВЕЧЕРЯ В РЕСТОРАНТА – АД НА КВАДРАТ

Все пак искате поне веднъж по време на почивката да идете на ресторант, да опитате риба, миди, раци. Запазвате си място в един от ресторантите, който сте забелязали още преди няколко дни и който ви се е сторил приличен. Дори сте си избрали маса.

Да, ама не. При влизането вечерта установявате, че масата ви е заета от група високи руси мъже и жени, които говорят на висок глас и, по всичко личи, са вече доста напред с алкохола. След 2-3 водки за отскок са преминали на ракия.

А на вас ви обясняват, че чужденците са с предимство. Пък вие идете ей на оная маса, точно до оркестъра.

Миди, разбира се, няма. От рибата е останала някаква цаца, обаче ще трябва да изчакате, тъй като капацитетът на уредите за готвене е малък, а клиентите са повече от обикновено. В този момент виждате покрай вас да минава келнер, носещ бутилки бира „Радебергер“ – най-луксозната по нашето Черноморие. Съгласявате се с всичко, само и само да опитате бирата, която в София е почти непозната.

Тя обаче се оказва не просто топла, а направо вряла. Хладилникът, както винаги, не работи.

В това време северняшката компания вдига градусите на максимална степен в резултат на поетите количества твърд алкохол. Разбира се, всички сервитьори се стичат да се оправят с тях и просто забравят за вас. Докато обслужващият персонал използва целия си оскъден речников запас от немски и английски изрази да обясни на скандинавците, че качването на масата е забранено, чакате чинно да ви донесат рибата и поне малко изстудена бира.

Всуе! Оказва се, че келнерът по погрешка е объркал поръчките и ви носят претоплени кебапчета с ледено студени пържени картофи.

За сметка на това на масата на скандинавците, най-буйните от които са кандисали да слязат от нея, се изсипва рогът на изобилието. След като най-накрая се осмелявате да направите забележка, ви се отговаря, че чужденците са с абсолютно предимство, тъй като, нали разбирате, носят толкова необходима за народната република валута.

Като за капак започва да свири оркестърът. Музикантите изглеждат порядъчно подпийнали. Сякаш слон им е стъпил на ушите. Актуалните в момента „хитове“ гърмят точно до вашите уши. Те се изпълняват по …найсет пъти, защото са поръчани от компанията на Пешо, който празнува нещо си.

Лампите започват да примигват. Това е знак, че трябва да си плащате сметките и да си ходите. След малко по уредбата зазвучава: „Нееее, не ми се прибиииирааааа“. Това е „Песента на щурците“ в изпълнение на Роксана Белева, с която персоналът пъдеше клиентите.

Само че на вас ви се прибира. Дотолкова ви е опротивяло всичко, че искате и почивката да свърши час по-скоро. На излизане едва не се пребивате, след като сте се спънали в хъркащ пред входа член на добре познатата ви вече северняшка компания. Допълнителна екстра може да се окаже подхлъзване върху това, което той е повърнал около себе си.

По пътя към станцията се препъвате в още поне двама-трима от оная маса. Те са били малко по-издръжливи – извървели са по няколко метра в повече, но също са изпопадали по пътя.

Но ако това направите вие, ще ви арестува милицията. Ще ви спретнат глоба, може и да ви осъдят на 15 дни да чукате някъде тухли за дребно хулиганство. След което да изпратят писмо до работата ви. Което да доведе до заклеймяване на събрание.

Чужденецът – дори да е най-впиянченият скот, е цар. Важното е, че носи валута на народната република. А вас дори са ви изгонили от станцията, за почивката в която сте платили с честно заработените пари.

И все пак не е най-лошото. Успокоява ви мисълта, че почивката ви е била направо лукс в сравнение с тази на Георгиеви.

„Никой никъде не ме е унижавал като българин повече, отколкото тия типове тук, в България“. Тази реплика от „Задочни репортажи за България“ обобщава какво означава да си българин по родното Черноморие в онези години.

Това е тъжната страна на почивката на средностатистически семеен българин без връзки.

ВЕСЕЛБАТА

Разбира се, има и весела страна. Особено ако сте на 21-22 години, не сте семеен и сте готов на всичко, само и само да изкарате с хубава компания.

Забравили сте казармата, покорили сте и сте разбили несметен брой женски сърца в университета. Нищо че поне 90% от притежателките на тези сърца изобщо не подозират за вашето съществуване. Важното е другите да се възторгват от небивалиците, които плямпате на масата, след като компанията е вдигнала порядъчно градусите.

Купонът тече денонощно, всичко е страхотно. Е, понякога става някое сбиване с нахални „гларуси“. Става дума за местните свалячи, които са си помислили, че могат да закачат и момичетата от вашата компания. Татуировките още не са на мода и затова привличането или поне опитът за него става чрез бронзов загар и яки мускули. Плюс трогателни опити за говорене на литературен български и опити мекият източен изговор да не личи толкова.

Ако сте отблъснали успешно „гларусите“, на техен прицел попадат чужденките. В употреба влизат и научените през годините няколко чужди израза.

Независимо дали ще стане „заварката“, или не, в продължение на години „гларусите“ ще разказват за извършени и най-вече за несъществуващи свои подвизи. Ама никой не може да докаже, че не е така, понеже не е бил свидетел.

А вие заедно с компанията решавате една вечер да похапнете морски дарове в някой ресторант. Разликата не е кой знае колко голяма в сравнение с разказаното по-горе за средностатистическия семеен гражданин. Е, все пак на главата ви не са мрънкаща съпруга и подсмърчащо дете. Което значително облекчава битието ви.

ЛИЧЕН ОПИТ: ИМАШ СВЕТЛА КОСА, ПИЕШ СТУДЕНА БИРА

Но ако кожата и особено косата ви са по-светли и знаете чужди езици, можете да извадите огромен късмет и дори да ви сервират студена бира. Необходими са само бърза мисъл и светкавично влизане в ролята.

И така – малко личен опит в края на разказа, споделя Момчил Инджов.

Веднъж привечер се разхождах сам из Созопол, докато чаках събирането на компанията. Минах покрай „Балкантурист“ – ако си спомняте, беше на самия вход на стария град, от дясната страна. Вътре имаше две намръщени келнерки и едната, кой знае защо, реши да ме заговори. Но не на български, а на немски.

Забравих да кажа, че съм рус. А в онези години имах доста повече коса, отколкото сега.

„Ja, ja” /да, да/ – отговорих с една от малкото немски думи в речника си на въпроса, който изобщо не разбрах. Говоря руски, английски, испански, но не и немски.

„Bitte, mein Herr” /Заповядайте, господине/ – бяха следващите думи на една от сервитьорките, придружени с красноречив жест.

Не чаках втора покана и влязох вътре, където все още имаше свободни маси. След малко ме попитаха нещо – очевидно какво ще желая.

Съвсем спонтанно отговорих: Ein Bier bitte. (Една бира, моля).

Не можах да повярвам на очите си, когато бирата пристигна за някакви стотни от секундата. И като ми я отвориха, отвътре излезе познатият пушек. Беше едва ли не замразена.

И като ми се отвори една глътка – трябва да съм изпил поне 5 литра бира. Леденостудена, поднесена с десетки благопожелания на немски, които, естествено, не разбирах.

Известно е, че много от великите открития са станали съвсем случайно. И моя милост не е изключение. Да, това откритие наистина смятам за велико. Как иначе на мен, обикновения, прост българин, незачитан в собствената си родина, ще поднасят студена бира, като при това се разтапят от любезност?

Разбира се, приятелите ми не закъсняха да се възползват от това случайно, но велико откритие. Най-редовно компания в състав от 5-6 души влизахме в някое заведение, аз бях представян за германец, в резултат на което всички получаваха ледена бира, току-що изпечена скара и много подобни екстри. Само дето нямах дойче марки, за голямо разочарование на обслужващия персонал.

Ползата за мен беше, че обогатих с няколко думи и изрази немския си речник. Освен Bier научих също Pommes frites („пържени картофи“), Mit Käse oder ohne Käse? („Със или без сирене?“)… Напълно достатъчно, за да ми сервират ледена бира и току-що опържени картофи. И доста по-полезно от българо-немски изрази от рода на Zwei Gugutken spazieren po Keremiden.

А поговорката „Имаш крава, пиеш мляко“ се трансформира в „Имаш светла коса, пиеш студена бира“.