Строителството на АМ „Струма“ в района на Кресненското дефиле се отпушва. Това стана възможно, след като Националният съвет по биологично разнообразие към Министерство на околната среда и водите най-сетне прие целите за опазване в Кресненското дефиле. На заседанието, проведено на 13 октомври, са разгледани предложенията за специфични и подробни природозащитни цели на ниво защитена зона за защитена зона BG0000366 „Кресна-Илинденци” и защитена зона BG0002003 „Кресна“. Приемането на тези цели е единственият начин да се подсигури, че участъкът в района на Кресненското дефиле ще бъде изграден спрямо европейските стандарти и норми за опазване на околната среда.
Куриозното е, че тази процедура бе забавена две години, въпреки че методологията за тяхното определяне бе финансирана и одобрена от Европейската комисия през 2021 г. Вероятното обяснение е, че с тази методология реално се разрешаваше отблокирането на проекта за АМ „Струма” и премахваше нуждата от 15-километров тунел, за който зелените лобират от години. Въпросът не беше придвижен и през 7-месечното управление на министъра на МОСВ Борислав Сандов, който възложи на съветника си Андрей Ковачев да разработи нова методология. От Брюксел реагираха с остро писмо, в което се питаше каква е причина да се разработва нова методология, при положение че има одобрена. Накрая на 1 август екоминистърът Борислав Сандов спря изпълнението на проектите за строителството на АМ „Струма“ в участъка на Кресненското дефиле с мотива, че първо трябва да се решат екологичните проблеми, породени от строителството. Той се позоваваше на писмо от Европейската комисия, получено в България няколко дни преди това – на 27 юли, и твърдеше, че с него ЕК очаква от българското правителство нова оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) и оценка за съвместимост с „Натура 2000“, в които да се оценяват наново и равностойно всички алтернативи на избрания вариант. Става дума за т.нар. източен вариант, при който магистралата в района се разделя на две, като за платното в едната посока се използва съществуващият път, но рехабилитиран, а другото ще се изгради източно от дефилето.
Прочитът на Агенция „Пътна инфраструктура“, която бе получила същото писмо, беше различен. Според пътната агенция основното, което Брюксел иска от България, е определянето на специфичните консервационни цели за засегнатите от проекта защитени зони. След като целите бъдат определени и приети, следва да се ревизира оценката за съвместимост на проекта спрямо тях. Това би означавало, че от Брюксел не очакват нов ОВОС. Освен това според АПИ проблемът не е възникнал сега, а стои нерешен от две години. Тези цели не са били определени от МОСВ и това пречело на агенцията да направи допълнителен анализ, за да отговори на препоръките на ЕК по апликационните форми на проекта. От АПИ обжалваха решението на екоминистър Борислав Сандов за спиране на процедурите за строителството на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле във ВАС. Жалба подаде и Асоциацията на пострадалите при катастрофи с мотива, че всяко едно забавяне на строежа на магистралата ще струва човешки животи.
Процедурата бе отпушена от служебния кабинет и на последното си заседание Националният съвет по биологично разнообразие в МОСВ излезе с решение, с което се дава зелена светлина на строителството на АМ „Струма” през 16-км отсечка в района на Кресна. По този начин значително намалява и опасността България да върне на Брюксел 1.6 млрд. лв., с които е финансирана АМ „Струма” досега, и позволява тази отсечка, която е и част от международен коридор, да бъде завършена в най-бързи срокове. Слага се и край на лобирането за 15-километров тунел през най-сеизмичната зона в България. Ще се спести и депонирането на 10 млн. тона радиоактивни скали от прокопаването на тунела, категорични са експертите. Служебният екоминистър Росица Карамфилова предстои да одобри протокола от заседанието, след което щафетата отива в МРРБ. Двете министерства предстои да изготвят съвместно план за действие с графици и срокове за изпълнение.
За коментар по новата развръзка потърсихме кмета на Симитли Апостол Апостолов, тъй като по-голямата част от замразения за строителство участък в Кресненското дефиле попада в територията на общината. „Към момента са отчуждени земи до началото на Кресненското дефиле и в района до Ораново. На частните собственици са изплатени обезщетения, но повечето от земите са общински или държавен горски фонд. За останалата част от трасето има изработен само работен проект, който е в идейна фаза. Двете години забавяне на строителството може да ни струва загуба на средства. Ще бъде много трудно да се вместим в сроковете, освен ако не бъдат удължени“, заяви кметът на Симитли.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
