Който никога не е бил на море с голяма приятелска компания, го бройте социално ощетен. Или поне социално непълноценно реализиран. Изпитанието да прекараш единствените си в годината десетина ваканционни дни с точно определена конфигурация от човешки характери е нещо като тест за обществена поносимост, който всеки трябва да издържи.
Ако има мини модел на обществото и неговите социални закони, то това е класическата приятелска компания. Тази, с която традиционно си ходите на къмпинг през лятото, например. В нея, като в класическа драма, си има точно определени персонажи. И те съвпадат напълно с конкретен социален типаж.
Основната фигура в една компания винаги е нейният организатор.
Това е човекът, който успява да събере накуп всички щукнали идеи на групата, да извади от тях квинтесенцията, да създаде стройна организация и да ангажира всички по веригата за нейното реализиране. Той не жали време, за да информира за всякакви особености, да даде указания на по-разсеяните, да мотивира колебаещите се и да провери всички възможни варианти за издънки в създадения план.
Знае имената на най-добрите кръчми и разполага с достоверни разкази на очевидци, потърпевши или доволни за всяка услуга в района на почивката.
Това е най-полезният човек в компанията, защото без него всички мечти биха си останали само на маса. Организаторът прави списъци с необходими неща за носене, раздава задачи, опознава непознатите терени, прави кратка и ясна справка за намиращите се наоколо атракции.
Той е наясно с физическите, психическите и фактическите особености на членовете на групата и се грижи за мира и любовта между тях.
И най-добрият организатор е просто скучен администратор без следващото по важност лице във всяка компания – т.нар. нейна „душа“, или зевзекът на групата.
Той знае стотици вицове за всякакви ситуации, свири на китара и хармоника и вечно има нерешими любовни драми, в чието уталожване се включваме всички.
Винаги се намира кой да вози „душата на компанията“, да я нахрани, да й купи пиене и цигари, и да я измъкне от кофти ситуация.
В приятелската компания да не забравяме и един-двамата мърморковци.
Това са онези, които са наясно с всичко в тоя живот – от това как се пали огън и как се готви рибена чорба, до това кои са звездите в Млечния път и какъв точно е текстът на песенната класика от бригадирското движение „В село Бреница с вино карат воденица…“.
Мърморкото не търпи възражения, затова влиза в спор с всеки, който по някаква причина не е на неговото мнение.
На него всичко по време на почивката му пречи – пясъкът му е мокър, вятърът му е силен, вълните са му много, тоалетната хартия му е твърда, ментата му не е студена.
Факт е обаче, че въпреки ужасния си характер и константно недоволство, той си е част от общата компания и е неизменно с нея през годините. Дори и само за да могат останалите с досада да извъртат очи зад гърба му.
Специално място в компанията имат и спортните натури.
Най-често те са готови да помъкнат към морето всякакви уреди за активен брегови живот – колела, бордове, топки, тенис ракети, сърфове, кайтове, харпуни, плавници.
Ако пък не могат да се въоръжат с такива приспособления, задължително имат някъде в багажа по едно йога килимче, което да разпъват в ранни зори на морския пясък.
Спортните натури са в състояние да пренебрегнат възможността за отспиване в името на това да си наваксат обичайната делнична ленивост или пък да засилят ефекта от активния релакс. Те са мощен двигател на компанията, защото още в първите дни разучават всички пешеходни маршрути.
Докато колоездят, могат да снабдяват мързеливата част от групата с банички за закуска. През годините точно тези хора се превръщат в любимите на децата в компанията чичовци и лели, които могат да ги организират да играят волейбол на плажа или водна топка в морето, което си е чиста проба полезно аниматорство.
Единственият негатив е, че всички останали, отдали се на ядене, пиене, лежане и мързел, се чувстват три пъти по-нездрави в края на почивката, когато спортягите са затегнали мускулите и са покафенили тена, докато другите са отпуснали корема.
Няма да е пълна картината на компанията, ако не отдадем дължимото и на класическите романтички.
Те са онези момичета, които събират мидички и обли камъчета по брега и четат любовни романи на шезлонга или пред палатката. Водят дълги и безсмислено емоционални разговори около вечерната мента или скара на плажа и разполагат с набор стихове и умни цитати.
Романтичките или си идват влюбени на почивката, или там трайно си падат по някого. Това ги кара редовно да се оттеглят във вихъра на купона в най-тъмния ъгъл на плажа, ама така, че всички да ги забележат. Бавно присядат на скала, за да гледат морето, снимат залеза и изгрева, изписват сърца в пясъка и от време на време пускат по някоя невидима сълза за някоя и друга невъзможна любов или разочарование.
Романтичките могат да бъдат опасни за общия дух на компанията, ако са във връзка с някого. Защото и най-малката караница може да ги вдъхнови драматично да напуснат мястото на ваканцията под изумените погледи на всички. Когато са в добро настроение обаче, този тип жени са точно онова, от което една почиваща си група приятели има нужда.
Всяка приятелската компания се различава от друга и по своите допълнителни персонажи.
Тук го има склонният да обяснява всичко научно, политическия специалист, лекия характер, който омиротворява всички възникнали спорове, бодигарда, защитаващ всичко и всеки от групата, чистофайника, готов да изпрахосмучи палатките, любопиткото, за когото винаги интересните неща се случват извън къмпинга, завърналият се за лятото експат, чиято носталгия често се преплита с една все по-засилваща се доза западняшко недоволство.
Въпреки това в края на почивката всички страсти са уталожени, споровете са минали в графа „как се напихме“, неприятностите са забравени, а в телефоните на всички има купища страхотни снимки, които ще ги карат да се размекват в усмивка през студените зимни месеци. И така до следващото лято, когато на път отново ще тръгне същата ведра приятелска копания, в която всеки може да бъде такъв, какъвто си поиска.
