Отдавна се предполага, че контактът с някои микроорганизми от околната среда може да е полезен за здравето – така наречената „хигиенна хипотеза“ датира от 30 години.
Британският учен Дейвид Страчан първи предложил противоречивата „хигиенна хипотеза“ през 1989 г. Според нея липсата на достатъчно контакт с микроорганизми в детството води до влошен имунитет и по-висока честота на алергии и астма.
Оттогава изследователите работят по тази теория и са стигнали до идеята, че може би проблемът не е в липсата на досег с болестотворни микроорганизми, а по-скоро в отсъствието на „стари приятели“ – полезни микроорганизми в почвата и околната среда. Като тази липса повлиява и психичното здраве.
Ето че сега изследователски екип от Колорадо е открил мазнини с противовъзпалителен ефект в обитаваща почвите бактерия, допринасящи за здравословния ефект на досега с почва.
Откритието, публикувано в списанието Psychopharmacology, може да обясни поне отчасти как бактерията Mycobacterium vaccae потиска разстройства, дължащи се на стрес. Освен това ни доближава до възможността за разработване на микробно-базирана ваксина срещу стрес.
Главният автор на това проучване Кристофър Лаури е публикувал редица изследвания, демонстриращи връзката между излагането на здравословни бактерии и психичното здраве.
Едно от проучванията показва, че децата, отгледани на село, в близък контакт с животни, почва и прах, порастват с по-устойчива на стрес имунна система. Те може би имат по-нисък риск да развият психични заболявания от децата, израснали в градска среда.
Други проучвания показват, че инжектирането на гризачи със съдържащата се в почвата бактерия Mycobacterium vaccae променя поведението им, подобно на антидепресант, и има дългосрочен противовъзпалителен ефект върху мозъка. Има данни, че възпалението увеличава риска от разстройства, свързани с травма и стрес, като посттравматичното стресово разстройство.
Скорошно изследване, на което Кристофър Лаури също е автор, показва следното: Инжектиране на мишки с vaccae преди стресиращо събитие би могло да предотврати развитието на подобен на постравматичното стресово разстройство синдром, да парира предизвикания от стрес колит и да намали тревожността на животните при повторен стресов стимул по-късно.
За целите на новото изследване Лаури и екипът му изолирали от Mycobacterium vaccae мастната киселина 10(Z) – хексадеценова киселина. След това я синтезирали по химичен път и чрез употребата на специални технологии изследвали как взаимодейства с имунни клетки.
Открили, че в клетките липидът действа като ключ в ключалка, свързвайки се със специфичен рецептор. По този начин препречва редица биохимични пътища, водещи до възпаление. Установило се и че когато клетките биват предварително изложени на действието на липида, са по-устойчиви към възпаление при съответна стимулация.
„Изглежда тези бактерии, с които сме ко-еволюирали, имат специални умения по отношение на имунната ни система. Когато биват погълнати от имунни клетки, те освобождават тези липиди, свързващи се с въпросния рецептор и възпрепятстват каскадата на възпалението“ – казва Лаури.
Лаури отдавна обмисля възможността за разработване на ваксина против стрес от M. vaccae, която би могла за начало да се дава на хора, изложени на високи нива на стрес в работата си (например войници), за да помогне да последствията му да бъдат предотвратени.
„За нас това е огромна стъпка напред, понеже идентифицира активен компонент на бактерията и рецептора за него“ – споделя той.
Дори само разбирането на механизма, по който действа M. vaccae, може да донесе повече увереност по отношение на потенциалното му терапевтично действие. Според главния автор на изследването е възможно тази мастна киселина да се използва за разработване на лекарства, в случай че бъдещи изследвания докажат лечебния й ефект.
„Това е само един род бактерии измежду милионите, които се намират в почвата – казва Лаури. – Тепърва започваме да виждаме върха на айсберга по отношение на механизмите, чрез които микроорганизми в околната среда се грижат за нашето здраве“.
