Община Радомир организира на 6 май традиционния празник под надслов „Заедно на Гергьовден“. За първи път обаче той ще се проведе в парка, а не в градината на Младежкия дом.
Гостите на празника „Заедно на Гергьовден“ ще имат възможност да посетят за първи път музей на открито. Експозицията ще бъде подредена от Общински исторически музей – Радомир и ще бъде представено „Народно изкуство в Радомирско от края на XIX и първата половина на XX век“. Облеклото е един от елементите на материалната култура, който се използва от българите за изява на материалното състояние на населението. Жените от Радомир са носели саичено облекло, наречено така по вида на горната дреха. Саите са изработени от домашно изтъкан шаек, фабрично изработен шаек, казмир и кастор. По сърмената украса на бикмето в саите се открояват възрастовите отлики в женското облекло. Дрехите тук са придружени от красиво изработени колани от две части – сърмена и вълнена на успоредни по ширина линии. Тази приложна творба допълва и обогатява костюма, като акцентира и изтъква талията. Важна част от облеклото е и ризата, която се изработва от памучно кенарено платно или от конопено платно. Тя има широки ръкави, украсени с шита или плетена дантела. В музея ще видите освен характерната радомирска сая и кюстендилска.
Разликата между саята от Радомир и Кюстендил е в това, че кюстендилската е със заоблена пазва, а радомирската с квадратна. Саята се е запазила като традиционна женска дреха до 40-те години на XX век. В нашия бит е дошла към XVII век. В някои села от Радомир се среща и носия литак, който се носи до 50-те години на XX век.
В експозицията може да се видят още литак от черен кастор, украсата е от бяла сърма, на деколтето със зелени кабари, червени по полите. Литакът е носен през 1930г., дарен от Вяра Милушева.
Ще бъде представен още литак – пазвите със сини и бели гайтани, полите с бродерия на цветя в червено и синьо, обшити с червена плетена дантела, принадлежал на Теменужка Иванова от село Копаница. Риза, кенарена за сая, с дантела на полите и деколтето, дарена от Васил Чаворски. Дамска фута – памучна престилка, рае, дарена от Донка Банкова село Стефаново. Сая, бяла невестинска с украса на пазвите и ръкавите- бродерия от цветя в розово, обримчени с червен конец. Полите обшити с черен конец на синджир и дребни орнаменти с розово и кафяво. Шита през 1920г. Носена от съпругата на Васил Чаворски. Сая, шаечна с четвъртито деколте. Бикмето на ръкавите с бял шаяк. Носена от съпругата на Васил Чаворски.
Много от произведенията на златарското изкуство участват също в украсата на облеклото. Радомирската носия се съчетава с изящна украса от разнообразни накити – пафти и колани, гривни и пръстени, обеци, нагръдни накити, игли за коса, накити за глава и др.
В Музея на открито ще бъдат представени пафти, с овална форма и инкрустации, купени като сватбен накит за съпругата на Алекси Чинарски през 1868г., дарени от внука Милчо Чинарски. Пафти, двойни- в двата овала има инкрустации зелени и червени камъни, носени от Ристена Митова от село Жабляно в периода 1990г. Пафта, кръгла с украса, по средата розети, носена от Венка Стефанова, която е служела в дома на богат турчин и са подарък от него. Кордон, ланец – завършва със сърце с инкрустирана трилистна детелина, собственост на Мария Анастасова Алексиева, като сватбен дар от 1921г. Гривна с три инкрустирани ленти, средната синджир, а крайните с растителни елементи, носена от Тена Стойова. Повечето нямат практическо приложение, а се употребяват изключително като украшения към невестинското и празничното облекло. За това говори изящната им изработка.
В музея са запазени също характерните за първата половина на 20 век – чекрък, мотовилка за прежда, чесало, шевна машина. Шевна машина „Кьолер“ Германия подарена от Красимир Тонев, датира от 40те години на 20 век.
В изнесения музей ще бъдат експонирани част от инвентара необходим за приготвянето на боза – сито, футия, пармак, гюм, кюския, силях, ибрих, халби.
Заповядайте на 6 май от 11ч. в Градски парк – Радомир, на фолклорния празник „Заедно на Гергьовден“! Всички гости ще могат да се насладят на богата музикална програма, кулинарно и традиционно творчество и занаяти.
КРАСИМИРА СТОИМЕНОВА
