„Вечно трупам” – през целия си живот трупам: трупам пари, но се чувствам беден, трупам правда, но се чувствам онеправдан, трупам любов, но се чувствам необичан, трупам спокойстве, но съм неспокоен. Оказва се, че трупаме само години.
Огнян Вълев
Познаваме го като известен музикант и учител по китара, като създателя на Фестивала за класическа китара в град Гоце Делчев, който след известно прекъсване със съдействието на Община Гоце Делчев се възроди в началото на септември тази година с ново име – Лятна академия за китаристи „Пеещи струни”. Това бе отбелязано с тържествен концерт в залата на Неврокопската митрополия.
Огнян Вълев отдавна ме впечатлява с духовната си еволюция и затова се поинтересувах откъде идва Вълевият род, с какво е известен и какво той носи като генетично наследство от предците си. Неговите предшественици, като голяма част от населението на град Гоце Делчев, са бежанци от Егейска Македония. Те идват от селата и малките градчета около Драма, Кавала, Като Неврокоп. Старият град Неврокоп е бил голям търговски център и известен с развито земеделие и животновъдство. Навремето тук османската империя е имала голяма армия. Огнян си спомня от младите години, че в града имало турски казарми, които по-късно са достроени и използвани и за съвременните войници.
„Моите прадядовци и прабаби идват от Егейска Мкедония. Прадядо ми Стефан Попов е от днешния град Кринидес. Това е съвременното име на някогашния град Филипи. Античният град Филипи е разположен в Беломорска Тракия между градовете Драма и Кавала. Прочут е с битката при Филипи, състояла се между Октавиан Август и Марк Антоний. След тази битка градът се обновява и става още по-известен. През 2016 година е обявен за обект на Световното наследство на Юнеско. За Филипи казват, че е била първата християнска диаспора в Гърция. Стефан Попов е баща на Сирма – майката на баща ми. Тя се жени за Аргир Вълев и ние носим неговата фамилия. Той умира млад и петте деца отглежда бащата на майка им. Така че моят баща е отгледан от дядо си Стефан и това име се повтаря завинаги през поколенията в нашето семейство. И тъй като те не помнят баща си, приемат дядо Стефан за свой баща. Вълевият род от своя страна също идва от Беломорска Тракия.Тази фамилия е по-известната в Гоце Делчев, тъй като в нея има хора, които се занимават с изкуство и с различни обществени дейности .Те са били трима братя – Атанас, Ангел и Костадин, които са дошли от Като Неврокоп, който е близо до Кринидес и Кавала. Когато пътуваме към Гърция при Като Неврокоп пътя се разделя на две – единият тръгва за Кавала, който продължава до Александруполис и тракийската част на Турция, а надясно е пътят за Драма и той продължава до Солун. В местата от Гоце Делчев до Кринидес е живяла и фамилията Вълеви. След освобождението на Неврокоп от турско робство първият кмет Пейо Яворов е имал нещо като малко правителство и дядо Атанас Вълев е бил финансов инспектор на Яворов. Това е документирано в архива. Тези хора си взели места около кметството, построили си къщи и сега срещу общината на Гоце Делчев има фамилия Крачолови и още стоят къщите им, а пред митрополията е къщата на дядо Атанас Вълев. Имали сме къща и зад митрополията, точно срещу двора на гимназия „Яне Сандански“. Ние сме наследници на брата на дядо Ангел – дядо Костадин Вълев и живеем близо до черквата „Света Богородица”, която е в центъра на града. Моят син е Стефан трети, защото баща ми се е казвал Стефан, кръстен на прадядо ми Стефан. А аз съм кръстен от прабаба ми Катя – съпругата на прадядо ми Стефан. Тя беше добър човек, но и голям чешит, работила е като учителка и беше много властна. Гордееше се с това, че е учила в Солунската гимназия. Дядо Стефан, бащата на моята майка Сирма, е Попов. Знам само, че неговият баща се е казвал Петър и явно е бил свещеник, за да носят тази фамилия. Преди да се родя, баба Катя сънувала сън и казала, че видяла огън и спорът бил дали да се казвам Пламен, или Огнян. Другите са протестирали, защото това е име на природните стихии, но тя много държала да не пренебрегваме съня й и съм кръстен Огнян. Аз помня тази баба, защото тя говореше на странен език, използваше смесица от български, гръцки и турски думи. И когато не разбирахме нещо, викахме баща ми да ни превежда. Аз й бях любимец, тъй като съм първият в рода и държеше лично да ме възпитава”.
Във Вълевия род е имало две много известни учителки в Гоце Делчев. Здравка Вълева е била учителка по география във Второ основно училище, но умира, без да се омъжва и да остави наследство, а Елка Вълева е снаха във Вълевия род и била учителка по химия и биология в гимназията. Един от най-известните художници в Гоце Делчев през 60-те години на миналия век е Борислав Вълев, братовчед на бащата на Огнян. В книгата „Светилникът на Неврокоп”, посветена на читалище „Просвета” в Гоце Делчев, журналистът Иван Марков пише за неговия чичо цяла статия. Той пише, че клубът „Приятели на оперната и симфоничната музика” е основан от художника Борис Вълев през 1962 г. с цел да обедини хората на културата под стряхата на читалището. Борислав Вълев става и председател на клуба като отличен познавач на класическата музика и активен общественик. Бил е голям колекционер на грамофонни плочи. Клубът имал много активна дейност и голямо влияние сред културната общност в града. Там членували известни интелектуалци, които предлагали на градската общественост културни изяви, преди всичко в областта на музиката.
„Моят баща Стефан Вълев работеше във ВиК. Майка ми Милка също работеше там. Баща ми почина, но майка ми е още жива и живее с моето семейство”, разказва Огнян. „Моите родители не се занимаваха с изкуство, но по генетични причини имаха силно отношение към културните прояви в града и държаха да свиря на цигулка. Първият ми учител беше Благой Томов, известен цигулар в града, но на мен много не ми вървеше този инструмент, сигурно защото не беше добра цигулката, която ми купиха. По това време не се намираха добри инструменти и имах проблеми с ръката. Намерих една китара, останала от рода, и продължих с китара. Идвах в Благоевград да взимам уроци при Щерев, с когото станахме близки приятели. Моите родители ми помогнаха да кандидатствам в Музикалната академия в София. Това беше скъп финансов проект, тъй като трябваше да отсъствам от училище, да живея в София, да плащам скъпи уроци. Ходих на частни уроци при Митко Дойчинов, при Любен Панайотов, при Александър Пумпалов – те бяха преподаватели в Академията и по този начин изкарах едно подготвително музикално училище в продължение на две години. Баща ми изпрати 1000 долара в град Ерланген в Германия, за да ми купи добра китара. От музикалния магазин на този град ни изпратиха една китара, марка „Астурия”. Така започнах някога. Сега свиря с една много специална китара „Ханика”. Всъщност вече имам пет от тази марка. Всяка една е направена специално за мен по различни причини. Веднъж споделих с теб, че пиша книга „Арфата на Бога”. Идеята на тази книга е близка до новите две теории в квантовата физика, че всичко в света е вибрация и тази вибрация се разглежда като струни. Винаги се дава пример със струните на някой музикален инструмент, най-често с китара. Когато човек се запознае с трактатите на Аристотел и диалозите на Платон, се вижда, че идеите на квантовите физици са всъщност идеите на Питагор. Той открива музикалните ноти, с които сега работим. Питагор темперира музиката. И благодарение на тази негова темперация са дали имена на тоновете. Името на тона ла е взето от първата сричка на dumite Lactea Via. Преведено от латински, това е името на Млечният път. Тонът ла има определена вибрация, тя е 440 херца. До, ре, ми, фа, сол – също имат такива имена. Например тонът до е взет от първата сричка на думата Dominus, което преведено на български означава Бог. Тонът ре е взет от първата сричка на думата Rerum – материя, тонът ми от Miraculum – чудо, тонът сол от Solis – което на български означава слънце и така нататък. За хора като мен седемте музикални тона са нещо много важно не само защото носят свещени за хората имена. Когато тоновете имат имена, е по лесно да се пише музика и да се търси диалектиката, или логиката в самата музика. Да се строят музикални изречения и да им се предава музикален изказ, това развива музикалното изкуство до най-високите върхове, такива каквито са постигнали Бетовен, Моцарт и други светила в класическата музика. Разбира се, това не би могло да стане без откритието на Питагор. Как смятате, че Бетовен би написал Деветата симфония, ако Питагор не е направил това свое откритие и благодарение на откритието му не е установен темперираният музикален строй”.
-А ти как надграждаш тази теория в своята книга? –питам аз.
– Всичките идеи, с които съм се срещнал в науката и философията, се опитвам да разглеждам основните музикални теми и от гледна точка на философията, физиката и психологията. Причината е, че когато излезеш да свириш пред публика, ти трябва всичко това, за да стане магията на музиката. Точно така, това е сценична практика, която е много силно свързана с психологията, физиката и философията. Има и още нещо! Когато свириш, трябва да бъдеш в пълна вътрешна хармония, която да не е само психологическа, тя трябва да е и физическа. Тялото ти трябва да е в отлична форма. Не може да имаш здравословни проблеми и да свириш добре на китарата. Това е невъзможно, защото психически акълът ти по време на свирене е на друго място. И ако тези неща не се разглеждат и от философска гледна точка, е много трудно да разбереш с какво се занимаваш. Моето откритие е свързано с това, че можем да разглеждаме основните теми в музиката по нов начин – и от гледна точна на психологята, философията и физиката. Помислете само! Самият звук, който е основно изразно средство в музиката, е и чисто физично явление. Но музиката в частния й вид е всъщност хуманно проявление на човешкия дух. По тази причина наричаме звука музикален тон и това е друго нещо на звука. Всъщност тонът е дизайнерски продукт, защото той може да бъде изсвирен от китара, или от цигулка, или да бъде изпят.Това са различни проявления на звука. Това всъщност е и темата за хуманното проявление на човешката душа.
Огнян продължава да твори музика и да пише книги. В момента прави сборник с идеи, които са придобити от диалозите на Платон и трактатите на Аристотел. ”Чрез тези идеи се опитвам да поставя по нов начин основните идеи в музиката. Например какво представлява музикалният тон и движението на музикалните тонове в пространството. Това според мен е хуманна ментална енергия. Какво друго? Важно е да се знае, че тази възможност за осмисляне и описване на ноти ни е дадена от Питагор, който чрез математиката е намерил място на всеки тон. Това знание можем да използваме, за да се хармонизираме, защото старата дума за музика е хармония. Ако човек разглежда всяко нещо като структура, стига до извода, че ние сме едно цяло от по-голяма структура. Така е по-лесно да разбереш даден човек, като знаеш, че и той е като теб. По този начин можеш да се докоснеш и до идеята за Бог.
Тази година Огнян Вълев гостува със своя китарен оркестър „Пеещи струни” в Благоевград. Той създава този оркестър през 1987 година за целите на първия фестивал на класическата китара в Гоце Делчев. Децата свириха неговите авторски пиеси като „Камбаните на стария Неврокоп”. В тази пиеса със средствата на музиката той разказва за неврокопски забележителности, невидими за очите, като двете черкви „Света Богородица” и „Св.св.Кирил и Методий”, които сутрин с биещите камбани създават красива молитвена атмосфера.
Оркестрантите споделиха, че ученето с Огнян Вълев е забавление и мъдрост, защото музикалните уроци винаги са съпътствани с житейските и така успява да ги вдъхновява във всичко, което правят заедно. В този оркестър децата разбират, че изкуството сближава хората и създава нови приятелства. Синът на Огнян – Стефан Вълев, е възпитан в традицията на старата неврокопска китарна школа. Той сподели, че отдавна се е научил да свири на китара, но сега се учи от баща си как да прави качествени връзки с хората. За него музиката вече е естетична и духовна експресия.Тя е хем под форма на медитация, хем под форма на вътрешно изразяване, така че може да бъде полезна на човек, който я е избрал в живота си. Полезна е и за него.
Огнян е сигурен, че независимо дали ще изберат музиката за своя професия, или тя ще остане като обща култура в живота им, един ден тези деца ще управляват Гоце Делчев и ще наложат научения критерий за етика, естетика, за добронамерено отношение между хората. „Мечтата ми е да ги науча как да защитават достойнството и културата на гражданите на Гоце Делчев, както и на цяла България. Защото най-важните неща са човек да се чувства щастлив, да уважава себе си и съгражданите си и да е в добра форма”.
Той предава знания и опит на единствения си син Стефан, когото познавам от малък като Съни, и преди години се проявяваше в различни детски концерти и телевизионни предавания. Сега е концерт-майстор в Неврокопския китарен оркестър „Пеещи струни”. „Основната работа той я върши”, казва Огнян. „Аз поставям някои идеи, които се обсъждат чрез него. Оркестрантите са на неговата възраст и той комуникира с тях, организира музикалния им живот. Той има съвременни, различни от моите музикални модели, свързани с новите технологии. Скоро купи скъпо пиано, нещо като компютърен клавир, като предварително направи доста проучвания за него.Това е обратното на мойта практика – аз се занимавам само с акустични изследвания на музикалните инструменти и сме различни, но той си има неговия път и със сигурност ще ме наследи по свой си начин. Сега е на 18 години и вече ще бъде 12 клас. След това вероятно ще продължи в Музикалната академия, но сега се е запалил да опита и в Американския университет, той си знае защо”.
Съпругата на Огнян – Ани, е психолог и работи в Община Гоце Делчев. „Тя е основният двигател на семейното развитие”, споделя той. „Изцяло е отдадена на семейното бъдеще. Тя е с 19 години по-млада от мен и е по-модерен човек. Има много идеи и винаги променя нещата за добро, колкото и да не ги разбираме в началото. Запознанството с Ани е Божа работа, защото хората се събират, когато трябва. Срещнах я в Югозападния университет, където тя беше студентка. Купихме апартамент в Благоевград до реката на изгодна цена от строителния предприемач Спас Китанов. Неговата дъщеря ми беше ученичка и той ми предложи да си купя това жилище, където живяхме с Ани и направих голяма школа по китара. Повечето ми ученици бяха деца на преподаватели от Югозападния университет, много интелигентни и талантливи деца. Но когато трябваше да се роди синът ни, се преместихме в Гоце Делчев, защото в родния град по-лесно се гледа дете”.
Лятото е сезон , в който музикантът Огнян Вълев обича да твори пиеси, с които обогатява обучението по китара. Те са съпътстващ материал към неговите учебници, последният от които е озаглавил „Магията на пръстите”. Работеше върху четири танга за китара, от които три авторски и едно аранжираше по известна песен. ”По време на една морска почивка със семейството ми наблюдавах красиво бяло гълъбче с извита опашка и от вдъхновението ми се получи красива пиеса, която кръстих „Сърцето на гълъба”. Идеята е как лети и се движи, но под формата на танго. Имам и пиеса „Когато морето заспи”. Има ли човек уши да чуе какво се крие в звуците около него, нещата се получават. Истинска емоционална медитация е да се вслушаш в полета на птиците, или в дълбините на морето. Медитация, с която можеш да се забавляваш и аз по този начин композирам понякога пиеси. Искам да се обогати българският репертоара за китара и в него да има нова енергия, защото нещата много бързо се консумират от учениците и се изчерпват. В моите съпътстващи учебници към основната методика се опитвам да предам колко е важна обратната връзка на учителя с родителите и децата. Ако в класа присъства и родителят, преподавателят може да постави и други музикални теми, свързани с изкуството, за да се появят нови мостове между детето и родителя, защото не е тайна, че за нас, родителите, са много трудни разговорите с децата, а изкуството може да бъде полезно в тази връзка.”
Огнян ми разказа, че имал ученик, който искал да учи китара,защото имал нужда от самочувствие в чужбина. А как чрез музиката се дава самочувствие? „Поставихме си една минимална цел – след 10 урока той да е готов да изнесе един миниконцерт в класа си. Искаше да изсвири една пиеса за птици и китара. И моята творба му хареса. Майка му казваше, че в Англия едно дете, което се занимава с изкуство, е аплодирано от всички и подкрепяно от обществото. Една такава изява коренно ще промени отношението към него и ще му създаде самочувствие и възможност за развитие. За Англия тази мелодия ще бъде провокация, защото никой не се е сетил да пусне запис на една птица как пее и да измисли една мелодия, в която китарата и птицата да имат диалог”. Друга своя авторска пиеса Огнян е кръстил „Няма време”. Ние сами решаваме кога имаме и кога нямаме време, но животът е много динамичен и живеем на все по-забързани обороти”, споделя Огнян. Пиесата започва с метроном, който започва да тиктака като часовник и постепенно слушателят усеща едно напрежение, което композиторът предава чрез струните на китарата. Пиесата ту се забързва, ту настъпва пауза и пак напрежение на финала, защото това е и усещането за днешния ритъм на живота. А идеята на „Няма време” е да се замислим за нездравословния начин на живот, за неразбирането на света и хората около нас и най-добре е човек да не бърза много, защото именно от фразата „няма врме” идват основните ни проблеми.
„Преди да се появят онлайн уроците, самите школи по китара представляваха някакви феодални кралства. Правил съм около 25 фестивала, наблюдавал съм всички колеги, член съм на организационния комитет в Кюстендилския фестивал и имам наблюдения, че навремето учениците бяха нещо като феодална собственост. Имам предвид, че ако ученик от една школа хареса изпълнение на учител или ученик от друга школа и пожелае да я свирят в неговата, това не се приемаше с овации. А за един начинаещ ученик учителят е авторитет и той слуша него. Доверието е основното нещо в отношенията учител – ученик. С годините децата разбират много истини, свързани с учителя и с възможността, която е имал да ги манипулира. Но с онлайн обучението тази система се разпадна. Сега всеки има свободен избор”.
При Огнян има много творчески етапи. В един от тях музикалните му пиеси във фейсбук бяха съпроводени със стихове. „Времето ни дава възможност по нов начин да преосмислим света и на много неща от живота ни от прагматична гледна точка. Например материалните ни търсения постепенно рухват, но остава духовното, което винаги ще ни крепи. Моята задача като творец е винаги да предоставям теми за размисъл на хората, да ги коментират и понякога правя това с музика, понякога с думи, под формата на стихове. Беше публикувал „Вечно трупам – през целия си живот трупам: трупам пари, но се чувствам беден, трупам правда, но се чувствам онеправдан, трупам любов, но се чувствам необичан, трупам спокойстве, но съм неспокоен. Оказва се, че трупаме само години. Дали ще продължим да трупаме и да изчерпваме ресурсите на планетата, или животът ще ни поднася предизвикателства, за да спрем да трупаме и да променим начина си на мислене и на живот. Коронавирусът беше такова предизвикателство”.
Огнян Вълев е творец провокатор за духовно пробуждане и израстване. Младите хора го харесват, защото имат потребност от нов тип учители, които им дават всичко, което знаят, и нещо повече, споделят с тях изкуството да се живее по най-добрия начин.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
