Във връзка с прието протоколно решение на МС за съставяне на проекта на Закон за държавния бюджет за 2023 г. с дефицит от 3 % и анонсираните от министъра на финансите Росица Велкова приходни мерки за постигане на целевия размер на бюджетното салдо, Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Предлагат се мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, които имат за цел по-ефективна превенция и противодействие срещу данъчните измами и укриването и невнасянето на данъци. Въвежда се задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на Република България на стоки с висок фискален риск, извършвани с транспортни средства над 3,5 тона.
Предлагат се и мерки относно условията и реда за разплащанията на разпоредителите с бюджет по договори – въвеждане на режим за уведомяване на приходните агенции за предстоящи плащания от бюджета към данъчно задължени лица. Плащанията ще са по сключени договори на стойност над 10 000 лв., както и за предявени на задължените лица изпълнителни листове за над 1000 лв. Този режим е законово развитие на постановките на Решение № 592 / 21.08.2018 г. на Министерския съвет за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, като се разширява и кръгът на задължените лица по това решение. Чрез него ще се въведе още един начин за информиране на публичните изпълнители за наличие на финансови средства в данъчно задължени лица. Предлагат се и други изменения в разпоредби на ДОПК, обусловени от установени в практиката несъвършенства и непълноти.
В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), с които от 1 юли 2023 г. да се въведе заплащането на солидарна вноска за свръхпечалбите, генерирани в периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. Мярката е временна, еднократна и е изготвена с цел гарантиране на обществения интерес чрез запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната и за овладяване на инфлацията, породена от външни и вътрешни политически и икономически фактори. Тя ще бъде валидна за всички лица, които подлежат на облагане с корпоративен данък, както и тези, които се облагат с алтернативен на корпоративния данък и едноличните търговци и приравнените на тях за данъчни цели лица, които осъществяват стопанска дейност за генерираните от тях свръхпечалби. От обхвата ѝ се изключват лицата, които внасят временна солидарна вноска, която е със сходни характеристики като предлаганата солидарна вноска, предаде БТА.
За периода 2020-2022 г. държавата е предоставила 11,2 млрд. лева под формата на помощи, компенсации и намалени данъчни ставки – от тях помощи и компенсации на бизнеса, свързани с пандемията COVID-19, енергийната криза и военните действия в Украйна общо в размер на 10,3 млрд. лв., и 908,7 млн. лв. загуба за бюджета вследствие на намалени ДДС ставки, освобождавания от облагане с акциз. Декларираните данъчни печалби от дружествата и облагаеми доходи от стопанска дейност като едноличен търговец значително нарастват за 2021 и 2022 години, като печалбите и доходите за 2022 г. бележат ръст от около 100% в сравнение с печалбите за 2018 г. и 2019 г. По данни на Националния статистически институт, разпределените печалби под формата на дивиденти са 21,5 млрд. лв. за 2020 г. и 22,4 млрд. лв. за 2021 г. Също така по данни на НСИ се наблюдава значителен ръст на наличностите по депозити в банките. Финансовата подкрепа от страна на държавата във връзка с възникналите здравна и енергийна криза и военните действия в Украйна е била навременна и достатъчна, като е запазила не само съществуващия бизнес, но е осигурила условия за неговото развитие и за генериране на печалби.
Целият списък е публикуван на страницата на ведомството.
