В гардероба ми са събрани всичките ми личности – от фръцкаща се по улиците госпожица с пуловер, ботушки, палто и чантичка през рамото, до бездомникa – клошар с раздърпани дънки, кецове и тениски, които сякаш съм крала от баща ми
Родена съм в София, но израснах в Перник. Изключително целеустремен и самокритичен човек съм, със склонност към работохолизъм. Професията ми като модел е точно това, което винаги съм искала и ми носи огромно удоволствие, въпреки архетипната категория, в която автоматично ме поставя в очите на околните. В личен план мисля за себе си като за независима и еманципирана жена. Парадоксално от гледна точка на образа ми, съм „мъжкарана” от малка, разказва Ива пред View Sofia.
Като дете прекарвах много време, гледайки Fashion TV, и логично си мечтаех някой ден да бъда като какичките на подиума. Постоянно мислех за походката, камерите и позирането, което може би обяснява защо на всяка детска снимка съм с ръка на кръста и чупка в таза. Имах замисъла, но далеч не знаех как, кога и дали това ще се осъществи. И денят, в който всичко оживя и започна да се усеща реалистично, беше онзи, в който майка ми случайно се запозна с модел, която ни посъветва да отидем на среща в нейната агенция. И така на 11-годишна възраст се озовах в офиса на Inter Models, лице в лице с бъдещия ми агент и втора майка – Радостина. Дори не подозирах какво предстои, но бях безкрайно щастлива от случващото се. Започнах с малки стъпки да прохождам в сферата, докато Ради старателно ме съпровождаше, държейки ме за ръчичка.
В началото бяха само ангажименти в България, докато не дойде денят, в който за първи път заминах с договор в чужбина. Бях в 9-и клас и предвид вечния ми стремеж към независимост, както и силното ми желание за кариерно развитие, това беше перфектният развой на събитията – леко плашещ, но много вълнуващ.
Заминах за Сеул, Южна Корея. Беше първият ми полет, първи път далеч от България, първи път абсолютно сама, и за капак на всичко, дори не говорех английски език. Не знаех къде отивам, но отивах! Естествено, имаше много усложнения, учех всичко в движение и някак успявах да се адаптирам. Бяха изключително трудни и поучителни моменти за едно 15-годишно хлапе, и от всичко това разбрах, че искам да продължавам да вървя по този път. Скоро след това се преместих в Китай – бях чувала, че работата там е много по-голямо изпитание, но предизвикателствата винаги са ми били любими. Ежедневни безкрайни снимки и постоянни полети от едно студио до друго, тежки условия, културна и езикова бариера. Китай беше повратната точка, годините там ме шлифоваха до това, което съм днес.
Борбеност, издръжливост, психическа подготовка за бъдещето в кариерата ми, и най-вече умения и поведение пред обектива. Сега, след десетките пътувания до Азия, кариерата ми започва да се измества към Европа и САЩ – прекарах известно време в Милано и Барселона, следващите дестинации са Ню Йорк и Париж, и се чувствам готова.
– Можем ли да надникнем виртуално в гардероба ти, като ни разкажеш какво има в него?
– В гардероба ми са събрани всичките ми личности, които живеят редом в пълна хармония помежду си. От изтънчената, фръцкаща се по улиците госпожица с пуловер, ботушки, палто и чантичка през рамото, до бездомникa – клошар с раздърпани дънки, кецове и тениски, които сякаш съм крала от баща ми. Не бих могла да се огранича само до един стил на обличане, може би защото прекалено много обичам да влизам в различни образи, като променям всичко, от походката до маниера.
– Същия въпрос отнасяме и към несесера ти. Фен ли си на някакви специфични beauty ритуали?
– Никога не съм използвала много козметика или грим в ежедневието си. Като козметични продукти, разполагам с най-важните и основни неща, и се гримирам изключително рядко или само по повод. Относно Beauty ритуалите, фен съм на качествения сън, разнообразното хранене и естественото сияние, което идва от щастието да обичаш и да бъдеш обичан. По този въпрос смея да кажа, че в момента съм по-щастлива от всякога и Beauty несесерът хваща прах на рафтовете.
– Без кои три неща не излизаш от вкъщи?
– Тук лесно бих могла да отговоря с логичното „ключове, телефон и документи” или с по-претенциозното „изтупан тоалет, хубав парфюм и любимата ми чантичка”, но смятам, че трите далеч по-жизненоважни неща, без които не е редно да излизаме сред хора, са: усмивка, положителна енергия и самоувереност.
– Най-работещата експресна диета и фен ли си на диетите по принцип?
– Истината е, че не ми се налага да спазвам каквито и да било диети, тъй като изключително трудно качвам килограми. Ям каквото, колкото и когато си поискам, като единствените режими, които от време на време спазвам, са по-скоро с цел детоксикация. Но откъм храна бих казала, че най-слабото ми място определено са плодовете, предпочитам ги пред всякакъв вид захарни изделия.
– Имаш коса, за тайната на чиято красота заменяме кралство, как я поддържаш и как я стилизираш?
– Всъщност косата ми е естествено начупена, но я оставям такава само когато съм покрай солена вода и пясък. През всичките останали дни в ежедневието ми или я изправям със сешоар, или по-често просто я прибирам прилежно с шнола, за да не ми пречи. Не обичам да отделям много време за стилизиране на косата си, тъй като се старая поне в почивните ми дни да я оставям да си поеме глътка въздух.
– Кариерата ти стартира от много ранна възраст, помниш ли усещането на 11-годишната си Аз, когато стана ясно, че ще бъдеш модел?
– Помня, че бях на седмото небе, но същевременно ми беше и малко трудно да асимилирам какво точно се случва. Все пак беше детската ми мечта, за която от години се подготвях, прекарвайки часове в гледането на Fashion TV и практикувайки пози и чупки всеки път, когато майка ми извади фотоапаратчето. В началото, след като си направих портфолио в агенцията, отделях доста време за разглеждане на всеки един от моделите. Изучавах ги, възхищавах им се и нямах търпение някой ден да бъда като тях.
– Пътуваш много и си гражданин на света. Как минават един твой ден, месец, година?
– Всеки мой ден, месец и година преминават най-вече в учене и усъвършенстване, както в кариерен, така и в личен план. Динамиката на работата и пътуванията ми изисква набор от качества и умения, без които трудно се оцелява – от години ги уча и усвоявам, и все нещо ново изскача, сварвайки ме неподготвена. Но освен да изградят от мен войник, околосветските ми пътешествия, започнали едва когато бях на 15 години, са ми дали и едно друго качество, което определям като своята суперсила – любопитството. Мислите ми вечно са обсебени от въпросите „Какво мога да подобря?” и „Какво ново да науча?”. В браузъра ми винаги са отворени безброй раздели на най-различни теми, които внезапно съм решила, че искам да изуча. Няма значение, че е 2:45 ч. през нощта, аз искам да знам девизите на всяка държава в Африка например. Разказвайки на връстниците си за нещата, които обичам да правя, често чувам думата „пенсионер” по свой адрес. Може и да са прави, тъй като силно предпочитам да прекарам цяла вечер в решаване на судоку, вместо да ида на дискотека.
– Как се подготвяш за снимки?
– Като изключим основните: измита коса, хидратирана кожа и удобно облекло, друга важна за мен част от подготовката за снимки е психическата нагласа. Имам си ритуали и правила, които често прилагам с цел постигането на най-добра ментална подготовка. Такъв ритуал е слушането на най-любимите ми ритмични парчета рано сутрин, докато пътувам към локацията. Така успявам да се заредя с енергия и да вляза в студиото с усмивка и приповдигнато настроение. А едно от правилата, които съм си наложила, е да не отивам на снимки преяла, тъй като за мен винаги е било приоритет да се чувствам бодра, лека и да разполагам с пълния си потенциал пред обектива.
– Какво ти предстои като работни ангажименти това лято?
– Към момента се намирам в Китай, където ще остана до средата на август. След което се прибирам да си почина за кратко, като планът е след почивката да се насоча към нови хоризонти. Може би Париж или пък Ню Йорк. А защо не и двете?
– Най-добрият професионален съвет, който си получавала?
– Тук бих казала, че съветите, които най-много са ми помагали през годините, са тези, които сама съм давала на себе си вследствие на поучителни ситуации, през които съм преминавала. Повечето неща, които ми се налага да знам и мога в работата ми, съм научила сама и по трудния начин. Но ако трябва да посоча човек, който винаги е бил до мен и грижовно ме е напътствал, то това непременно би бил моят агент и втора майка – Радостина Иванова.
– Нещо за Ива Кирова, което никой не знае?
– Още от малка имах силен интерес към автомобили и мотори, и до ден-днешен са ми голяма страст. Качих се на първия си мотор, когато бях на 13-годишна възраст, а последно допреди година имах два броя „Кавазаки Нинджа”, с единия от които претърпях инцидент и реших да се откажа, за да не рискувам кариерата си. По отношение на четирите колела – винаги съм си падала по големи и мъжки автомобили. Купих първия си такъв още когато нямах книжка, колкото и съвети да бях слушала, че не е дамско и сиреч щяло да ми приляга повече да карам „въшка”. Аз пък на свой ред държа да се чувствам като в лодка и под капака да има много коне, но както те, така и всичко останало по колата да е заводско. Често можете да ме видите из автомивките, където прекарвам средно по 2-3 часа в старателно и детайлно чистене.
