Мъж с навехнат глезен спасен в нощна акция от благоевградския отряд, преди 2 дни свалили пострадало дете от опасната велопътека ОЧЗ над Бачиново

Апел към институциите: Като се правят такива спортни трасета, някой трябва да ги наблюдава, а и кой трябва да им окаже помощ, защото това не е работа на планинските спасители, а екипите на ЦСМП нито са оборудвани, нито обучени за подобни трасета…

Нощна акция до връх Юмерджик (Герман, 2485м.н.в.) на планинските спасители от благоевградския отряд спаси мъж с навехнат крак. Благоевградчанин и синът му се изгубили, обяснили, че имали намерение да отидат до хижа „Чакалица“, но в района на Парангалица объркали пътя. Не носели фенерче, нито били с подходящо планинско оборудване. Сигналът бил подаден около 22.00 часа вечерта и 8 спасители от благоевградския отряд се отправили на нощна акция.

„Свалихме го до хижа „Македония“ и оттам до Бодрост, където беше колата им. Прибрахме се в 4,30 часа сутринта“, разказа началникът на отряда Георги Ботев.

В групата били още синът му Георги Г. Ботев, Илиян Чипов, Николай Арсенов, Здравко Мавродиев, Иван Стоименов, Илиян Кашкин и Добромир Беровски.


„Само през последните 25 дни благоевградският отряд имаме 8 акции. Бяхме на Рилския манастир да свалим пострадала французойка, в Пирин помагахме на отряд Сандански, от хижа „Македония“ сваляхме болно дете, в Благоевград завчера също се наложи да сваляме пострадало дете по едно от трасетата за екстремно колоездене“, изброи напрегнатия месец за благоевградските спаситела Г. Ботев и разказа една от последните тревожни случки: „Преди два дни в 8 ч. вечерта получихме сигнал за пострадало дете на велопътеката ОЧЗ, която води от с. Делвино към базата на ЮЗУ на Бачиново и е много тежка. Бяха групичка, тръгнали да карат, но едно от децата паднало при скок и си счупило лакътя. Пътеката е с много тежки участъци. Включихме се да помогнем, въпреки че не ни е работа, но сигналът беше препратен към нас. Анализирахме ситуацията и преценихме, че от Спешното практически няма как да реагират – нито имат съоръжения, нито физическата подготовка да се катерят 1-2 км по трасето и след това да свалят пострадалия до долу. Само преди седмица при подобен инцидент в София загина 41-г. мъж след тежка травма. Този инцидент в Благоевград е пореден и не е единствен, затова спешно трябва да се вземат мерки да се предотврати по-голяма беля. Спасителите в отряда считаме, че като се правят такива спортни трасета, някой трябва да ги наблюдава и да не се пускат по тях самостоятелно деца. Логично възникват още два въпроса: кой оказва спешна помощ в такива случаи, защото това не е работа на планинските спасители, и компетентни и оборудвани ли са екипите на ЦСМП и други организации да реагират бързо при инцидент с колоездач по някое от спортните трасета?  На тези въпроси от благоевградския отряд очакваме спешно да се потърси отговор от институциите и докато не се е случил тежък инцидент, да се предприемат мерки и да се изработи алгоритъм за действие“, призова Георги Ботев. 

Практика за планинските спасители е след тежка нощна акция да отиват направо на работа. Причината е в липсата на специален закон, който да регламентира дейността на службата, както това е регулирано в останалите европейски страни. Г. Ботев напомни, че над 10 г. се говори за допълването на нормативната уредба  по отношение на работата на доброволните организации. „Има много доброволни формирования, но нашата е по-специална, тя е аварийна, оперативна служба от ранга на пожарната например. Във всички европейски държави дейността на подобни аварийни служби се администрира със закон. Държавата най-често превежда на работодателя надницата на доброволеца, тъй като не е редно фирмата, в която работи, да поема тежестта за доброволеца. Ако е излязъл на акция през нощта, на следнащия ден си пуска отпуск по съответния член за аварийните дейности и в края на месеца както се изплащат болничните, така се изплащат и тези компенсации, като такива доброволци получават допълнително по 10 дни платен отпуск извън полагащия се. Това е необходимо, защото има специализирани курсове и обучения, на които ходим за повишаване на квалификацията, и в момента го правим за наша сметка, т.е. ползваме дни от годишния си отпуск. Но от 20 дни полагаем отпуск, като си вземеш 10 дни за курс и си пуснеш още 10 дни заради нощни акции, кога ще ти остане време да почиваш или да обърнеш мнимание на семейството си?! Затова напоследък няма доброволци, желаещи да стават планински спасители. Този закон е подготвен преди над 10 г. и стои „на трупчета“, като всеки обещава да го рагледа и приеме. Докато това стане факт обаче, ние работим като аварийна служба през тел. 112, т.е. сме действаща и официално призната“, посочи началникът на отряда на планинските спасители в Благоевград.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА

loading...


Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *