М. Иванова – жената, която в Банско нареди пианото до тамбурата, тъпана и гайдата

Да накараш децата да заобичат класическите инструменти и музика, да разчупиш традиционализма в малко градче, където народната музика и народният танц са издигнати в култ и се съхраняват и предават през поколения векове наред, е мисия почти невъзможна. Това се случва в Банско. Допреди шест години може би никой в града не си е и помислял, че пианото ще се нареди на почетно място, редом до народните инструменти като тамбурата, тъпана и гайдата.

Това успя да направи една жена, дошла в Банско от стотици километри. Марина Иванова се разделя с родния си град Добрич, напуска работа и пристигна в зимния курорт, носейки със себе си любовта си към музиката, с която заразява и своите ученици. Само за шест години успява да запали децата на Банско по магията на класическата музика и да изведе курса по пиано до челните места на национални и международни форуми.

„Нямаме първо място не защото децата не са добри, а просто защото Банско не се свързва с този вид музика“, споделя съвсем импулсивно Марина Иванова, превърнала се във втора майка за своите ученици.

Работила е 10 години в читалище в родния си град Добрич като директор на музикалната школа. Идва в Банско преди седем години, следвайки съпруга си, който година по-рано започва работа в курорта. Почти веднага поема класа по пиано и само след година работата й дава плодове – нейна ученичка достига до престижното трето място на Националния конкурс на школите по изкуства – Пловдив, а на друга нейна възпитаничка е присъдена специалната награда за най-малък участник.

Успехите продължават и през 2012 година, когато малките пианисти от Банско завоюват на Международния конкурс за пианисти непрофесионалисти „Viva piano“ – София едно трето място и един диплом за отлично представяне, както и две дипломи за отлично представяне и едно трето място на националния конкурс в Пловдив. Изявите им продължават и следващите години и децата от класа по пиано на Марина Иванова печелят още десетки медали и грамоти от различни престижни форуми, правят и първите си самостоятелни концерти.

2017 година е поредната успешна – участия в два международни и два национални конкурса и още много завоювани грамоти, дипломи и медали. Като край на успешния сезон младите пианисти от Банско зарадваха своите родители, близки и познати с концерт, на който изпълниха творби на известни български и чуждестранни класици.

Всички свързват Банско по-скоро с народните инструменти, с народната музика. Банско е град на фолклора, как успяхте да привлечете толкова деца и да ги запалите по пианото и класическата музика?
Пренесла съм опита и любовта си към професията. Обожавам работата си и обичам да работя с деца. Имах този шанс да започна работа тук благодарение на Димитър Бачев. Пристигайки в Банско преди седем години, се свързах с читалището. В този момент те имаха нужда от човек като мен и започнах работа при тях, като поех часовете по пиано. Смея да кажа, че нашият успех се дължи на това, че имам индивидуален подход към всяко дете, търся индивидуалното във всяко дете, не налагам правила и следвам неговото развитие в какъвто и период да е.

Тук, в Банско, имаме доста талантливи деца и от 2011 година всяка година ходим на конкурси, и смея да кажа, че се представяме успешно навсякъде. Класът по пиано всъщност е оттогава и работим непрекъснато, с изключение на 2014 година, когато бях в отпуск по майчинство. Нямаме година без участие в конкурси и представяне на децата. Работим много добре с Обединен детски комплекс – Благоевград и по-конкретно с Анита Богданова и Златка Таскова. С г-жа Таскова правим съвместни концерти, били сме им гости, те също са гостували тук, в Банско. Концертът беше озаглавен „Малкият принц“ и изпълнявахме творби на проф. Йордан Гошев. Гостували сме на професора в ЮЗУ. Отворена съм към всякакви инициативи и идеи за нещо стилно.

Тази година е особено успешна за вас, няколко пъти печелите призови места?
Да, поредната успешна. Имаме участия в два международни конкурса и два национални. В София бяхме на международния конкурс „Вива пиано“, който е конкурс за пианисти непрофесионалисти. Участвахме с две деца и имаме две втори места, което мисля, че е добър успех за нас. Щастието ни е от това, че се явяваме, тръгваме на олимпийски принцип, търсим нови контакти, приятелства и е хубаво, когато вземем и награда, но тя не е най-важната.
Харесват ли децата пианото като музикален инструмент, привлича ли ги?
Да, привлича ги. Нека започна оттам – има големи деца, които имат потребност от култура. Малките деца ги водят майки, бащи, баби, дядовци, лели, докато големите, идвайки сами, показват, че имат нужда от това да се докоснат до изкуството. Пианото е един прекрасен инструмент за връзка с изкуството и твърдя, че освен изкуството – дали е под формата на музика, танц, изобразително изкуство, няма друго, което да възпитава естетическия вкус на един човек и да оформя неговия естетически мироглед. Моята основна цел в обучението на деца е да им покажа красотата на музикалното изкуство и да заобичат пианото и музиката.
Защо дойдохте тук, в Банско, на стотици километри от родния си град, има ли конкретна причина?
Последвах съпруга си, който също е от Добрич. Работи в сферата на туризма и след една зима разделени решихме да дойдем тук цялото семейство, и то доста за кратко, защото аз имах договор за круиз. Свирех в един дует – пиано и флейта, и имах договор с норвежка круизна компания. Трябваше след три месеца отново да поема по круизи, но така се случи, че останахме и вече седма година живеем тук.
Съжалявате ли за избора си?
В никакъв случай! Аз нося любовта си към музиката навсякъде, всичките деца ги обичам и мисля, че това е взаимно.
Имате деца, те имат ли интерес към музиката, ще последват ли примера Ви?
Имам две дъщери. Голямата също свири, а малката е на 3.5 годинки и все още не знам накъде ще се насочи – към музика или спорт. Тя е доста динамична, а и мъжът ми Валери Иванов е бивш спортист – беше професионален волейболист в отбора в Добрич и може да поеме по неговите стъпки.
Срещнахте ли подкрепа от страна на родителите?
От родителите срещам пълна подкрепа. Не мога да не спомена подкрепата на читалището и пълната подкрепа на община Банско, защото работим много спокойно и имаме възможността да участваме на всички конкурси, които сме пожелали, благодарение именно на тяхната подкрепа.
Имате ли ученици, които имат по-добри заложби и могат да продължат да се занимават професионално с музика?
Да, имаме такива деца и за малко градче като Банско те не са никак малко. Ако решат да се занимават професионално, ще успеят.
Какви са предпочитанията за музика?
В зависимост от желанията на моите ученици ние свирим освен класика и джаз, съвременна музика. Изключително много наблягаме на съвременните български автори. Дори тази година единият концерт беше посветен на българските класици. Имахме една съвместна продукция с малките театрали от Банско. Музикално-театралната вечер бе посветена на 140 години от рождението на Елин Пелин и няколко поколения български композитори, също и на съвременни, единият от които е проф. Йордан Гошев от Благоевград.
Банско е малък град, знаем, че в малки населени места хората трудно приемат като едни от тях „външни“ хора. Винаги има едно разграничение „ние“ и „вие“ – Вас приеха ли те, или чувстваш някакво разграничение?
Мисля, че ме приемат много добре. Не мога да кажа, че съм разграничена от хората, дори напротив – много приятели съм открила тук, страхотни приятели и срещам пълна подкрепа.
Чисто професионално, липсва ли Ви предишният начин на живот – круизните пътувания или нещо друго?
Не бих казала. Това е въпрос на личен избор, а и тук също имам възможност да свиря през зимния сезон. Свиренето по круизи е до време. Пътуванията те отделят от семейството и това не е дългосрочно решение. За мен е важно да съм заедно със семейството си.
Какво ще си пожелаете за в бъдеще?
Пожелавам си първо много здраве, за мен и семейството ми, за всички деца, родители, приятели. Лично за себе си си пожелавам вдъхновението да ме следва, много нови контакти, които могат да са от полза за мен и моите ученици от Банско.