Полковник Николай Киров е роден през 1964 година и след завършване на основното си образование в село Мурасалево учи Механотехникума в Дупница, специалност „Студена обработка на металите“. Киров е семеен, има дъщеря и син, когато не обикаля с мисия света, живее или в София, или в бащината си къща в село Мурсалево. Говори перфектно английски и руски.
„Мурсалевци се гордеем със своя земляк полковник Николай Киров”, похвалиха се кметът на село Мурсалево Юри Ковачев и бизнесменът Димитър Славев.
„Полковник Киров доскоро бе на отговорна мисия като български наблюдател на ОССЕ в Донбас. Той е от село Мурсалево, община Кочериново, роден е в село Драгодан, но всички мурсалевци сме раждани в Драгодан”, заявява кметът на село Мурсалево Юри Ковачев.
Въпреки големите му ангажименти и пътувания успяхме да се срещнем с него в село Мурсалево и да поговорим за живота му и войната в Украйна.
– Полковник Киров, как избрахте пътя си на военен?
– Средното си образование завърших в Механоелектротехникума в Дупница, който за тези години беше едно от най-престижните средни училища в Югозапада. Тогава маше много машиностроителни и военни заводи в Дупница и другите градове, където можех да работя. Любимият ми преподавател в техникума беше математикът Кънчо Цигриловски, за когото винаги ще си спомням с много добри чувства. Такива преподаватели са гордост за един народ.
Завърших Механотехникума с успех 5,41, имайки предвид, че в училището много трудно се пишеха шестици и петици, но не излезе от мен „стругар“. И както се казва по нашенски, за да избягам от нивите с тютюн на родителите ми, реших да стана студент. По това време всички в селата наоколо гледаха много тютюн и около Мурсалево всичко беше тютюневи ниви и лозя. Приеха ме и се записах във Висшето военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново. След завършването бях разпределен в Кюстендил, където служих 10 години. Дори по заповед на Генералният щаб на Българската армия през 1990 г. участвах в изследванията на така нар. Царичина дупка.
– Там случи ли Ви се някакво чудо?
– Може да се каже най-голямото чудо – претърпях инцидент, излязох в болнични и срещнах голямата си любов, ожених се, имам прекрасна съпруга и две деца – син и дъщеря. През 1997 г. завърших Военна академия „Г.С. Раковски“ и бях назначен като командир на батальон в Черноморец. От 2001 г. цели 19 години служих в командването на Сухопътни войски в столицата, като последната ми длъжност бе началник на сектор „Поуки от практиката“. През 2020 г. поради навършване на пределна възраст бях освободен от редовете на Българската армия и кандидатствах за наблюдател в мисия на ОССЕ в Украйна.
– Полковник Киров, как протече кандидатстването и номинирането Ви за наблюдател в Украйна?
– През 2020 г. поради навършване на пределна възраст бях освободен от редовете на Българската армия и кандидатствах за наблюдател в мисия на ОССЕ в Украйна. Подадох кандидатурата си във Виена и държах изпити онлайн. По принцип изискванията са много големи, задължително условие е да знаеш много добре английски. Одобриха ме. Самият процес от кандидатстване до одобрението отнема около една година.
– В кои мисии сте участвали като военнослужещ от Българската армия?
– Като военнослужещ съм участвал през 2017-2018 г. като национален командир на българския военен контингент в мисията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина. Длъжността, която заемах, бе от съществено значение за мисията – помощник-началник на щаба по осигуряването. През 2014-2015 участвах в мисия на НАТО в Афганистан, където в щаба на операцията шест месеца бях началник-отдел ,,Поуки от практиката“. През 2010-2011 г. бях военен наблюдател в Грузия. През 2006 г. бях на мисия на ООН в Етиопия и Еритрея за период от една година, а през 2008 г. участвах в мисия на НАТО в Ирак като национален командир на контингента.
– Коя беше последната Ви мисия?
– Последната ми мисия бе в Украйна, и по-точно в Донбас-Донецк. Бях в мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която следеше за спазването на Минските споразумения в Донбас. Бяхме над 40 наблюдатели българи в тази мисия, разпределени в различни градове на Украйна, аз и още двама българи изпълнявахме задълженията си в Донецк и така наречената Донецка народна република.
– Изпълняваха ли се Минските споразумения?
– Когато бяхме там, примирието не се спазваше и от двете страни. Част от нашите задължения бяха да патрулираме в близост до линията на контакт, където бяха съсредоточени противостоящите групировки. Почти ежедневно се констатираше стрелба и от двете страни.
– Кога се изтеглиха наблюдателите от Донбас?
– Поради предварително планиран годишен отпуск аз се прибрах на 16 февруари в София. На 24 февруари повечето чуждестранни наблюдатели на ОССЕ започнаха да се изтеглят от Украйна поради започналата специална военна операция на Русия. Дори наблюдателите от Донецк използваха маршрут за изтегляне през Русия – Ростов на Дон и Сочи, поради невъзможност за пресичане на контактната линия.
– Разкажете ни нещо от първо лице за Донбас, за Донецк, за хората там, какво се е случвало?
– Искам да ви кажа, че за всяка мисия се готвя много сериозно и чета историята на страната, както и всички други мои чуждестранни колеги. Предварително се запознах с историята на Украйна и Донбас. През 1917 г. се формира Украйна, която става Украинска съветска социалистическа република в състава на СССР. Като самостоятелна държава Украйна съществува в този вид от 1990 г., когато излиза от състава на СССР с всички придобивки и негативи.
В Донецк и региона имах възможност и посетих много музеи и културни места, посетих храмове и паметници. Можах да разговарям с населението на Донбас, което в по-голямата си част е проруски ориентирано, за което съществено значение има и продължаващият повече от 8 години военен конфликт. По принцип украинският език не е на почит в Донецк и региона, използва се основно руският. По-възрастните жители на Донбас не са забравили Великата отечествена война и последиците от двегодишната окупация на Донбас. В историята на Донбас ,,специално” място заемат и безчинствата на бандеровските украински нацисти тогава. За тях думата „бандера” означава група хора, подръжници на Хитлер, неонацисти. Разбрах какво означава това, когато посетих Историческия музей в Донецк и се запознах в детайли с последиците от окупацията. В шахта №4 нацистите са убили и изхвърлили в забоите на мината в периода 1941-1943 г. над 75 хиляди жители на Донбас – мъже, деца, жени, а в съседната шахта са хвърлили още десет хиляди трупа. Паметни плочи стоят пред шахтите. Преди Втората световна война населението в Донбас е около 800 хиляди души, след окупацията са оцелели около 180 хиляди, всичко друго е избито или взето в плен от хитлеристите. Свидетелства за това са многото паметни плочи на територията на Донбас. Това е историята и тя не бива да се пренебрегва и забравя.
– Полковник Киров, видяхме Ваши снимки на манастир в руини и голям паметник. Какво ще ни разкажете за тях?
– Разрушеният манастир от снимките е разположен в близост до бившето международно летище на Донецк. През 2014-2015 г., пък и впоследствие, в района се водят ожесточени сражения. Резултатът от тези сражения се наблюдава по всички сгради в близост. Преди специалната руска военна операция летището бе разделено между въоръжените сили на Украйна и милицията на Донецката народна република. Опитите ни да разговаряме с духовните лица в манастира за случилите се събития не срещаха отзивчивост. Те предпочитаха да говорят за бъдещите планове за възстановяване на сградите и прекратяване на бойните действия.
А паметникът е от Великата отечествена война, разположен е на Саут могила, където е била най-голямата и тежка битка за освобождаването на Донбас от хитлеристите, където са оставили костите си много съветски войници. Местните хора вече са се обърнали към известен руски скулптор и ще възстановят паметника.
– Как се отнасяха хората в Донбас към наблюдателите?
– По-голямата част от населението не разбираше в пълна степен мандата на ОССЕ. Техните надежди бяха да спомогнем за прекратяване на конфликта, но ние нито имахме способности, нито мандат за това. ОССЕ извършваше безпристрастно наблюдение и докладване на реалната ситуация в Украйна. Не мога да не отбележа, че местните хора имаха особено позитивно отношение към нас, българите.
– Кое е любимото Ви място, което Ви тегли като магнит след мисия в чужбина?
– Там, където е сърцето ми! В село Мурсалево, там е детството ми, родът ми и приятелите ми – Юри Ковачев, който е кмет на селото, и фермерът Димитър Шияков, който създаде с много труд ябълкови градини в селото, запазвайки местната традиция, и отглежда прочутите мурсалевски ябълки. С тях умуваме за бъдещи начинания в родното ни село, за подобряване живота на хората, които много трудно оцеляват в тази тежка в момента икономическа криза със светкавичното вдигане на цените.
Полковник Киров по време на мисия в Етиопия 
Децата на Етиопия
Полк. Киров като наблюдател в Грузия
Полковник Киров с кмета Юри Ковачев и бизнесмена Димитър Шияков
ДЕНИ МИЛЕВА
