Навръх златната си сватба, точно 50 г. след подписването на граждански брак в санданското с. Виногради, медицинската сестра Елена Митушева и половинката й Илия минаха под венчило. Двамата се запознали преди 51 г. в Благоевград. Тя учила в тогавашния Медицински техникум, той работил в ЗМК като електротехник, а квартирите им били наблизо. Когато й предложил да се оженят, тя веднага приела. „Заради тръпката помежду ни. Тя и до днес е също толкова силна, както тогава“, признава Елена.
Сватбата била на 12 май 1974 г. в родното село на Илия. Още тогава младоженците искали наред с гражданския ритуал да се венчаят и в църквата, но времената били други и социалните порядки не го позволили. Двамата обаче не забравили мечтата си. Създали дом в Благоевград, родил им се син, после и дъщеря. Децата пораснали и създали свои семейства, родителите се пенсионирали, но мира не им давало обещанието, което си дали на младини. Все нещо се случвало и осуетявало намерението им да се венчаят, но тази година решили повече да не отлагат събитието.
Като пукнала пролетта, потърсили съвета на отец Андон Шавулев, председател на настоятелството на благоевградския храм „Въведение Богородично“ и съученик и приятел на Илия от детството. Кумовете им вече не били между живите, но той ги успокоил, че може дори синът им Малин да ги замени, стига да е кръстен.
И точно така се случило. Наследникът им и половинката му Елена с радост приели да ги венчаят, а датата на събитието никой дори не коментирал. На всички било ясно, че денят ще е същият, както преди 50 г. Елена си сложила новата, специално избрана за случая рокля, а Илия – официален костюм. За празника не успяла да пристигне само дъщеря им Велина, която живее в Шотландия, но за сметка на това единствената внучка Антония била неотлъчно до баба си и дядо си.
„Различно е сега, чувството е на пълнота. Сякаш най-после сме завършили нещо недовършено“, щастлива е Елена Митушева.
По стара традиция след венчавката последвала и гощавка, която нововенчаните дали за близки и приятели в къщата на дъщеря им в с. Падеш.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
