Наградиха с плакет и медал последния ветеран от Втората световна война Димитър Йорданов Портарски. По повод Деня на храбростта и празник на Българската армия – 6 май, той бе посетен в Дом за възрастни „Св. Иван Рилски“ в Ораново от кмета на община Симитли Апостол Апостолов, военни офицери и негови близки.
Със заповед на министъра на отбраната Атанас Запрянов за заслуги към отбраната на страната и активна военно-родолюбива дейност с грамота са наградени 41 български ветерани от войната. Сред тях са и Димитър Портарски, и 104-годишният капитан от запаса Димитър Аврамов от Петрич. Те са последните живи ветерани от Втората световна война от област Благоевград.
Кметът Апостол Апостолов връчи на ветерана Димитър Портарски почетен плакет на община Симитли. „По случай празника Ви връчвам почетния плакет – най-високото отличие на Община Симитли, за всички подвизи, които сте извършили за нашата родина“, каза Апостолов при връчване на плакета.
Ветеранът бе удостоен с грамота от министъра на отбраната Атанас Запрянов, връчена на Димитър Портарски от началника на Военно окръжие – Благоевград подполковник Петър Митев. Подполковник Митев връчи на възрастния ветеран и юбилеен медал „80 години от победата над хитлерофашизма (1945-2025)“, връчен със заповед на председателя на Съюза на ветераните от войните на България във връзка с 80 години от края на Втората световна война и участието на Българската армия в разгрома над хитлерофашизма. Поздравителен адрес бе връчен и от командира на военно формирование 26 400 – Благоевград полк. Николай Николов, както и поздравителен адрес от началника на Военно окръжие – Благоевград подполковник Петър Портарски.
На тържественото събитие заедно с Димитър Портарски бе и семейството му, сред които внуци и правнучката му. Поздравителен адрес към ветерана прочете Елена Кайтазова-Христова от името на всички в дом „Св. Иван Рилски“.
На 19 септември 1928 година в дупнишкото село Джерман в многочленно семейство се ражда Димитър Портарски. Едва на 14-годишна възраст младежът решава да избяга от бащината къща и самоволно отива да преследва голямата си мечта – да учи военна музика в поделението в Дупница. Но родителите му го откриват и опитват да го върнат вкъщи.
Болезнено отказал бащината молба, младият военен музикант тръгва на път с армията. Датата 9 септември 1944 година няма да забрави никога. Голямата драма в живота на младия войник се случва няколко месеца по-късно край Звегор.
Разказва, че прекарва нощта в палатка с друг войник. „На сутринта ставаме и виждаме, че от другата страна на нашата палатка има германски войник. Вдигнал ръцете и показва знак, че се предава. А ние имахме оръжия“, казва той. Другарят на Портарски предлага да заведат войника при командира си. Портарски обаче се възпротивява в знак на благодарсност, че немският войник не ги е убил през нощта.
И така с един подарен живот за противника завършва голямата битка между дълга и човечността. А картината от гората край Звегор завинаги остава пред очите на Портарски. Минават години. Димитър Портарски оставя военната служба и става музикант в оркестъра на Балабановата фабрика в Бараково. Дълги години е сред уважаваните майстори ключари в Благоевград.
Сред наградените от министъра на отбраната 41 ветерани 23-ма са на възраст на 100 и над 100 години. На 1 март капитан от запаса Димитър Аврамов от Петрич навърши 104 години. Днес столетникът живее при сина си в Разград. Роден е в с. Смоляри, днешна Република Северна Македония. По-късно семейството му се заселва в Петрич. Завършва ШЗО в София. Участва във войната като командир на 2-ри взвод от 3-та рота на 2-ра дружина в състава на 14-и Горноджумайски полк. Бойният му път започва от Гърция и завършва в резултат на тежко раняване в Струмишко. След войната служи до 1953 г. в тилова част в Никопол. Поради настъпилите съкращения се уволнява със звание капитан, връща се в Петрич, където дълги години работи в местното земеделско стопанство.
ИВАН ИВАНОВ
