На състезанието в Благоевград, кръг от републиканския шампионат, Станислав се класира трети
Купите, спечелени от младата надежда в мотокроса, заемат специално място в дома му
Станислав Цеклеов по време на състезание
На Източноевропейския шампионат Станислав зае второто място в клас МХ2, а в МХ2 Junior се класира първи
Младата надежда вмотокроса – 18-годишният Станислав Цеклеов от Разлог, грабна купата и спечели първото място в крайното класиране след последния седми кръг на Източноевропейското първенство по мотокрос, който се проведе в Троян.
Младежът се състезава за пловдивския клуб “АИТ Рейсинг тийм” и триумфира в клас МХ2 Junior, където купата си оспорваха 36 състезатели от България и чужбина. След него в челната тройка се наредиха състезателите от “Мотоспорт” – Варна Алекс Димитров – втори, и Николай Малинов – трети. Станислав влезе в челната тройка и в клас МХ2, където отстъпи първата позиция на един от най-добрите ни състезатели – Майкъл Иванов, и в крайното класиране зае второто място.
Младата надежда на Разлог даде добри резултати и на провелия се в Благоевград предпоследен 6-и кръг от Републиканския шампионат по мотокрос. Там той зае третото място след Хакан Халми от МСК – Севлиево, който се класира първи, и Алекс Димитров от “Мотоспорт” – Варна, който стана трети. Преди последния кръг на републиканския шампионат Станислав Цеклеов е в топ 5 и заема четвърто място във временното класиране
Постоянство, дисциплина и много упорит труд, това е цената на успеха, казва Станислав Цеклеов, който се качва за пръв път на мотор преди седем години, година по-късно отива и на първото си състезание за любители. Остава последен, но това не го отказва и след доста пот и усърдни тренировки успехите не закъсняват. За шест години има спечелени редица купи и медали, които заемат специално място в дома му.
Заслуга за постиженията му има и неговото семейство, което го подкрепя безусловно. Той е роден в семейство на правист и логопед. Баща му Георги Цеклеов е частен съдебен изпълнител. Въпреки че самият той не е моторист, е човекът, който дава стимул на сина си да тренира мотоциклетизъм. Майка му Надя е логопед и работи с децата от детските градини в Разлог.
Въпреки страстта на Станислав към мотоциклетизма, мечтата му е да следва право и да продължи по стъпките на баща си. Тази професия е избрала и неговата сестра Николета, която е студентка по право.
– Станиславе, от колко годишен се занимаваш с този спорт и има ли конкретна причина, която те мотивира да тренираш точно това?
– Занимавам се от 11-годишен. В началото беше на шега. Тате ми купи мотор и започнах да се уча да карам. Той беше човекът, който ми даде първоначалния стимул, въпреки че не е моторист. Ходехме много по гората. На мотопистата в Баня срещнахме едно момче, което беше треньор, съгласи се да ме тренира. Така започнах да ходя на тренировки и с всяка изминала седмица тренирах все повече и повече и този вид спорт започна да ме привлича.
– От колко годишен започна да ходиш по състезания и спомняш ли си първото?
– Първото състезание ми беше в село Стефаново край Радомир. То не беше част от шампионат, а за любители. Завърших последен, но това не беше важно за мен. Това беше едно ново изживяване, много адреналин. Едно от много трудните ми състезания беше миналата година в Троян. В двата дни – петък и събота, не спря да вали и беше много кално. В неделя спря, но трасето отново беше тежко, калта започна да се втвърдява и това беше най-лошо. Състезанията в Севлиево и Гърция също бяха сред трудните заради лошите климатични условия.
– Това е един сериозен спорт и може би много хора не си дават сметка колко усилия се изискват, за да влезеш в челната тройка, какво ти коства лично на теб?
– Доста пот, труд, сериозни травми, но това не ме отказа и въпреки всичко продължих.
– Кой е бил най-тежкият ти момент през тези години, откакто тренираш?
– Когато бях 14-годишен, имах много лошо счупване. Лекарите ми казаха, че не мога да карам три месеца. След като се оправих, започнах с тренировките и на третата отново си счупих крака и още три месеца трябваше да прекъсна. Това беше доста труден период за мен, но въпреки всичко не се отказах и продължих.
– Какво ти даде този спорт?
– Възпитание, дисциплина, и не на последно място – с пътуванията за състезания научих доста за живота и видях доста места.
– Какво е нивото на българския мотоциклетизъм в сравнение с другите държави?
– За съжаление сме много назад. В България имаме едно ниво на мотокрос и хората, които тренираме и сме в топ 3 или в топ 5, си мислим, че сме много добри и бързи, но не е точно така. Давам за пример един от най-добрите ни състезатели – Майкъл Иванов, който е много талантлив и в България е №1 в момента, но като излезе в чужбина, е в края на колоната. Нивото там е много по-високо.
– Помага ли по някакъв начин Българската федерация по мотоциклетизъм?
– По никакъв. За тези седем години, през които аз съм карал, по никакъв начин не е помогнала специално на мен – нито финансово, нито по какъвто и да било начин.
– Ако федерацията отделя средства, бихме ли могли да изкараме добри състезатели?
– Да, имаме доста талантливи момчета, но за съжаление липсата на финансова подкрепа от страна на федерацията, от страна на клубовете и невъзможност за такава от страна на семействата много от тях се отказват. Това е доста скъпо поддържан спорт и не всеки може да си го позволи.
– Кое е най-престижното състезание, в което си участвал, и имаш ли амбиция за световна купа?
– Нямам амбиция за световно. Мисля, че нямаме нужното ниво за състезание от такъв ранг. Участвах на европейското състезание в Севлиево и дори и там нивото е доста по-високо, отколкото на кръговете в България.
– От толкова тренировки, състезания, пътувания и учебни занятия имаш ли време за приятели, за развлечения?
– Намира се време, стига да знаеш как да си го подредиш.
– Тази година завършваш, с какво смяташ да продължиш?
– Мечтата ми е да следвам право и да продължа по стъпките на баща ми.
ЯНА ЙОРДАНОВА
