Преди 550 годин /1.07.1469 г./ тленните останки на най-големия покровител на българския народ свети Иван Рилски са пренесени от Царевград /Търново/ в постоянния му дом – Рилския манастир. Това е едно от най-значимите събития в историческите летописи на българския народ, което в сегашната 2019 година има своето символично повторение – Поклонническия пешеходен поход „Светият път“, който преминава под организацията на държавните, църковните и обществените власти. Повторението ще е една възпоменателна процесия. Предвижда се тя да премине през териториите на 19 общини, 4 природни парка и много градове и села. На много места ще се организират специални тържества. Естествено, това ще се окаже събитие и за община Бобошево, в чиято територия – в село Скрино, е роден светият Отец. Кулминацията все пак ще е в Рилския манастир, но преди това шествието ще е знаменателно и за общините Дупница, Кочериново и Рила.
Преди два дни поклонници тръгнаха по пътя на мощите на св. Иван Рилски от катедралния храм във Велико Търново. Десетки миряни се включиха в светата литургия, отслужена от Търновския митрополит Григорий, и в литийното шествие. В процесията участваха кметът на В. Търново Даниел Панов, историкът проф. Пламен Павлов, оглавяващ националния инициативен комитет в подкрепа на поклонническото пътуване, организаторите Евгени Коев и Паскал Пиперков и около 150 жители на града. Сред тях бяха ученици, млади хора, учители, общественици, представители на институции и др. Преминавайки покрай крепостта Царевец, шествието достигна до храмовете „Св. Иван Рилски“ и „Св.св. Петър и Павел“, където също бе отслужена литургия.
Кметът Даниел Панов коментира, че националното поклонническо пътуване е символ на дълбоката връзка на св. Иван Рилски с историческата и духовна столица на България – В. Търново. „Амбицията ни е поклонническият поход да се утвърди като ежегодна инициатива, която да привлича все повече хора. Походът „Светият път“, възпитава в родолюбие. Участниците ще имат уникалната възможност да повторят в съвременни условия духовния и физически подвиг на онези наши предци, които в едни тежки времена и с реален риск за живота си са пренесли мощите по целия 570-километров маршрут. Инициативата е израз на почит към св. Иван Рилски и славните българи от миналото, които дори в най-трудните и тъмни времена опазват българщината и християнската вяра“, заяви Даниел Панов.
Проф. Пламен Павлов припомни, че пренасянето на мощите на светеца през 1469 г. е един уникален акт на национално единение по българските земи. Процесията е първата след 550-годишно прекъсване, която ще премине целия път, извървян, за да бъдат пренесени мощите на светеца от Търново до Рилския манастир.
15 са поклонниците, които тръгнаха от В. Търново, за да изминат разстоянието от 570 км в рамките на месец. Към тях за определени отсечки се очаква да се включат около 1500 души. Походът ще завърши на 31 юли. Планувано е в похода да се изминават от 10 до 30 км на ден, като над 70 селища ще се включат като домакини в събитието.
Всеки желаещ може свободно да се включи в Поклонническия пешеходен поход „Светият път“, в който момент поиска, и да върви според свободното време и възможностите си.
Маршрутът е организиран така, че в по-голямата част, да е достъпен за хора, които искат да се присъединят. Нощувките са в манастири, в училища, детски градини в селищата, през които се преминава, както и на палаткови лагери. Успоредно с процесията ще се движи автомобил, който ще превозва тежките раници, а хората ще вървят само с лек багаж за деня. На разположение на туристите ще е и водоноска.
Походът е разделен на 5 етапа.
Първият е от В. Търново до Никопол и е в периода 30 юни-7 юли 2019 г.
- (30 юни, неделя) Велико Търново
Пристигане на поклонниците във Велико Търново – разглеждане на забележителности, свързани с престоя на мощите на св. Йоан Рилски в града, празнична вечерня в Катедрален храм. - (1 юли, понеделник) Велико Търново – с. Ресен (18 км)
Св. литургия в Катедралния храм, награждаване на участниците в националния конкурс „Светият път – 550 г. от връщането мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир“, гр. В. Търново – Патр. манастир „Св. Троица“ – с. Самоводене – с. Ресен - (2 юли, вторник) с. Ресен – с. Горна Липница (24 км)
с. Ресен – с. Водолей – с. Паскалевец – с. Дъскот – с. Горна Липница - (3 юли, сряда) с. Горна Липница – с. Овча могила (20 км)
с. Горна Липница – с. Батак – с. Сломер – с. Овча могила - (4 юли, четвъртък) с. Овча могила – с. Петокладенци (17 км)
с. Овча могила – с. Морава – с. Стежерово – с. Петокладенци - (5 юли, петък) с. Петокладенци – с. Лозица (19 км)
с. Петокладенци – с. Лозица - (6 юли, събота) с. Лозица – гр. Никопол (19 км)
с. Лозица – с. Любеново – с. Въбел – гр. Никопол
- почивка, посещение на забележителности, посрещане на участниците във втория етап, вечерня
- (7 юли, неделя) Св. литургия, изпращане на участниците от първия етап
Вторият етап Никопол-Плевен-Луковит е в периода 7-14 юли 2019 г. - (7 юли, неделя) гр. Никопол – с. Муселиево (12 км)
гр. Никопол – с. Жернов – с. Муселиево - (8 юли, понеделник) с. Муселиево – с. Коиловци (21 км)
с. Муселиево – с. Мечка – с. Коиловци - (9 юли, вторник) с. Коиловци – гр. Плевен (19 км)
с. Коиловци – с. Върбица – гр. Плевен - (10 юли, сряда) гр. Плевен – с. Тодорово (14 км)
гр. Плевен – Кайлъка – с. Брестовец – с. Тодорово - (11 юли, четвъртък) с. Тодорово – с. Садовец (25 км)
с. Тодорово – каньон р.Чернелка – с. Петърница – с. Бъркач – с. Садовец - (12 юли, петък) с. Садовец – с. Ъглен (16 км)
с. Садовец – с. Ъглен - (13 юли, събота) с. Ъглен – гр. Луковит (15 км)
с. Ъглен – гр. Луковит
- посрещане на участниците в третия етап, вечерня
- (14 юли, неделя) Св. литургия, изпращане на участниците от втория етап
Третият етап е от 14 до 21 юли от гр. Луковит до с. Карлуково и преминава през живописни местности във Врачанския балкан. - (14 юли, неделя) гр. Луковит – с. Карлуково (12 км)
гр. Луковит – с. Карлуково - (15 юли, понеделник) с. Карлуково – с. Камено поле (24 км)
с. Карлуково – с. Кунино – с. Камено поле - (16 юли, вторник) с. Камено поле – Тържишки манастир (19 км)
с. Камено поле – с. Долна Бешовица – Тържишки манастир - (17 юли, сряда) Тържишки манастир – с. Върбешница (23 км)
Тържишки манастир – с. Старо село – с. Царевец – с. Долна Кремена – с. Горна Кремена – с. Върбешница - (18 юли, четвъртък) с. Върбешница – гр. Враца (20 км)
с. Върбешница – гр. Враца - (19 юли, петък) гр. Враца – Бистрешки манастир „Св. Иван Пусти“ (10 км)
гр. Враца – Бистрешки манастир „Св. Иван Пусти“ - (20 юли, събота) гр. Враца – Черепиш (23 км)
гр. Враца – с. Паволче – с. Челопек – с. Люти брод – Черепиш
- посрещане на участниците в четвъртия етап, вечерня
- (21 юли, неделя) Св. литургия, изпращане на участниците от третия етап
Четвъртият етап е от Черепиш до София – от 20 юли до 25 юли 2019 г. - (21 юли, неделя) Черепиш – с. Игнатица (12 км)
Черепиш – с. Игнатица - (22 юли, понеделник) с. Игнатица – Осеновлашки манастир (20 км)
с. Игнатица – Осеновлашки манастир „Рождество на Пресвета Богородица” (Седемте престола) - (23 юли, вторник) Осеновлашки манастир – с. Батулия (21 км)
Осеновлашки манастир – Брезов дол – с. Буковец – с. Батулия - (24 юли, сряда) с. Батулия – Курилски манастир (17 км)
с. Батулия – Курилски манастир „Св. Йоан Рилски“ - (25 юли, четвъртък) Курилски манастир – гр. София (19 км)
Курилски манастир – гр. София – ротонда “Св. Георги”
Пети етап е София – Рилски манастир (26 юли-31 юли). - (26 юли, петък) гр. София – с. Кладница (28 км)
гр. София – кв. Бояна – с. Владая – с. Кладница - (27 юли, събота) с. Кладница – с. Дрен (24 км)
с. Кладница – с. Боснек – с. Горна Диканя – с. Дрен - (28 юли, неделя) с. Дрен – гр. Дупница (30 км)
с. Дрен – с. Тополница – с. Червен бряг – с. Яхиново – гр. Дупница - (29 юли, понеделник) гр. Дупница – метох Орлица (24 км)
гр. Дупница – Бели път – гр. Рила – метох Орлица - (30 юли, вторник) Метох Орлица – Рилски манастир (18 км)
Метох Орлица – метох Пчелина – Рилски манастир - (31 юли, сряда) Рилски манастир – пещера на св. Йоан Рилски (5 км)
Рилски манастир – пещера на св. Йоан Рилски – отпътуване
Какво обаче се е случило преди 550 години, в 1469 година?
Това е събитието за целия български народ, ознаменувано с пренасяне мощите на свети Иван Рилски от Царевград /Търново/ и посрещането им в Рилския манастир. Това събитие е намерило място в трудове на много историци и краеведи у нас и в чужбина. Намерило е място и в книгата „Български старини из Македония“ на Йордан Иванов, в страниците, посветени на пътуванията му по реките Струма и Места. Наред с другите описания на история, урбанистика и природа, е засегнал и това събитие. „Синовете на Якова“ /епископ на Кринщка епархия/ отишли в Рилския манастир и станали монаси, и сполучили със свои средства и дарения да издигнат Западния манастир. Именували се Йоасаф, Давид и Теофан. Те издигнали манастира на предишната му висота, уголемили му братството и книжнината на Рилската обител взела отново да цъфти.
Към тези народолюбни дела тримата братя, които служили и като игумени на манастира, добавили още едно боголюбно дело, с което е свързано и пренасянето на мощите на светия Отец. И Йордан Иванов не го пропуска: „Те / Йоасаф, Давид и Теофан/ издействали от султан Мехмеди II, завоевателя на Цариград, да им позволи да пренесат в манастира останките на свети Иван Рилски, които дотогава са покоили в българската столица Търново“.
За пренасянето мощите на свети Иван Рилски споменава в свое обследване и Кристиян Ковачев, като сочи и заслугата на тримата братя Йоасаф, Давид и Теофан и дава картина от самото пренасяне. „В литията с мощите взели участие йеромонах Теофан, брат на игумена, йеромонах Варлаам, монах Геласий, отец Иван от село Белчин, Самоковско, и още други монаси. При метоха Орлица мощите били посрещнати и от Крупнишкия епископ Йосиф. Епископ Йосиф лично понесе ковчега с мощите към обителта. А народът го последва, пеейки „Господи, помилуй“, чак до самия мост, който беше над метоха“.
Царевград – Търново, обаче не е единственото място, където са стояли на покой мощите на покровителя на българския народ. В книгата си „История на българите“ чешкият учен историк Константин Иречек пише, че преди да намерят мястото си в църквата на Рилския манастир, те са били в Грян /Астрагян/ и Естарсон, Маджарско. Това станало 1189 година, по време на войните на маджарския крал Бела III с Византия. Той пък бил открил мощите в църква в Средец /София/ и ги пренесъл като трофей.
Пренасянето мощите на свети Иван Рилски в Рилския манастир е намерило място и в книгата „Жития на светиите“, издадена от издателството на Светия синод. В нея се отбелязва, че столицата на българската държава Търново пада под властта на турците 1393 година и с това тя престава да съществува цели пет века. В същото време Рилският манастир бил разрушен от завоевателите, а мощите на неговия основател се намирали в Търново от 1295 година. В книгата е намерено място и за Йоасаф, Давид и Теофан, синовете на епископ Яков от Крупнишка епархия. „Около 70 години след турското нашествие тримата братя /Йоасаф, Давид и Теофан/, овдовели свещеници, приели монашеството. Като научили, че мощите на светеца почиват в Търново, те взели разрешение от турския султан Мохамед /Мехмед/ II да ги пренесат в манастира. Разрешението било дадено по ходатайство на султановата майка, благочестивата царица Мария. Пренасянето мощите на Рилския светец от Търново в манастира станало около Петровден 1469 година. То се превърнало в голямо църковно и народно тържество. Навсякъде по дългия път от Търново до Рилския манастир народът посрещал и изпращал светите мощи на най-великия свой светец с дълбока почит и благоговение. Това го ободрило и повдигнало духа му. Чрез това връщане на светите мощи манастирът получил още по-голямо значение и се превърнал в огнище на Христовата вяра и националното самосъзнание на православните българи. В манастира мощите пристигнали на 30 юни. Поради това братята установили да се празнува това събитие всяка година на 1 юли. Била съставена и съответна служба“.
Да погледнем отново в книгата на Константин Иречек „История на българите“. В нея той отбелязва, че светият Отец е роден в Скрино, община Бобошево, село, намиращо се в Бобошевски Руен. Рождението му е в 876 година. Замонашил се е по примера на духовници самотници и се усамотил в Рила планина, където преживял 20 години. Първоначално обитавал една пещера, след това се приютил в хралупата на един голям дъб, а последните 7 години от живота си пък е бил на една недостъпна скала. Почива 946 година на 70 години. Пред скалата, на която е пребивавал, сега е изградена великата българска светиня Рилски манастир.
Житието на светия Отец е проследено и в книгата „Житията на светиите“. Там се сочи, че родителите му са били благочестиви люде, а когато те починали, той раздал на бедни и болни хора своя дял от наследеното от тях имущество и имоти. Захванал се с отшелнически живот, заживял в пост и молитви и се хранил само с диви растения. Усамотил се в Рила планина. Пребивавал към 12 години в хралупата на голям дъб, добил много известност като лечител на физически и духовни болки. С цел да се укрие от известността си се усамотил в една пещера и после на една скала, но и тук бил намиран от хората. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до цар Петър, който поискал да го види и да разговаря с него. Изпратил му дарове, но той върнал златото и приел само плодовете.
Популярността на св. Иван Рилски растяла и из неговата обител се явили много негови последователи. Те му се прекланяли и в негова чест поставили основите на манастир, който впоследствие е разрушаван, строен и дострояван. А неговият патрон свети Иван Рилски доживял до 946-та година и бил погребан до неговата пещера.
И от тази пещера светите мощи на Иван Рилски извървяват дълги и различни пътища. За някои от тях вече бе споменато. След няколко десетки години мощите били извадени от погребението им пред пещерата в Рила и били пренесени в Средец /София/. Положени били в църквата „Св. Великомъченик Георги Победоносец“, а по-късно били пренесени пък в църквата „Свети апостол и евангелист Лука“. Но и там не останали. от стр. 13
В 1183 година унгарският крал Бела III превзел Средец и като открил мощите на светеца, ги занесъл в столицата си Гран /Естергом/, където се говори, че те извършвали много чудеса. В Унгария мощите престояли три години. Върнати били обратно в Средец с много дарове, а ковчегът, в който били, бил обкован със злато.
В Средец мощите престояли до 1195 година. В същата година цар Иван-Асен I ги пренесъл в Царевград /Търново/ и там престояват до 1946 година, когато със споменатото вече всенародно шествие намират покой в новия си дом – Рилския манастир.
Кои са обаче тримата братя Йоасаф, Давид и Теофан, които са с най-значим дял за пренасянето на мощите в Рилския манастир?
При издирването на житието им се стига до симитлийското село Крупник и се свързва със съществуваща някъде от 13 до 17 век Крупнишка епархия, в която като епископ е служил баща им Яков. Епархията е имала в Крупник и епископска църква „Света Троица“, върху която впоследствие турците изградили джамия. Крупнишката епархия била с територия из цялото Среднострумие, включително и Кюстендилско и Самоковско. Нейно дело става изграждане на множество църкви и други религиозни обекти. Синовете на Яков – Йоасаф, Давид и Теофан, били родени в село Граница, Кюстендилско, служили са като монаси и игумени на Рилския манастир, като тяхно дело става и възстановяването му след разрушаването му при нашествието на турците.
Почитта, която оказва българският народ на своя най-велик покровител, безспорно ще е запомнящо се събитие. Символичното пренасяне на мощите на светеца ще бъде празник за всички селища, през които ще премине шествието, а в самия Рилски манастир пък ще е кулминацията. Служби в чест на светеца ще се отслужат и в много църкви и други религиозни обекти и в места, където няма да мине шествието. Едно от тези места ще е и град Кресна. Тук събитието ще се почете най-тържествено в местния храм-паметник „Св. Иван Рилски“, който е строен 1941 година, осветен от владиката Борис и с костницата си, равняваща се на великите светини, каквито са църквите в Батак, Шейново и Шипка.
Светинята Рилски манастир „Св. Иван Рилски“.
Разположен е в северозападните части на Рила планина в едно диво природно място, където р. Друшлявица се влива в река Рилска. Основан е през X век от отшелника монах Иван Рилски. През 1335 година феодалът Хрельо изгражда в двора на манастира кула, известна сега като Хрельовата. Манастирът е многократно рушен, опожаряван, ограбван, но и възстановяван. В масивно изграждане е към 1816-1819 година.
Рилският манастир заема общо 8800 кв.м площ. Крилата му се простират на 4500 кв.м, черквата на 1000, Хрельовата кула на 80, а дворното пространство заема 3220 кв.м. Архитектурата се приема като строга, с крепостно-отбранителен характер. От векове манастирът се е утвърдил като център на национален дух и на просвета. Манастирският музей е с богати колекции от оръжия, стара книжовност, митри, икони, златоткани бродерии.
От 1961 година Рилският манастир е обявен за национален паметник на културата и все повече се утвърждава като свято място не само за поклонници от страната, но и от чужбина.
БОРИС САНДАНСКИ
Пещерата на Св. Иван Рилски в Скрино 
Пещерата над Рилския манастир 
На учредяването на националния инициативен комитет за събитието, което се проведе във Военния клуб в София, община Дупница бе представена от зам. кмета Крум Милев, началника на отдел “Образование” Тодор Петков и кмета на село Бистрица Кирил Огненски, както и от председателя на ТД “Рилски езера” Димитър Атанасов
