Над 3000 души от три континента се събраха на Предел за събора „Пирин пее“. Участниците в юбилейното XVI издание на събора, което отбелязва и 60 години от първото му провеждане, надхвърлиха 1500 души от цяла България.
Историята на „Пирин пее“ започва през 1961, годината на подготовката за събора. С атмосферата през годините ни запозна доайенът проф. дфн. Костадин Динчев, който е част от историята на „Пирин пее“.
„Нескромно ще прозвучи, но самият аз излъчвам история. Спомням си как преди 61 години започнах да развеждам всички специалисти и да търсим подходящо място за провеждане на събора. Всичко започна със зараждането на движението за народно творчество и появата на първите събори в страната. Обикаляхме навсякъде, а един ден прохладният Пирин ни завладя и разбрахме, че това е мястото за нашата среща. Искахме да популяризираме българското в нашия край. През годините претърпяхме своите върхове и падения, но се радваме, че днес сме отново тук и будим интерес и в младото поколение. През 1985 година беше нашият връх. Три дни „Пирин пее“, на девет сцени, близо 2000 участници и над 3000 гости. Новата власт през 85-та остави събора на заден план, и така до 97-ма, когато се утвърди фондацията „Пирин пее“. През 2 години до 2001 година се организираха три събора, а аз се опитвах да запазим за пореден път традициите. През новия век път си проправиха и авторски песни и изпълнения. За мен беше грешка, но „Пирин пее“ се преобрази много през годините. До ден-днешен обаче звучат и се пазят едни от изпълняваните през годините песни на Разложкия край. Най-любима ми е „Заплакала Стара планина“.
Десетилетия разкривахме красотата на Югозападния край. По едно време дори решихме да не допускаме едни и същи изпълнения и поставихме задача на участниците да се ровят в миналото и да покажат истинските стари традиции. Тук хората се срещнаха за първи път с обичая Водици, с кукерството, с лазаруването и всички тези характерни за този край автентични неща. Тук е богатият извор на народното творчество и ние вече 60 години неуморно не спираме да го показваме.
Организацията е трудна, срещаме се различни хора, с различни мнения и виждания. Идеята ни е хората и да изпитат и онази състезателна емоция. Участниците от Разлог искат много силно това да покажат, че са най-добри. Надявам се да продължаваме в същия дух и показваме новооткритите стари традиции, пожела си в края на своя разказ проф. Динчев.
Малко по-късно Динчев получи и подарък в знак на признателност от всички организатори.
В „Пирин пее“ участие тази година взеха много млади хора: млади гласове от Факултета по изкуствата на Югозападния университет, представители на всички общини от Югозапада. На сцената се качиха русалиите от Петрич, чиито гръм на пушки разтърси балкана и привлече още гости на събора към главната сцена. Най-голямата изненада към всички присъстващи за пореден път поднесоха Ансамбъл „Пирин“ със своето изпълнение в края на заключителния концерт.
Най-открояващите се млади участнички тази година бяха дошлите чак от Варна сестри Златеви. Двете близначки на 11 години и тяхната сестричка Диляна, на 4, участват за първи път в събора на народното творчество.
„ Започнахме да пеем преди около 5 години. Спомняме си, че бяхме на почивка тук и наши познати разказваха за „Пирин пее”. Бяхме много въодушевени и решихме да участваме в него”, разказаха те.
Семейство Златеви са любители певци. „Много сме развълнувани, че сме част от „Пирин пее“. Радваме се на развитието и желанието на нашите деца да участват във формати, който предават българското. Атмосферата, която ни бе предадена от нашите познати, бе достатъчна да запали в нашите деца желанието да станат част от събора. Тук се срещат много хубави автентични пирински песни, които не можем да чуем в ежедневието си. Всички ние и децата ни включително са израснали с български песни, радиото вкъщи звучи непрекъснато. Откакто проходи, малката Диляна е плътно до каките си. Имаме комични ситуации с нея. Каките записваха видео за онлайн конкурс по време на пандемията, Диляна отвори вратата, накичена с всички възможни дрехи, и се нареди до тях. Оттогава е неотлъчно до близначките и се опитва да припява“, споделиха родителите на сестри Златеви.
Около 30 човека от Симитли, малки и възрастни, посрещнаха за поредна година събора „Пирин пее“. „Харесва ни чистият въздух. От години се събираме тук като гости на събора, атмосферата в планината е страхотна. Обединяваме се от една традиция сред природа и сред чист въздух“.
„Преди години като част от най-голямата традиция тук бяха кукерите. Те бяха подаръкът на организаторите за нас. Хората показваха красотата на обичая кукерство “, допълни организаторът на кукерски групи от Симитли, спомняйки си за изминалите събори.
Най-открояващата се участничка през първия ден на 3-та сцена бе Анелия Пашова от село Дребрен. Облечена в помашка осъвременена носия, Пашова сподели емоциите от първото си участие в събора.
„Нашите предци, майки и баби са ходили облечени в тези традиционни мюсюлмански дрехи. Днес реших да представя помашката носия в един съвременен вид, с много нови неща по нея, ръчно украсена с пайети. Искам хората да възприемат облеклото ни и да покажа, че може да се носи и в всекидневието и да бъде модерно. Радвам се, че хората са впечатлени от облеклото ми, и толкова много хора проявиха интерес още на първото ми участие. Очаквам с нетърпение и следващия събор, емоцията е невероятна“.
„През централната сцена минаваха всички самодейци. Беше красота, снимки с носии, хората имаха голям мерак. Идвахме две три седмици по-рано, за да си запазим място за палатки на поляните. „Пирин пее” е среща между приятели, с които не си се виждал 5, 10 години. Имаш чувството, че ти си един от най-добрите, от най-оценените участници“, споделя 83-годишният Мехмед, участник за 11-и път на главната сцена.
„Спомням си, че имаше още една сцена. Вечер се събирахме всички участници и празнувахме празника „Пирин пее“. Децата играеха игри, ние пеехме и танцувахме около запалени огньове. Имаше много народ. Чакахме с нетърпение събора, за да видим своите приятели от другите населени места. Прави ни чест, че през годините разложани и банскалии участват активно в събора и поддържат традицията жива“, допълни неговият приятел Ибраим Визьоков, ветеран ръководител на Мъжка фолклорна група – Дребен.
Проливен дъжд провали вечерния концерт на „Пирин пее“ в събота. Въпреки че облеклото на участниците подгизна, пазителите на български дух останаха да танцуват пред главната сцена. Дошлите от различни краища на страната се хванаха за ръце и около половин час пяха и танцуваха върху мократа и студена трева.
„Пирин пее“ ни обединява от години. Не вали за първа година, дъждът не ни плаши. Това е нашият празник и с голям мерак се хващаме всеки път за ръце“, споделят едни от най-възрастните мокри до кости танцьори.
Забавления по време на събора също не липсваха. По време на двата дни на поляните търговци от цялата страна разположиха сергиите си. За жалост заради проливния дъжд продавачите бяха принудени да продават своята стока на символични цени. „Разпродаваме нови неща за 1 или 2 лева, понеже дъждът ни изненада. Все пак се радваме, че хората проявяват интерес и към по-нестандартните облекла“. Организаторите зарадваха и по-малките посетители с организирани разходки с коне и понита, както и Лунапарк
По време на 60-ата годишнина на събора гостите имаха възможността да се запознат с предварителната подготовка на дейците от Разлог, провела се на 1 май 1962 година на градския мегдан. Изложбата беше най-интересна за дошлите от Североизточна Европа семейство Вайсбейн. „Ние сме любители на различните традиции и култури. От наши познати разбрахме за „Пирин пее“ и тази година с нетърпение очаквахме неговото провеждане. Атмосферата е страхотна. Хората, организацията, цялото събитие те зарежда. Впечатлени сме и от изложбата, която ни разкри и историята на участниците от Разлог. Разбрахме, че тяхната подготовка по махали полага и основите на това мащабно през годините събитие. Впечатлени сме и благодарим. Очакваме следващия събор с нетърпение и ще направим всички възможно да дойдем отново“, сподели г-жа Вайсбейн, майка на две деца.
ДИАНА ДИМИТРОВА
