
Над 600 съборяни от целия регион, включително от Македония, с корени от благоевградското село Габрово се събраха вчера на традиционния курбан за храмовия празник на черквата „Св. Иван Рилски“. Храмът е направен през 1925 г., но малцина знаят, че той три пъти е граден и три пъти падал.
„Знам историята от баща ми Георги Сукалински, той не искаше да стъпи там и като станеше дума за тази черква, все плачеше и я проклинаше, защото брат му си отишъл още дете, за да остане тя“, разказа пенсионираната съдебна призовкарка Добра Въчкова, свекърва на зам. директорката на ПМГ Катя Въчкова. Възрастната дама заедно с мъжа си Митко, пременени като за голям празник, бяха на събора да се видят с близки и роднини.
Ето какво разказа леля Добра: „Навремето тук, близо до мястото, където е сега черквата, имало училище и децата от няколко околни махали, включително и нашата Сукалински, идвали тук на училище. Чичо ми бил малък, сигурно около 10-ина годишен. Като дете любопитен, въртял се около строителите и те го прилъгали да стои така, че да вградят сянката му, за да не пада повече храмът. Така черквата останала, но чичо ми не след дълго починал. Баща ми разказваше през сълзи как изведнъж започнал все да лежи, като ходели по нивите с родителите си, той лягал в браздите, дето правели да тече водата по тях. Била съм дете, като съм слушала разказа на баща ми за братчето му. Той на нас, децата, не ни разказваше, но съм ги чувала като са си говорили с мама и помня колко много се разстройваше винаги като говореше за това. Не знам на кого от братята му Станой или Костандия била зазидана сянката, и двамата бяха починали отдавна Татко почина преди около 50 години и през целия си живот хич не я искаше черквата, специално ни предупреди като си иде от тоя свят там да не го погребваме“, разказа леля Добра, която намерила любовта си в съседната махала Въчковци и до днес са неразделни с половинката й.
Кметът на Габрово Добри Хамбарджийски почти месец се готви за най-мащабното събитие в селото. Седем овце сам осигурил за курбана и още една, дарена от кума му Данчо Стопански, пенсиониран учител, и от кметицата на с. Лешко Галя Велкова. От съседното с. Падеш кметският наместник специално ангажирал изкусния готвач Паисий Петров и помощника му Вальо Мутафчийски да направят курбана.
„Пет казана с месо и три казана със супа направихме“, посочи съдове баш майсторът, които към 15 часа вече бяха празни – сигурен знак за качествата на гозбите му. Професията му е тракторист, но в годините се специализирал в тънкостите на правене на курбани: “ В МТС правехме есенни и пролетни прегледи и използвахме това, че се събираме заедно, да си направим и курбанче. Говоря за времето от 1970-а година насам. В началото всички се включвахме в приготвянето и от 76-а година почнах вече сам да го правя. Научи ме побратимът на баща ми Давидко Малешевски, той беше дипломиран готвач, готвил е на цял полк по време на Втората световна война. Той ми предаде майсторлъка, записах си рецептите и само по тях готвя. Хубавият курбан става от не много тлъсто месо. Другото всеки слага по своя рецепта, аз лично добавям гювеч. Кромидът колкото е повече, толкова е по-хубаво яденето, той убива миризмата на лойта“, разкрива тайните си Паисий Петров.
Съименникът му Паисий Треновски пък с успех можеше да засрами доста жени с приготвените от него за празника точена баница с праз и погача. „Не се чуди, 20 години съм фурнаджия, всичко що е от тесто правя“, обяснява той и признава, че от годините вече ръцете го болят и не може да тегли баниците, та затова ги прави само точени.
От Македония специално за събора с челядта си бе дошъл Васил Богдански, бивш кмет на община Карбинци, Щипско. Баща му бил габровец, но децата му за първи път стъпваха в дядовото си село. Герасим Богдански, бившият кмет на с. Габрово, ги отведе да видят вече срутената фамилна къща, където младите мъже намериха стара ютия, която отнесоха за спомен у дома. „Много здраве от мен на вашия кмет Камбитов, знае ме той и номера ми има. Да намери начин да се реставрират тези срутени къщи тук, та да привлечем туристи от цяла Европа, има какво да видят. Аз като кмет имах такава идея да стегна 100 къщи и чужденците да са доволни. Не се искат много пари за това“, поръча македонецът с габровски корен.
Мощно присъствие на събора отбелязаха огнеборци от Благоевград, преминали в запасните редици, а на официална трапеза бе отделено място за бивши полицейски шефове, бизнесмени и представители на Общинската администрация.
Наздравици се вдигаха и хора се виха до късния следобед.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА