Най-възрастната българка – баба Невена Прокопова Узунова, по баща Аврамова, почина на 23.07.2019 г. почти на 104 години. Тя беше най-възрастният жител на гърменското село Ковачевица.
Родена е на 15.01.1916 г. Сирак е и никога не е виждала баща си дори на снимка, защото той загива в Първата световна война през 1915 г. Майка й пък е едно от сирачетата от Баташкото клане, които се заселват в селото, така че корените са й от там. Сестра е на баба Мария Жерева.
На 19 години се омъжва за Васил Стоянов Узунов. Ражда три деца – една дъщеря и двама синове. През 1958 г., на 42 години, остава вдовица – съпругът й е убит в гората и намерен месеци по-късно. Това променя живота на цялото семейство. Синовете й по това време са студенти в София, а дъщерята е ученичка.
В Ковачевица живее до 1970 г., а след това се преселва в Шумен с дъщеря си и сина си. След навършване на 90-ата си година се мести във Варна, където живя до края на дните си. С изключително силен дух и вяра, обичаше живота и не се оплакваше, до края не пиеше никакви лекарства, казва нейният внук Иван, който изпълни последното й желание и погреба баба си в гроба на майка си и баща си. Той превози в хладилна камера баба си до Ковачевица и над 30 души от оределите ковачовалии кореняци я изпратиха.
„Беше благодарна на живота. Слушаше душата си и казваше: „Аз ходя само там, където душата ме кара“. Виждаше хората освен с очите си и през сърцето си. Не ги делеше на турци, помаци, цигани – всички бяха хора за нея. Последната година казваше: „Ох, до сто години ми беше добре, после ми стана трудно“. Беше с изключително бистър ум – няма момент, в който да изтърве глупава приказка или да не е с акъла си. Грижеше се много за себе си – правеше физически упражнения, разтриваше се, не прекаляваше с храната и така не се налагаше някой да се грижи за нея”, допълва внукът Иван.
