Брашното от лимец е на люспи и прилича на мюсли
Димитър Димитров-Кенеди
Тази година за първи път в Благоевградското поле са засети 50 дка с лимец. Ентусиастите да пробват как ще върви най-древното жито в район, в който качеството на почвите е от осма категория нагоре, са двама – Димитър Домозетски и Йордан Димитров-Кенеди, или както го наричат всички бай Данчо Кенеди. Идеята е на Митко Домозетски, запален по здравословното хранене, от няколко години експериментира с лимец и успял да запали приятеля си бай Данчо Кенеди. Той заедно с брат му Димитър Димитров-Кенеди са сред най-мощните земеделци в Благоевград, всеки с по над 4000 дка обработваеми площи. Двамата са сред първите в Благоевград, започнали да заменят част от житните ниви с рапица, която също навлиза сериозно напоследък в района.
За лимеца Димитър Домозетски може да говори с часове не като търговец, а като ценител. Разказва как най-старите останки от него са отпреди 18 хил. години, намирано е в тракийските гробници и в египетските пирамиди. Експериментира с него от няколко години и обяснява, че лимецът не е като пшеницата и не може да бъде заставен да расте по-бързо или повече посредством химическите средства, с които се третират съвременните хибридни пшеници. Не поглъща и вредните вещества от почвата (например тежки метали), а това свойство на модерните сортове все по-често е проблем в нашия замърсен индустриален свят. В сравнение с другите пшеници, които са киселинни, лимецът е алкална храна и много добър антиоксидант. Има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А, протеини, минерали и е в пъти по-лесносмилаем от тях.
„С лимеца се е запазила България. Пробваме на 50 дка какво ще стане, пък догодина ще видим“, обяснява бай Данчо Кенеди, а бизнес партньорът му няма съмнения: „Ще стане, как няма да стане!“. И допълва: „При лимеца няма загуби като презрее, както пшеницата. Ако не го ожънеш навреме, започва да клюмва и почват да капят първо първите зрънца. Пшеницата пада директно и ако не намери влага да покълна, загива. Лимецът капе един месец и важното е, че пада с шушулката, която е много лека и вятърът може да го издуха и разнесе, затова се е запазил и е оцелял“, разказва Митко Домозетски.
Двамата нямат големи очаквания за пласирането на продукцията и обясняват, че причината досега в общината да не се сее лимец е високата цена на зърното, ниските добиви и все още ниското потребление заради сравнително високата цена на брашното от лимец. За начинанието им и за състоянието и проблемите в земеделието в региона разговаряхме с Митко Домозетски и с братята Кенеди – Йордан и Димитър Димитрови.
– От колко години се занимавате със земеделие?
Димитър Димитров-Кенеди: От 1992-1993 г. сея житни култури – пшеница и ечемик, слънчоглед, напоследък и рапица.
– Рапицата навлиза като култура в региона. Какво е предимството й?
– Нашият район е много сух, почвите са слаби. Тази година ще имаме сигурно по 50 кг пшеница от декар, а 30 кг е семето, направи сметка какъв ще е ефектът! Ще ви покажа посевите какви са, за да имат представа нашите управници какво става с Пиринския край. Рапицата използва зимната влага, при нея има есенна и пролетна, но тук, при нас, пролетна не може да стане. Есенната, ако успее да покълне и да презимува, използва пролетната влага и това е причината да навлиза като култура.
– Как я изкупуват в сравнение с житото?
– Цената е по-висока, даже двойно по-висока, но изкупуването е много относително нещо, защото всичко зависи от търговците и групировките.
– Има ли картели?
– В цяла България няма област да няма картел! Без изключение! И петрола, моловете – всичко е картели.
– Да разбирам ли, че производителите сте напълно зависими?
– Разбира се.
– Тази година каква ще е цената за изкупуване на зърното?
– Цената я определят търговците и картелите. Ние сме никои да определяме цените. Производителите от нашия регион по никакъв начин не можем да се сравняваме с Плевенския район, нито с Делиормана, нито с Добруджа, но изкупната цена е същата, стотинка-две-три е разликата. Около 28-30 ст. е пшеницата. 50 кг по 30 стотинки – сметнете го, 15 лв. А за 1 дка да го обработиш, да го наториш, да го прибереш, ти трябват минимум 100 лв.
– Излиза, че тази година с житните култури ще сте на загуба…
– Абсолютна загуба. И причината е в сушата при нас през пролетта, че нямаше достатъчно влага.
– При рапицата как стоят нещата? Тя по-благодатна ли е за отглеждане?
– При рапицата нещата са малко по-добре, но зърната тази година са много ситни, наполовина на миналогодишните, и заради сушата са много леки. Затова при прибиране на рапицата с комбайните ще има много загуби. А в рапицата сме вложили по 130-140 лв. на декар разходи.
– Българинът има навика да гледа в паницата на другия и мнозина вече пресмятат колко пари ще вземете от европейски субсидии и националните плащания…
– Ще ми бъде приятно тоя, който гледа в нашата чиния, да дойде един ден с мен да обикаля по нивите или една година да произвежда при тези условия, при които сме ние тук. Обещавам, че ще му платя отгоре 100% печалбата.
– Защо продължавате да се занимавате със земеделие тогава?
– Като си в средата на морето, какво трябва да правиш – да се давиш или да плуваш?! Откакто станаха промените, бях на 38 г., като направихме фирмата с брат ми, се занимаваме със земеделие и всички средства вкарваме в машини и техника. На кого да ги дам тия машини сега?! Да ги подаря?!
– Двамата с брат Ви обработвате по около 4000 декара и те са в различни землища, това не затруднява ли работата ви?
– Колкото е по-далече, разходите са по-големи заради транспорта.
– Кога договаряте изкупуването на продукцията, при сеитбата или при жътвата?
– Ние не търсим пазара, търговците ни намират. Тяхната печалба е сигурна 100%. Да сте чули досега търговец да губи?! Винаги губи тоя, който произвежда, който работи. Всички сметки на държавата плащат работещите хора, не търговците. Работещите в България плащат всички сметки на останалите.
– Напоследък земеделието и животновъдството се субсидират по национални програми и европейски фондове, това не облекчава ли положението ви?
– Субсидиите при нас са по около 35 лв. на дка. Но и в тази сфера има игри на властимащите. Не може на един баир да работим трима, единият да получи 75 лв. субсидия, а другите по 35лв.!
– Има ли такива случаи?
– Разбира се. И аз питам защо?! Има едно субсидиране до 300 дка, друго до 500 дка и т.н. Защо не го направят като във Франция, там от 1 до 3000 дка субсидията е еднаква, ако са еднакви условията на районите. У нас се стимулират по-малките производители, например на баира садят 1-3 дка краставици. Там без вода умираш, кога ще изкарат краставици?! Слагат трупчета за гъби, по 50 000 лв. субсидии дават на човек за 5 г., а да сте видели някъде да берат?! Това са подаръци! Дават евросубсидии за червеи, за шипки… Цялата планина е с шипки, при това естествени, а се дават грешни пари, уж да се садят! Нека се финансира овощарство, животновъдство, да се развият тези отрасли в България. Но да се намери правилният начин. Не може зърнопроизводството в Благоевградския район и Родопите да се сравнява с Добруджа и Тракия! Те получават по 700-800 кг добив от декар, а при нас през годините е стигало максимум до 200-250 кг. А тая година си е направо нулева, и по 50 кг няма да има, не можем да си покрием семето, не работата. Който не вярва, готов съм да го отведа на посевите, да види с очите си. Истината е, че много хора започнаха напоследък да се заемат със земеделие само заради субсидиите.
– Нали се правят проверки как и за какво се усвояват средствата, за да не се допусне да се прибират пари, без да има реално стопанство?
– Какви проверки?! Как тогава цяла България беше посочена за пасища и ливади?! Хиляди декари, групировките показват, през които се източиха пари.
– Коя е най-печелившата култура за нашия регион?
– Много трудно е да се каже, просто годината трябва да е добра и дядо Господ да каже “Да!”. При всички земеделци всичко е зависимо от времето и от имотите. Дядо ми казваше, че нива, която не можеш да я изореш, да я наториш, когато пожелаеш, не е нива. Да можеш да влезеш в нея, да минеш… Тая зима не можахме да влезем в нивите да ги наторим, защото беше много вода. После удари сушата и това съсипа посевите ни.
Йордан Димитров-Кенеди: Нашите земи са осма-десета категория, в Добруджа, където е житницата на България, земята е първа до четвърта категория. В Радомирско има отделни парчета такава хубава земя, но всичко друго в България е падни, та плачи.
– Какъв е добивът на лимеца в сравнение с пшеницата от декар?
Д. Домозетски: Лимецът е по-диво растение и е по-устойчиво и към плевели, и към болести, и към суша. Затова при него добивът не се влияе много от условията и е горе-долу постоянен. Очакваме около 100 до 150 кг от дка.
Бай Данчо Кенеди: Докато при пшеницата в добра година добивът при нас може да е над 200 кг, а в други краища на страната да стигне до 600-800 кг/дка. Лимецът не се влияе и от торове, докато за пшеницата това е от голямо значение. Ние искаме да произведем екологичен лимец, затова не го торим, а и няма смисъл да го правим.
– Екологичният лимец през последните години много се търси на пазара…
Митко Домозетски: Търси се документът, това е истината. Ние го засяхме, за да експериментираме и да видим какво ще стане без торове и без хербициди. Тази култура е по-различна, лимецът сам се бори с тревата, той пуска “братя” – повече разклонения, и така се бори с тревата, също и със сушата.
Д. Димитров: Правим експеримента върху най-добрите почви в Благоевградското поле, и то след слънчоглед.
– Това има ли значение?
– Най-добрият предшественик на житните култури е слънчогледът.
– Всяка година ли сменяте културите?
– Винаги, не става иначе.
– Каква е изкупната цена на лимеца тази година? Говори се, че го плащат по 5-6 лв. за кг, вярно ли е?
Д. Домозетски (смее се): Няма такива цени! В големите търговски вериги всеки може да види какви са цените на брашно от лимец – към 4 лв. Трябва да обясня, че ние произвеждаме зърното, като се отдели шушулката от ядката, остава към 50% от добива, понеже при лющенето машината изхвърля при люспите и наранените зърна, които случайно са се обелили. Така ако 1 кг зърно е 1 лв. например, след лющенето му чисто остава половин кило, което вдига цената на брашното двойно.
– А семето скъпо ли е?
Митко Домозетски: Изчистено семе на лимец не можеш да намериш под 1 лв. По-скъпо е от пшеницата.
– Вярно ли е, че в Благоевград и района няма къде да се смели зърното от лимец и го карате чак в Пловдив?
Митко: Вярно е. При лимеца е много важна технологията на обработка на зърното до брашно и тя е по-специална от тази на пшеницата. Причината е, че зърното на лимеца първо трябва да се олющи, да се изчисти от примеси и камъчета и чак тогава да се мели. А при меленето е много важно температурата да не се вдига над 30 градуса, защото всички полезни качества изчезват. За разлика от пшеницата, при лимеца глутенът е до 2%, на практика няма глутен.
– Какво тогава ви провокира да засеете лимец?
Бай Данчо Кенеди: Приятели сме и решихме да видим какво ще излезе. Истината е, че лимецът има стойност там, където хората мислят за здравето си и имат пари. Българинът мисли дали ще е живее утре. С 200 лв. пенсия за лимец ли да мисли, или как ще си купи аналгин?!
– Митко Домозетски: Брашното от лимец у нас е лукс. Аз започнах с 3 кг семе, любителски, даде ми ги приятел. Посях ги на 60 кв.м, ожънах ги ръчно, стрих ги и излязоха около 100 кг семе, но неолющено. С тези 100 кг на другата година засях 1 декар, на по-следващата увеличих площта на 3 дка, после на 8 дка и сега решихме с бай Данчо да пробваме на по-голяма площ. Така можем да механизираме процеса, защото досега всичко беше почти ръчно. Интерес към брашното засега, то се нарича флейкован лимец, проявяват само колеги и приятели от София. Имам приятел, чието семейство се храни само с такъв хляб. Но той е решил, че иска да си го позволи.
Бай Данчо Кенеди: Българският народ няма културата за здравословно хранене и здравословен начин на живот. Аз го произвеждам и не мога да си го позволя, защото трябва да го мъкна по Пловдив, да го лющя, да го меля… Нямам това време. Но сега пробваме да видим какво ще излезе, като си знаем, че от лимеца добивът е малък.
Митко Домозетски: Нашият опит не е заради сметката, а за идеята и експеримента.
– Бай Данчо, Вие не се страхувате да експериментирате. Преди няколко години торихте с човешки изпражнения Благоевградското поле. Помня го, защото имаше оплаквания от миризмата, но поне ефект имаше ли?
– Имаше ефект. Вижте, в цял свят изпражненията отиват в земята като тор. В Австрия полето смърди, пръскат ги като чорба.
Митко: Не само в Австрия, в Италия, където живяхме няколко години, също цялото поле миришеше на оборски тор.
– Протестите бяха за това, че изпражненията бяха човешки…
Бай Данчо Кенеди: Всичко е лайна (смее се). В България всеки разбира и коментира, а в целия свят изпражненията отиват в земята, и е полезно! Полезно е, защото връщаш на земята това, което си й взел. Това е екологичното земеделие, но у нас по-важно е да си пречим. Тук сме орел, рак и щука. Всеки дърпа към себе си и гледа колко има другият! Вижте в Алпите колко лифтове има, те да не би да са по-луди от нас да си съсипват природата?! Ако питате мен, еколозите са за затвора, защото пречат на всяка инициатива.
– Попитах и брат Ви защо се занимавате със земеделие толкова години?
– Изкарвахме пари от електро и ги закопахме в земеделието. Аз съм енергетик, известен съм в Благоевградски окръг с това, че съм направил над 5000-6000 табла. Истинската причина да се захвана със земеделие е брат ми, той трябваше да се занимава с нещо и така почнахме да купуваме машини, трошим ги, купуваме други…
– Разделихте се обаче. Защо? Виждам, че не е заради лоши отношения, защото всяка сутрин заедно си пиете кафето…
– Бизнесът се разрасна, а и децата растат, единият има едни наследници, другият – други. Това че не сме една фирма, не означава, че отношенията ни са развалени, ние пак сме заедно.
– Защо не се откажете от земеделието?
– Защото съм инвестирал сигурно над 1 млн. лв. в машини. Какво ще ги правя?! Купуваме ги втора употреба от Европа и тук няма на кого да ги продадем, освен на ?Вторични суровини?. Като изключим Добруджа, ние сме аматьори в земеделието!
– Но не се отказвате…
– На 70 години съм, тепърва с нови неща не ми се занимава, а трябва да правя нещо. Истината е, че ситуацията е тежка, тази година ще имам места, от които и по 50 кг няма да изкарам. Чудя се дали да ги жъна, или направо да ора… Много суша беше в ранната пролет. Три години поред съм на дъното. А трябва да дам аренда на хората, заплати, осигуровки на работниците. Шест души работят при мен, това са около 7000-8000 лв. на година само за осигуровки. В Дъбрава три години няма дъжд, но арендаторите не ги интересува, че нищо не изкарваме, дори претендират, че по Северна България арендата за земята върви по 80-90 лв. на дка.
– А тук как вървят наемите?
– Около 20 лв., или 40-50 кг жито. Но в Добруджа има случаи, стигат и до 1000 кг от декар добив. Земята по целия свят има качество, категория и на база на нея трябва да бъдат дотациите. Колкото е по-качествена земята, по-малко ще ториш, по-лесно ще обработваш, няма да си чупиш машините в камъни и ще имаш по-голям добив. У нас това е бедата, че не се дават дотациите на база качество. Ако аз съм министър на земеделието, до 4-та категория няма да дам 1 лев дотации, защото добивите са много и дори стопанинът трябва да дава на държавата. Щях да подпомагам хората, които обработват лошото качество земя, защото това е екологията – всичко да е зелено, хубаво и да не пустее. Ако тук при нас 10% от земята е хубава, в Добруджа е обратното – 10% само е лоша. Те там не ги и сеят тези земи, каквито са нашите. Оставят ги за път, за стоянки и т.н.
– Напоследък в община Благоевград, а и в региона все повече млади хора се захващат със земеделие…
– Трябва с нещо да се занимават и да се препитават, заводи няма!
– Кое кара младите да се захващат със земеделие, след като сам казахте, че това е неблагодарна работа и бихте се отказал?
– Най-вероятно по-новите технологии и възможност все пак да се препитават. В нашия регион и пазарът на земята не върви, защото всеки мисли, че струва милиони, а не е така. Млад човек, ако купи 20-30 дка, може да ги облагороди, да докара отнякъде вода, да направи капково напояване и да се занимава със земеделие. За съжаление тук няма напоителни системи и канали, всичко сам трябва да си направиш. Лошото е, че са малко тези, които се захващат. Българинът не иска да работи, иска да яде, ако може, без да работи.
– Вие в колко часа ставате сутрин и в колко се прибирате?
– В 6 часа съм излязъл, към 6.30 ч. пия кафе и в 7 съм тръгнал. Прибирам се към 9- 9,30 часа вечерта.
– Като приберете зърното, работата не намалява ли?
– Е, не, разбира се. Почваш да ореш, да сееш, ремонтираш техника… Никога не ти стига времето! Неслучайно само на земеделеца не казват майстор, както е при всеки друг занаят. Защото не може работата на полето да я намайстори както трябва, или все не става както иска, че не зависи от него. Проблемът е, че у нас няма уважение към земеделеца, а в Европа не е така. Отиваме в Австрия с брат ми преди време да купим комбайн, тръгваме да се прибираме и трябва да минем 100 км до Виена на ферибота. Брат ми кара комбайна, аз съм след него. В едно селце на кръгово кръстовище шофьор засече комбайна. Гледам, полицаят стои и глед, и се притесних какво ще стане. Той обаче спря всички, докато мине комбайнът, защото се оказа, че селскостопанската техника е с предимство! Разбира се, не се качва на магистралата, но по другите пътища всеки е длъжен да направи път. А тук всеки те плаши и трябва да се чувстваш като престъпник или нищожество, като си с такава техника на пътя, катаджията те гледа накриво, прави ти забележки, заплашва… Няма търпеливост. Всички си купиха дипломите и се взеха насериозно, само аз не съм висшист. Ние сме си лоша нация. Отивам в Германия и от колата съм се загледал в една катедрала. Усещам се по едно време, а зад мен се е натрупала огромна опашка, но как никой не натисна клаксон, не се изрепчи, да избухне нервен!
– Защо нямаме търпимост към другия според Вас?
– Внучката беше на обмен в Германия и я разпитвам какво е научила. Разказа ми, че момичето, при което живяла, си имало лимит, въпреки че родителите му са богати хора. Давали й по 100 евро на месец за собствени нужди – за кафе с приятели, да си купи нещо. Ако й се наложи над тази сума, дават й заем, който тя трябва да си изработи, например като чисти офиса или друга работа. И уж знаеше всичко внучката, след 10 дни забрави каквото беше научила. Разбираш ли, на този народ не можеш да приложиш нищо, защото средата и начинът на живот са различни. Тук живеем показно. Хора без покритие имат ламборджини, мерцедес последен модел… Това се определя от умствения багаж. Ние се състезаваме в показност, това ни е проблемът. И колкото възпитанието и културата са по-ниски, толкова повече надуването е по-силно. Виж ми телефона – най-обикновен, без камера, без интернет, без екстри – върши ми работа. Това ли е най-важното, да сменям телефоните през месец, защото съм бай Данчо Кенеди?!
– А защо ви казват Кенеди?
– Така (смее се). Детско е. Бях на 16 години, когато убиха Кенеди. От ученик ми казват така, после почнаха и на децата ми така да казват, на брат ми също, на внуците. Това е най-хубавото, което изживявам сега, общуването с внуците.
– Колко са те?
– Пет – четири момичета и едно момче.
– Ако тази година експериментът ви с лимеца се окаже успешен, ще продължите ли и следващата?
Митко Домозетски: Ще го мислим. Ще видим как ще се реализира първо, и тогава ще решаваме. Не знам дали знаеш, но лимеца не можем да го дадем за храна на животните, защото те не могат да го ядат, ако първо не се олющи.
Бай Данчо-Кенеди: Трябва да се оноде, както казват старите хора (смее се).
Разговаря
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
