Военен многобой, лека атлетика и ориентиране са спортовете, които са донесли медали, индивидуални и отборни, на Виктория Ковачка, която е „Спортист на годината” сред момичетата в Националния военен университет „Васил Левски“.
Ковачка, която е родена в симитлийското село Брежани, завърши специалността „Военни комуникационни и информационни системи“ и е избрала Съвместното командване на специалните операции в Пловдив за своето първо назначение като офицер. На 27 юли тя получи и лейтенантските пагони заедно с останалите курсанти от 146-и випуск „Цар Симеон Велики“, като бе една от двамата отличени за спортни заслуги.
„Преди да дойда в Националния военен университет, спортувах само за собствено удоволствие и за здраве. Ходех на фитнес, харесваха ми тренировките със собствена тежест, но конкретен спорт не съм тренирала. Затова и когато тук ми предложиха да се включа в спортните отбори на Военния университет, не бях убедена, че ще се справя. Все си казвах, че ще се изложа, и което е още по-лошо – ще изложа отбора. Мисля, че преподавателите ми и колегата ми Илия Комсийски, който е наистина изявен спортист и стана „Спортист на годината” сред мъжете, вярваха повече в мен, отколкото аз самата вярвах в себе си“, казва Виктория Ковачка.
Въпреки съмненията си обаче тя решила да опита. И се впуснала в приключението, записвайки се на първото си състезание по военен многобой. „Резултатите ми не бяха кой знае колко добри, но ми хареса и реших, че искам да го направя отново. Започнах да се занимавам с ориентиране и лека атлетика и когато за втори път участвах във военния многобой, станах първа сред жените“, усмихва се Виктория Ковачка.
След това участвала и в турнирите по лека атлетика и в 10-километровия маратон във Варна завоювала индивидуален бронзов медал. Има медали и в щафетите, и в отборните състезания с момичетата от университета.
Военният многобой обаче ще остане любимото състезание на Виктория Ковачка заради различните спортове, които са включени в програмата му. „Когато състезанието приключи и стиснеш медала си, и си дадеш сметка, че си добър, че си допринесъл за успеха на отбора и на университета, още повече се нахъсваш. А многобоят ти дава възможност да придобиеш самочувствие не само в една спортна дисциплина. За мен като че ли тичането остава най-любимата спортна дисциплина“, признава Виктория Ковачка.
Националният военен университет е сбъдната мечта на Виктория Ковачка, която съвсем скоро получи лейтенантските си пагони. Решила, че иска да бъде курсант, още когато била в 9 клас. Тогава курсанти от НВУ „Васил Левски“ минали през училището, в което тя учила, и разказали за професията, за обучението и за университета.
„Не мога да обясня, но бях сигурна, че искам да кандидатствам. Първата година не успях, но когато си наумя нещо, трудно се отказвам. Работих една година, живях сама, което си е още един цял университет, и се явих на всички изпити и пред всички комисии отново. И ето ме тук, в началото на службата ми като офицер“, споделя вече лейтенант Виктория Ковачка, която всъщност е завършила паралелката по изобразително изкуство в Хуманитарната гимназия в Благоевград.
Затова и когато обявила вкъщи, че ще кандидатства в Националния военен университет „Васил Левски“, родителите й опитали да я разубедят. „Мисля, че те имаха своя представа за обучението тук. Аз също не знаех какво ме очаква, но бях твърдо решена, че искам това да правя. Моите близки приеха избора ми, когато дойдоха във Военния университет и видяха, че се чувствам на мястото си и съм щастлива“, допълва Ковачка.
Виктория е първата в семейството си, която носи военна униформа, и признава, че този факт я прави горда. Тя има две по-малки сестри, които не са избрали да вървят по пътя й, има и по-голяма сестра – Соня, която беше финалист в „Гласът на България“.
В свободното си време старшина Виктория Ковачка също се занимава с изкуство – рисува, пише стихове и пее. Във Военния университет тя направи няколко дуета със старши сержант Александър Пеев, старши инструктор в Професионалния сержантски колеж в НВУ. Двамата се срещнали в университета, заговорили се за музика и установили, че харесват и слушат еднакви стилове. Направили едно парче, после още едно и дори започнали да получават покани да свирят пред целия състав на Националния военен университет.
