„Най-красивата берлинчанка е българката Ива Ваня. Тя печели луксозен „Мерцедес-Бенц“ кабриолет“, пише през 1930 г. немският вестник „Берлинер Цайтунг“. Става дума за Иванка Янакиева с корени от трънското село Джинчовци – първата ни филмова актриса с международна известност, благодарение на която песента „Лили Марлен“, призната за шлагер номер 1 на XX век, придобива огромна популярност. По това време тя е звезда на европейското нямо кино, а на една от актовите й фотографии е сравнявана с Венера Милоска.
Освен това многократно е шампион на Германия по конен спорт, участва и в олимпийските игри през 1936 г. В средата на тридесетте години има победи и в моторейсинга – комбинация от конен спорт и мотокрос, както и в спортния бридж. Затова съвсем достоверно звучи припевът на една от популярните през 30-те години в Германия песни, посветена на нея: „Цял Берлин ми се покланя, аз съм българката Ива Ваня“. Вълнуващият й живот е описан от писателката Юлиана Вегенер в книгата „Ива Ваня, или Сладоледената фея“.
Парите си харчи главно за коне и автомобили, които кара бясно до 85-годишна възраст. Страстта й към конете идва навярно от раждането й на 10 октомври 1905 г., когато тя се появява на бял свят под опашката на кон.
Наскоро в рамките на фестивала „София филм фест“ бе излъчен в две прожекции документалният филм „Ива Ваня – целуната от съдбата, забравена от всички“, посветен на германската филмова звезда с български корени Иванка Янакиева. Лентата е дело на режисьора Диана Захариева, сценаристите Господин Неделчев-Дидо, проф. Александър Грозев и Диана Захариева и оператора Димитър Неделчев, а музиката е на Валери Костов.
Изпълнен със страст, любови, неочаквани обрати, драми и съдбовни удари е животът на актрисата Иванка Янакиева, избрала артистичния псевдоним Ива Ваня. Славата я спохожда рано, а припевът на популярна през 30-те години песен в Германия гласи: „Цял Берлин ми се покланя, аз съм българката Ива Ваня!“. В дългата си кариера получава много роли и остава единствената българка, записана в историята на немското нямо кино като актрисата, танцьорка и певица Ива Ваня.
Става известна и пробива в киното много преди идването на фашизма на власт в Германия, като по-голямата част от ролите й са преди 1932 г., включително и първият й пробив в озвучен филм през 1930 г. Тя се превръща в „призната актриса“, а във филмовата преса е „новата берлинска знаменитост“.
Предисторията на тази
звездна съдба, белязана от превратности
започва в България. Тя е родена на 11 октомври 1905 г. (авторите на филма установяват, че е родена през 1904 г.) като Иванка Янакиева. Корените й са от трънското село Джинчовци. Разказва се легенда, че се е родила на междуселски път край Карнобат в конска каруца. Баща й Никола Янакиев е офицер в този град и един ден решава да поразходи бременната си съпруга из околностите му. Тя обаче изведнъж получава родилни болки и така се ражда бебето.
Бащата, който е военен, е силно разочарован от факта, че за трети път му се ражда дъщеря. Той дори я представя като момче, облича я с момчешки дрехи и се обръща към нея със „сине“ или „Ваньо“. През цялото й детство подстригват Иванка като момче. Баща й е най-строг към нея за разлика от сестрите й, една от които – Цветана, също проявява артистични наклонности и ще стане примабалерина в Бразилия.
Когато семейството се премества в София, Иванка е на девет години. В кино „Одеон“ е първата й „среща с кинематографа“, въпреки че по това време е забранено на ученички да посещават кинопрожекции. Родителите се надяват като порасне най-малката им щерка да си избере някаква солидна мъжка професия. Но момичето иска да ходи на балет и се записва в балетна школа. „Дума да не става! В нашия род артисти няма и няма да има!“, отсича майка й, която въпреки заричанията си я поощрява морално и финансово, когато поема с влака за Германия. Преди това, завършила гимназия с пълно отличие, само на 17 години Иванка прави неуспешен опит за самоубийство. И може би точно това убеждава майката, че вироглавата й дъщеря няма да се спре пред нищо, преследвайки мечтата си да стане артистка.
По онова време Берлин се оформял като културна столица на Европа и се смята за Мека на киното, затова Иванка се насочва натам. Майка й успява да й осигури 100 долара, с които Ваня хваща влака за Берлин. Макар и да не знае дума немски, момичето вярва, че успехът му е неизбежен. „Което искам – ще стане!“ е нейното верую. И запретва ръкави да го постигне. За да плаща уроците си по немски и по танци, тя работи в различни заведения. Успява да се доближи до културния елит, тъй като в „Романското кафене“, където мие чинии, ходят личности като Бертолт Брехт, Андре Жид, Владимир Набоков и Макс Райнхард.
В Берлин я приютява наша сънародничка, която й помага да се ориентира в големия град. Завежда я и при един руски режисьор, работил навремето със Станиславски. Ваня изкарва шестмесечен курс по актьорско майсторство, след това още един в танцовата школа на известната хореографка Мария Вигелман. По нейна препоръка българката постъпва в малък берлински театър, но скоро се убеждава, че тази работа не е за нея. Мечтата й е да се снима в киното и затова тръгва сама да обикаля филмовите къщи.
Постепенно Ваня събира кураж да се срещне с Паул Лени, директор на „Гондел“ – един от големите театри в Берлин. Пленен от вродената й грация и очарование, той й дава адресите на известни режисьори заедно с визитката си вместо препоръка. След месеци обикаляне по студиата късметът й се усмихва. Известният режисьор Роберт Вине, първомайстор на германския експресионизъм, решава, че свежият й типаж е подходящ за ролята на наивна 16-годишна девойка във филма му „Имах един приятел“, който излиза на екран през 1924 г. В него тя си партнира с голямата звезда Карл де Фогт. Присъствието й на екрана прави впечатление и скоро след това започват да я определят като „новата дива на немското кино“.
Тя променя името си на Ива Ваня, влиза от филм във филм и сбъдва мечтата си да бъде уважавана актриса. Талантлива и пленителна, е обект на желания. Готови да й свалят звездите са редица аристократи, бизнесмени, продуценти, артисти, на които обаче Ива не обръща внимание, отдадена на кариерата си. За първи път се влюбва в красивия студент по право Георг, който я кани на кафе с изискана покана, написана на кирилица. Цяла година актрисата не подозира, че любимият й е богаташки син. Тайната обаче се разбулва, когато той й предлага брак. Тогава се намесва баща му – магнатът д-р Щилке, който вече е уредил за сина си женитба с аристократка. Лудо влюбеният Георг нехае и придумва Ива, която нарича Сладоледената фея, да се венчаят тайно в Лондон. Правят го, но шпиони на индустриалеца, които ги следят, успяват да анулират документите за женитба и в Германия бракът им се оказва недействителен.
Полицията насила ги разделя, защото тогава съжителството без брак е забранено. След дълга съпротива Георг кляка пред натиска на баща си и оставя Ваня с разбито сърце. Все пак те запазват приятелски чувства и си общуват семейно след време.
Следващата любов на Ива също не е с щастлив край. Романът й с Фридрих, кронпринц на Хайлигедам, внук на Великия херцог на Мекленбург-Шверин, трае само 20 дни. Фриц е намерен удавен близо до семейния замък. Дни преди това Ива предвижда, че ще се случи нещо ужасно, но не иска да го повярва. Тъй като се занимава с нумерология и гледане на карти, тя решава на шега да врачува на любимия си и й се явява, че го чака насилствена смърт.
Докато тя страда, Германия е залята от пощенски картички с лика й. Ваня не престава да снима с най-големите звезди в предвоенна Германия и да жъне успехи. Вестниците публикуват снимки как лично Гьобелс й целува ръка.
Нацисткият идеолог е голям неин почитател и постоянно я ухажва. Дори й предлага да смени гражданството си с немско. Без да се замисля за последиците от отказа, Ваня му отговаря: „Никога не съм се срамувала, че съм българка. Точно обратното – навсякъде го афиширам. Няма да се откажа от националността си“.
Кариерата й продължава и след навлизането на говорещото кино. Ива вече владее немски съвършено, а режисьорите обожават богато нюансирания й глас. В някои от лентите тя изпълнява оперни арии или шлагери. Част от филмите с нейно участие са показвани и в България – „Дворцов концерт“, „Той ли беше на третия етаж“, „Отпуска срещу честна дума“.
Песни за нея създават едни от най-известните композитори в Германия, сред които е и Норберт Шулце – голямата любов на Ива. Един ден той нахълтва в студиото, където тя записва плоча. На всичкото отгоре е обут с къси кожени панталонки, което дава повод за сарказма на подразнената актриса: „Ти какво, бе, да не си някой клоун от цирка?!“. Това не само не обижда Норберт, но той хлътва до уши по 34-годишната българка. Макар тогава да е на 29 години, той вече е женен и с четири деца. Подава молба за развод и става като сянка на Ваня. Двамата се женят, раждат им се двама синове. С идването на децата Ива доброволно се отказва от киното.
Шулце става фаворит на фюрера заради марша „Бомби над Англия“, но се превръща в любимец на цял свят с песента си „Един войник на пост“, известна като „Лили Марлен“. Написана в духа на френския шансон, песента е забранена от Гьобелсовата пропаганда наред с американския джаз и руския романс. Изпълнена е за първи път през 1938 г. от шведската певица с дрезгав глас Лале Андерсен и от Ива Ваня. Песента става хит по време на войната и от 18 август 1941 г. с нея завършва вечерната емисия на германското радио. През 1942 г. Норберт Шулце уговаря „Телефункен“ да запише песента на български език с Ива Ваня и прави нов аранжимент. Превеждат „Лили Марлен“ на всякакви езици, дори на японски. Изпълнява се от над 45 знаменитости, сред които Марлене Дитрих, Едит Пиаф, Бинг Кросби.
Ива Ваня бързо забогатява и започва да изпраща част от хонорарите си на своята майка, докато баща й връща писмата й, без да ги отвори. Той е непримирим с избора на дъщеря си и във филма „Ива Ваня – целуната от съдбата, забравена от всички“ виждаме как я посещава един-единствен път в Берлин, за да погали порасналите си внуци малко преди да си отиде от този свят.
Последния си филм Ива снима през 1954 г., а след това пише либретото за известния мюзикъл „Бай, бай, кепхен!“. Става и сценаристка на сериали.
„Животът може да се живее леко и на сцената, и на село – стига до теб да е мъжът, който те обича“, казва Ива, която с любов готви на съпруга си пълнени чушки и таратор до смъртта си през 1991 г.
