Маргарита Мачева е най-младият директор в историята на ДТ „Н. Вапцаров”. Назначена бе преди дни на мястото на режисьора Александър Галперин, отстранен след няколко проверки на Министерство на културата. През октомври Маргарита Мачева ще навърши 28 години. Тя е от Плевен и дойде в Благоевград преди 2 г. като щатен режисьор. Първата й постановка на благоевградска сцена беше „Вампир“. Междувременно получи номинация за дебют на наградите „Икар“ за режисурата на спектакъла си „Майка“ по Горки в пловдивския театър, както и грамота от министъра на културата за принос в развитието на българската култура.
Първата промяна, която новата театрална шефка направи в ДТ „Н. Вапцаров“, е в директорския кабинет. Бюрото е преместено на отсрещната страна, така че човекът зад него да е с лице към двете врати.
– Изненада ли Ви поканата да оглавите театъра?
– Ситуацията беше извънредна, защото се наложи да се смени директорът в началото на сезона. Да, изненадана бях от предложението, но по-скоро се опитах да преценя ситуацията и да видя дали мога да съм в полза на театъра, или няма да мога да свърша тази работа. Прецених, че мога да се справя.
– Не смятате ли, че режисьорската работа е доста по-различна от административната управленска?
– Не съм съгласна, защото режисьорът ръководи целия процес на създаването на едно представление. От сегашната позиция мащабите са по-големи, разбира се. Дадох пример на колегите, че в едно представление, ако екипът е сплотен, то се случва много добре, но е възможно, дори всички да са много добри професионалисти, ако не работят в единомислие, да се провалят. Същото важи и за театъра като цяло. В този смисъл двете професии имат много общи неща.
– Финансовият дълг за последната година на благоевградския театър набъбна сериозно, вместо да се стопява, което Ви изправя в тежка ситуация…
– Задачата е тежка наистина, ситуацията не е благоприятна, но не е невъзможна за преодоляване.
– Говори се, че задълженията на ДТ „Н. Вапцаров“ вече гонят милион, така ли е?
– Не мога да ви кажа какъв е дългът с точност, но не е милион и ще се постарая никога да не стане толкова.
– След съкращенията и пенсиониранията, направени от директора П. Кьосев по ултиматум на Министерство на културата, сега заварвате отново раздут щат…
– Не смятам, че щатът е раздут, намирам го даже за много малък, защото реално, за да функционира театърът пълноценно, са нужни повече хора от назначените в момента. Сценичната група например е изключително малка, тя е на санитарния минимум – само 4-ма души, които няма как спокойно да обслужват регулярни представления на голяма сцена с голям декор. Налага се специална програма да се прави за работата им, за да смогнат.
– Колко души в момента работят в театъра?
– 41, първият щат, който закрих, е моят, на щатен режисьор.
– Доколкото помня, от Министерство на културата настояваха за икономии…
– От министерството не искат икономии, а да можем да си покриваме разходите. Това е много важно уточнение.
– Ще можете ли да си позволите с този щатен състав да покривате и всички останали разходи?
– Надявам се. Основната посока, в която мислим, е как да имаме по-висок приход, а не как да спестяваме парите и да съкращаваме хора. Функцията на театъра е да създава художествени произведения. Не можем да си позволим да спестяваме само за да оцелеем, тогава се губи смисълът. Идеята е да се правят представления, които да са адекватни на съвремието, да предизвикват зрителския интерес и по този начин да имаме по-голям приход. Дали ще работят 40 или 50 души в театъра, не влияе толкова на добрия баланс в края на месеца. Важната разлика идва от това какво се прави като представления, колко се играят, колко се пътува и дали спектаклите се радват на зрителски интерес, или не. Всичко това е много по-важно от това да съкращаваме хора, да ги оставим без работа и накрая да не можем да се справим, защото наистина в момента сме на санитарния минимум за персонала. Според мен най-важното е да вършим работата, която се изисква от нас – да правим добри представления.
– Все пак досега не правехте ли същото? От 2 години сте в този театър и имаше период преди година може би, когато много пътувахте да изнасяте представления из региона…
– Това беше много отдавна. Ситуацията сега е различна.
– Ще има ли съкращения или назначения?
– Съкращения не планирам, на този етап би било доста трудно да разширяваме екипа с още хора, макар да ми се иска, и се надявам след няколко месеца да можем да си го позволим.
– Вероятно в министерството сте коментирали финансовото състояние на театъра и варианти за стабилизиране, на какво ще разчитате в тази посока?
– И Министерство на културата, и община Благоевград заявиха позиция, че ще подкрепят театъра с всички възможности, които имат, за да се справим.
– Каква е Вашата визия за промяна в театъра, който догодина става на 100 г.?
– Да се правят представления със съвременен театрален език. Да има жанрово разнообразие. Да достигнем до по-широка аудитория.
– И предшественикът Ви бе със същите намерения вероятно, но допусна грешки, а едно от представленията така и не можа да се изиграе, макар да даваше заявка за сериозен успех, защото имаше проблем с авторските права. Ще довършите ли проектите, започнати от директора Галперин, за които вече са похарчени немалко средства, като „Магьосникът от Оз“, „Двама на люлката“ и т.н.?
– Репетира се детското представление „Магьосникът от Оз“, което, ако всичко е наред, планираме да има премиера в началото на ноември.
– Какво се случва с „Двама на люлката“?
– Този проект отпадна. Г-н Галперин искаше да се възстанови старо представление, но на този етап не е възможно да се случи организационно.
– Какво е новото, по което ще започне да работи трупата?
– На 18 октомври е премиерата на „Три котки на покрива“ от Емил Йотовски с режисьор Анна Петрова – една изключително забавна, непоставяна досега българска пиеса, за перипетиите и надеждата, която идва след тях. Всички актьори са гости, ние сме продуцент на представлението. В театъра, освен добри актьори, имаме и добри специалисти по техническата част, с които искат да работят и други колеги. Представлението освен в Благоевград ще се играе регулярно и в София. Със сигурност ще има коледно представление – „Нощта преди Коледа“, и то ще е по-различно от всичко, което досега сме правили за Коледа. Скоро ще започнат репетиции и на представление за възрастни, а до края на годината ще се играят „Принцеса Турандот“, което се игра само на премиера в началото на лятото, „Вампир“, „Красавицата и звярът“ и „Пинокио“. Съвсем скоро тръгваме на турне в региона – Разлог, Сандански, Гоце Делчев, Петрич, през ноември планираме още пътувания.
– Вие сте не само най-младата директорка, но и първата от много години, която с влизането в директорския кабинет сте разместили мебелите. Как се чувствате в директорското кресло?
– Не е голяма промяна, струва ми се, че така е по-комфортно. Наистина не съм очаквала да седна в директорския стол и в него се чувствам като човек, който трябва да свърши много работа.
– Ще съчетавате ли режисьорската работа и директорските ангажименти?
– Ако не се налага, поне една година няма да поставям. Това за мен беше най-трудното решение, което трябваше да взема, но мисля, че така е редно.
Разговаря
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
