Чавдар Ненов е едва на 34 години, като това го прави и най-младия театрален директор в България. Завършил е специалност „Актьорско майсторство” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Наред със задълженията си като шеф на театъра в Кюстендил, е и общински съветник в местния парламент, както и шеф на Комисията по култура и духовно развитие към ОбС. Снимал се е и в киното, като последната му роля е във филма „Каръци”, който се снима в Кюстендил.
„Най-сериозната публика на кюстендилския театър в момента е от ученици. Мога да кажа, че има едно ядро деца от Природо-математическата гимназия на града, които идват редовно на театър, без никой да ги кара”, казва Чавдар Ненов.
– Господин Ненов, през последните години Кюстендил малко или много си върна славата на град с установени театрални традиции, а на сцената на театъра освен театрални постановки се поставят и оперети, че и два оперни спектакъла. Краят на март по традиция е посветен на децата, тъй като години наред в Кюстендил играят завършващите НАТФИЗ, така ли е?
– Да, всичко това е вярно, а от 28 до 30 март за девета поредна година в Кюстендил сме домакини на представленията, които изнасят абсолвентите на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Кукленско майсторство за куклен театър”, тоест те тук показват дипломните си спектакли. Тази година завършват студентите на професор Боньо Лунгов и асистент Константин Каракостов. Най-малките зрители и почитатели на театралното изкуство имаха възможност да видят двата дипломни спектакъла на абсолвентите „Жабокът принц” и „Море от фантазии”. За първа година, заради огромния интерес на младежите от Кюстендил, дори има и среща на живо между преподавателите в академията и родители и деца, които искат да учат в НАТФИЗ, интересуват се какво се учи в театралната академия, какви специалности има, как протича едно четири- и петгодишно обучение в академията, както и всички въпроси, които искат да зададат както децата, така и родителите им.
– Тъй като тези куклени представления вече са традиция, кюстендилци водят ли децата си, или се разчита на детските градини?
– Да, най-често децата идват организирано, от детските градини, но това според мен е чисто организационно, тъй като е по-удобно и за родителите, но това не изключва и отделни родители или баби и дядовци с децата си, които идват да гледат заедно спектаклите. Идват и групи, организирани сред децата от първи до четвърти клас, водени от учителите си.
Да чукна на дърво, по мое мнение, което е и моя малка гордост, няма дете в Кюстендил, което да не знае що е то куклен театър. Колкото и нескромно да звучи, това е едно от нашите постижения, с което се гордеем, защото имаше период, в който дълги години Кукленият театър като професионално изкуство липсваше от живота на областния ни град. За голяма моя радост, през 2008 година нарушихме тази „традиция” и вече много често децата на Кюстендил идват да гледат куклени представления не къде да е, а в театъра.
– Тъй като в града и региона вече има силен и траен интерес към театъра, имаме ли деца, които се подготвят, такива, които вече са студенти, завършват или са завършили?
– В момента имаме две момичета в театралната академия. Едната девойка е във втори курс, другата в трети. Чакаме ги да завършат, наблюдаваме ги. Това че са от Кюстендил е само плюс за нас, затова следим отблизо тяхното развитие, а те засега се развиват прекрасно. Да са живи и здрави, всичко да е наред, да завършат и да станат едни оформени и добри професионалисти, а пък ние после ще търсим начин да им намерим работа, за да сме си взаимно полезни.
Миналата година завършиха не един, а двама кюстендилци. Тео Иванов, син на журналистката Елица Иванова, завърши миналата година в класа на проф. Стефан Данаилов, а при проф. Жени Пашова и проф. Петър Пашов завърши Лазар Танев. Деца от Кюстендил го видяха в едно хубаво представление. Нашето кюстендилско дете беше в ролята на Пинокио. За мен лично неговото завръщане на кюстендилска сцена беше едно неповторимо преживяване, защото си спомням как дойде при мен преди пет години и каза, че иска да кандидатства в театралната академия. Тогава го свързах с хора, които да го подготвят. После ми стана много приятно, като разбрах, че е влязъл, и още по-приятно, когато след четири години, пак при традиционното гостуване на НАТФИЗ, при мен пристигнаха плакати на дипломните им спектакли и на един от тях видях в близък план именно Лазар.
Тогава наистина ми стана много приятно, защото, от една страна, си помислих – има смисъл театърът в Кюстендил да работи, защото колкото и изтъркано да звучи, той заразява и запалва едни млади хора, които да се занимават с театрално изкуство, и вече ги виждам реализирани. От друга страна, ми стана малко тъжно колко бързо минава времето, когато самият аз бях млад и току-що завършил. Но пък когато се случват такива хубави неща, си заслужава и времето не е отминало без смисъл. В момента Лазар работи за частна фирма, която се занимава с анимация и спектакли в София, а когато има роля за него, разбира се, идва и в Кюстендил.
Имаме и първокурсници, а вече и кандидат-студенти. Две деца са се обадили до този момент, че смятат да кандидатстват в НАТФИЗ, казахме им какво да правят, как да се подготвят, ще им стискаме палци през септември, по време на изпитите, и се надяваме да ни зарадват с още кюстендилци в театралната академия.
– Ако се върнем на проблемите на театъра и една реформа отпреди петнадесетина години, резонен е въпросът има ли шанс кюстендилският театър да си има професионална трупа някога?
– Ами как да ви кажа… Винаги има шанс за всичко. Все още не съм станал черноглед. Надявам се постоянните реформи не само в областта на театъра, а и в цялата сфера на живота, да приключат и парите, които са нужни за реализирането на такива трупи, тъй като те не са толкова голяма и непосилна сума, да се намерят. Трябва да „узреят” бъдещите ни политици, да осъзнаят, че инвестициите в култура и образование не са напразни, а напротив. Според мен това са най-далновидните инвестиции, защото, по моето скромно мнение, не друго, а именно културата и образованието създават бъдещите ни кадри. Вие знаете колко е модерен напоследък, а и все повече работодатели се сблъскват с проблема липса на кадри. Но без да влагаме в образование и култура, няма как и откъде да се появят тези кадри. Така че надявам се скоро да почнат да се осъзнават политиците, че това е съществен проблем, както и това, че единственото му решение е като се инвестира в образование и култура.
Мисля, че скоро обществото ще узрее за това и ще започне да инвестира именно в тези две насоки, защото нямаме друг избор. Нещата са стигнали дотам, че просто трябва да хванем така наречената посока „неизбежно добро”. Тогава мисля, че нещата при нас ще се получат. Надявам се резултатите да оправдаят моите очаквания.
– Преди няколко години Вие и екипът Ви направихте „Кино в театъра”, тази идея вече финансира ли се сама и добър ход ли бе тогава, погледнато от разстоянието на времето?
Да, разбира се, имахме своите притеснения, след 15 години без кино в Кюстендил за мен беше съвсем нормален ход, а и се радвам, че срещнах подкрепата от страна на община Кюстендил. През 2011 година в Кюстендил отново имаше кино. Казвам Кюстендил, защото то наистина е на Кюстендил и кюстендилци, и мисля, че посещенията и интересът на хората вече го доказаха. Що се отнася до финансовите параметри на това начинание, мога да кажа, че киното не е на загуба. Така че от тази гледна точка има смисъл от съществуването му.
Когато отвори врати киното, имахме само 2D прожекции. През 2013 година вече прожектираме и 3D. В нашето кино се прожектират най-модерните, най-новите филми, които са на българския екран, те могат да се видят в нашия киносалон. Основната ни идея е не само да печелим, а и да дадем досег на гражданите до тази услуга. Защото ако беше идеята само да печелим, цените на билетите щяха да са двойни. Искам да кажа, че ниските цени, които поддържаме, ни струват доста усилия с фирмите, които предоставят авторските права на филмите.
„Борбата” е ежегодна, но няма кино в България, което да дава актуални филми и цените на билетите да са толкова ниски. В един момент миналата година се оказахме най-евтиното кино в България, което ни превърна и в много търсено кино. Много студенти и дори работещи в столицата са ми споделяли, че се връщат в петък в Кюстендил, за да могат да изгледат най-актуалните заглавия през почивните дни.
Идеята ни е по-често тийнейджърите, а и възрастните любители на киното да могат по-често да си позволят да ходят на кино, а не да имаме високи приходи от тази дейност. Целта ни е не толкова чистата печалба, а да научим децата какво е кино, защото през 2011 година имаше деца в Кюстендил, които не знаеха какво е кино. Не бяха ходили на кино, защото не всеки родител има времето и най-вече финансовите възможности да заведе децата си в София или в Благоевград да изгледат един филм, имаше деца в тийнейджърска възраст, които не бяха ходили на кино. Слава богу, такива деца вече няма, така че основната цел е постигната, а пък като има и приходи, нещата са прекрасни.
ЖАНА ХРИСТОВА
